Определение № 966 от 16.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 966 гр. София, 16.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000500863 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. Ц. Х. против определение № 1147 от 25.01.2024 год., постановено по гр.д.13430/21 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 29 състав, с което е прекратено производството по делото, което е прието, че българския съд не е компетентен да разгледа предявените от В. Ц. Х. против H. V.

P. A.S. /Хасичска взаймна ПОИЩОВНА А.С./ преки искове срещу застрахователя. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като постоянното и местоживеене преди и след настъпване на произшествието е на територията на Република България, което се установявало от многобройните представени писмени доказателства. Моли се обжалвания съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответника H. V. P. A.S. депозира отговор, с който оспорва наведените по жалбата доводи и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящата съдебна инстанция намира, че частната жалба е допустима, като подадена в предвидения в ГПК седмодневен срок за обжалване, аразгледана по същество е основателна.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на В. Ц. Х. против H. V. P. A.S. /Хасичска взаймна ПОИЩОВНА А.С./, с която се претендира обезщетение за причинени вреди. Твърди се, че съпругът й Д. Х. починал, а на нея били причинени вреди, вследствие но пътно-транспортно произшествие, станало на 29.07.2019 год. в Словения, реализирано виновно М. К., който управлявал лек 1 автомобил „Шкода“, със словенска регистрация, който блъснал мотоциклета на който пътували, също със словашка регистрация.

Съдът с обжалваното определение е прекратил делото пред себе си, като е приел, че българския съд не е компетентен да разгледа спора, с оглед обстоятелството, че ищцата и съпругът й са имали обичайно местожителство в Словения, двете превозни средства, участвали в произшествието са със словенска регистрация, както и че застрахователя на делинквента е чуждестранна застрахователна компания.

Определението е неправилно.

За преценката относно компетентността на българския съд да разгледа и реши повдигнатия правен спор е приложим Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година, относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Регламент № 1215/2012). Този Регламент предвижда няколко основания за международна компетентност в йерархична структура, които се прилагат при наличието на точно определени предпоставки и при спазване на принципа lex specialis derogat legi generali: изключителна компетентност (чл. 24), пророгация на компетентност въз основа на споразумение за избор на съд и мълчаливо учредена компетентност (чл. 25 и 26), компетентност по застрахователни, потребителски и трудови договори (раздели 3, 4 и 5 на глава II Компетентност), обща компетентност (раздел 1) и специална компетентност (раздел 2). В случая, при липсата на предпоставки за изключителната компетентност на сезирания съд и пророгация на компетентността му чрез мълчаливото й учредяване, предвид изрично наведеното от ответника възражение за липса на международна компетентност на българския съд, приложими са правилата на раздел 3 от регламента, които уреждат компетентността по дела във връзка със застраховането, а именно отношенията между застраховател и застрахован, съответно трето „ползващо“ се от застрахователната услуга лице и увреден. Когато по-слабата страна е ищец, какъвто е настоящия случай, регламентът й предоставя възможност да си избере международно компетентен съд между посочените в чл. 11, 12 и 13 от Регламента за предявяване на иска срещу застрахователя, който при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застраховател е надлежният национален съд на държавата членка, където се намира седалището на застрахователя или местоживеенето на пострадалия ищец - „ползвателя“ на застрахователната услуга, независимо от неговото гражданство по арг. от чл. 4, пар. 1 от регламента.

Съгласно чл. 62 от Регламент № 1215/2012 преценката дали една страна има 1местоживеене в държава членка на сезирания съд се осъществява въз основа на нейното вътрешно право.

Законът за гражданската регистрация (ЗГР) урежда две форми на връзка между определено физическо лице и българската държава - постоянен и настоящ адрес. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗГР постоянният адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а съобразно чл. 94, ал. 1 от закона настоящият адрес е адресът, на който лицето живее. Постоянният адрес е формален, намира се там, където лицето желае да бъде вписано. Всички български граждани, включително и живеещите в 2 чужбина са длъжни да имат постоянен адрес в България, поради което постоянният адрес не винаги отразява действителното местоживеене на лицето, поради което настоящият адрес е този, който отразява действителното му местоживеене.

В настоящия случай, видно от представеното удостоверение № УГ01-1565/14.02.2024 год. ищцата В. Х., като български гражданин има адресна регистрация в страната, като настоящия и постоянния й адрес са в гр.София от 1993 год. местожителството и местопребиваването й в Република България се установява и от многобройните доказателства, представени по делото – медицински документи, извършвани изследвания, трудов договор от 16.01.2019 год., банкови извлечения от извършени разплащания, както и договор за наем на недвижими имот. Всички изброени доказателства несъмнено установяват местоживеене на ищцата в Република България, което обуславя компетентността на българския съд да разгледа исковите претенции и да се произнесе по тях.

