Решение № 373 от 26.11.2021, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Габрово, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20214210101296 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявен от СТ. Н. К., ЕГН ********** срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) иск за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 10000 лева.

Ищецът твърди, че с решение № 346/30.10.2013 г. на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /КУИППД/ е образувано производство срещу него, като с писмо от 08.11.2013 г. му били поискани писмени обяснения, като от този момент разбрал, че е обект на проверка по специален закон ЗОПДНППД /отм./.

Излага, че в рамките на производството с определение № 25/31.10.201З г. по ч.гр.д. № 5/201З г. на ОС Габрово било допуснато обезпечение на бъдещ иск като били наложени следните обезпечителни мерки: възбрана върху недвижим имот и запори на МПС, банкова сметка и дружествени дялове в различни дружества, които мерки впоследствие били отменени. Внесено било и мотивирано искане в ОС Габрово за отнемане в полза на държавата на имуществото на ищеца, като се твърдяло, че е придобито посредством престъпна дейност, като с влязло в сила решение № 40/29.02.2016 г. по гр. д. № 192/201З г. на ОС Габрово искането било отхвърлено изцяло. Излага, че са налице актове и действия на служители на КУИППД, свързани с образуване на производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и назначаване на проверка, депозиране в ОС Габрово на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки, внасяне на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност на стойност 403727.43 лв., подаване на въззивна жалба против решението на ОС Габрово, както и подаване на касационна жалба срещу решението на АС Велико Търново, с което е потвърдено 1 изцяло решението на ГОС. Счита, че тези действия следва да се определят като незаконосъобразни по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ, с оглед крайния резултат от проведеното производство.

Твърди, че в резултат на тези актове и действия на служители на КУИППД, които в продължили повече от четири години ищецът изпитвал непрекъснат стрес, нервност и несигурност по отношение на икономическият му статус, включително и възможността да му бъде отнето жилището, което довело и до раздяла с майката на децата му. Тези вреди били в пряка причинна връзка с образуваното производство и извършените незаконосъобразни актове и действия на служители на ответника срещу ищеца. Ето защо, претендира КПКОНПИ да бъде осъдена да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди за периода от 08.11.201З г. до 17.04.2018 г. в размер на 10000 лева, заедно със законна лихва върху нея от 17.04.2018 г. до погасяването й.

В срока по чл.131 ГПК от ответника КПКОНПИ, е постъпил отговор, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер, при възражението, не е налице противоправно поведение на Комисията, която е изпълнявала вменените й със закон задължения. Възразява да е налице причинноследствена връзка между вредите посочени от ищеца и образуваното производството.

При условията на евентуалност счита, че претендираната сума не съответства на критерия за справедливост и е прекомерно завишена.

Контролиращата страна РП-Габрово взема становище за неоснователност на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят относно фактите, свързани с проведеното спрямо ищеца производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) вр. § 5 от ПЗР ЗОПДНПИ и същите се установяват от приложеното за послужване гражданско дело № 192/2013 г. на ОС Габрово.

С решение 346/30.10.2013 г. на КОНПИ на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД (отм.), е образувано производство за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, въз основа на постъпило в ТД на КУИППД – Велико Търново уведомление вх. № ТД085ВТ/УВ-7497/08.11.2012 г. от РП Габрово срещу ищеца СТ. Н. К..

С определение от 31.05.2013 г., постановено по ч.гр. д. № 5/2013 г. на ОС Габрово е допуснато обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), който ще бъде предявен от КОНПИ срещу СТ. Н. К. с цена на иска 437320.34 чрез налагане на възбрана върху недвижим имот и запор върху МПС, банкова сметка, дружествени дялове в различни дружества и вземания на ищеца.

С писмо с обратна разписка от 08.11.2013 г. от КОНПИ, получено на 11.11.2013 г. на ищеца са изпратени за попълване декларация по чл. 17 ЗОПДИППД (отм.) и искане за представяне на обяснения. На 25.11.2013 г. ищецът е дал писмени обяснения.

На 02.12.2013 г. КОНПИ внася мотивирано искане срещу ищеца за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 403727.43 лева за което се е твърдяло, че е придобито въз основа на престъпна дейност.

С решение № 40 от 29.02.2016 г., постановено по гр.д. № 192/2013 г. на ОС Габрово са отхвърлени предявените искове от КОНПИ срещу СТ. Н. К., ЕГН 2

********** по реда на чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), предявени с мотивирано искане вх. 4373/02/12.2013 г. по описа на ГОС за отнемане на движимо и недвижимо имущество на ищеца, като неоснователни и недоказани. Със същото решение са отменени на основание чл. 30, ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./ допуснатите обезпечения с определение № 25/31.10.2013 г. по ч.гр.д. № 5/2013 г. по описа на ГОС, които не са били отменени към момента на постановяване на решението.

Решението е обжалвано от КОНПИ и потвърдено с решение от 18.09.2017 г. по в.гр.д. № 218/2016 г. на Великотърновския апелативен съд.

Въззивното решението е обжалвано от КОНПИ като с неподлежащо на обжалване определение от 17.04.2018 г. по гр.дело № 5003/2017 г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г.Г.К. и П.С.М., показанията на които съдът кредитира като еднопосочни, безпротиворечиви и основани на непосредствените им възприятия и въз основа на които приема, че в резултат на провежданото производство, ищецът се затворил в себе си, преустановил социалните си контакти и тези с бизнес-партньори, бил психически съсипан, не можел да спи, започнал да употребява алкохол. Станал избухлив и изпитвал притеснение за бъдещото отглеждане на децата си, всички били негативно настроени към него. В резултат на воденото производство отношенията му с жената, с която били живеели в съпружеско съжителство се влошили. Впоследствие двамата се разделили и тя избрала да живее с децата в Холандия, където вече се били установили майка й и сестра й.

Други доказателства от значение на правния спор не са ангажирани.

Относно иска с правна квалификация чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.

Съгласно чл. 2а ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.

Следователно, фактическият състав на съдебно предявеното субективно материално право на вземане, включва следните елементи: незаконосъобразни актове и действия на органите и на длъжностните лица по ЗОПДИППД (отм.) /сега ЗПКОНПИ/, изразяващи се във воденото срещу ищеца незаконно производство по отнемане на движимо и недвижимо имущество, завършило с отхвърляне на искането, настъпили неблагоприятни изменения в правната му сфера в причинно-следствена връзка с проведеното производство.

С неподлежащо на обжалване определение на ВКС, постановено на 17.04.2018 г. по гр.дело № 5003/2017 г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решение на ВтАС, постановено на 18.09.2017 г. по в.гр.д. № 218/2016 г., с което е потвърдено решение по гр.д. № 192/2013 г. на ОС Габрово, с което са отхвърлени предявените с мотивирано искане вх. 4373/02/12.2013 г. по реда на чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) искове от КОНПИ срещу ищеца СТ. Н. К. за отнемане на движимо и недвижимо имущество на ищеца, като неоснователни и недоказани. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на чл.2а ЗОДОВ – незаконосъобразни актове и действия на органите и на длъжностните лица по ЗОПДИППД (отм.), изразяващи се във водено срещу него незаконно производство по отнемане в полза на държавата на 3 движимо и недвижимо имущество, придобито от престъпна дейност, завършило с отхвърляне на искането.

В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на КПКОНПИ, че действията по образуване на производство по отнемане на имуществото на СТ. Н. К. , за което не е установен законен източник на средства, са съобразени със закона.

Обстоятелството, че Комисията е длъжна да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност при наличието на предпоставките по ЗОПДИППД (отм.), не може да я освободи от отговорност /противното разбиране би обезсмислило нормата на чл. 2а ЗОДОВ/. Според разпоредбата чл. 12 ЗОПДИППД (отм.) Комисията има задължението да извърши проверка за установяване на имущество, което е придобито от престъпна дейност на лица, за които е установено, че са придобили имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу тях е започнало наказателно преследване за някое от изчерпателно изброените в чл. 3 от Закона престъпления. В зависимост от резултатите от проверката, Комисията разполага със свобода на преценка дали да извърши последващите предвидени в закона действия - дали да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност; дали да внесе в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки; дали да внесе в съда мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, дали да поддържа веднъж внесено искане, какви действия да предприема във връзка с него, дали да обжалва постановените от съда актове. За всички свои действия тя носи отговорност, от която не може да бъде освободена с твърдението за зависимост от доказателствата, които проверяваното лице можело да представи в съдебно заседание.

/Така определение № 769 от 6.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4560/2016 г., IV г. о ./ Предявяването на иск по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) от Комисията е действие при или по повод на изпълнение на правомощията й. Отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила съдебно решение, означава, че със сила на пресъдено нещо е установено, че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност, за която е осъдено. Направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ. Съответно - всички причинени на посоченото лице вреди, които са в резултат на воденото производство - подлежат на обезщетение. /Така решение № 166 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2016 г., III г. о./ Без значение е и обстоятелството, че към момента на образуване на гр. д. № 192/2013 г. на ОС Габрово не е било постановено ТР № 7/2014 г. на ОСГК. С Тълкувателно решение № 7 от 2014 г., постановено в изпълнение на чл. 124, ал. 1 ЗС, не се променя съществуваща правна уредба. Задължението на Комисията е да спазва точно действащия закон, поради което решението за искане за налагане на обезпечителни мерки и предявяване на иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.); не може да бъде обвързано от постановките на тълкувателното решение, доколкото с него не възникват допълнителни предпоставки за законосъобразното упражняване на дейността и.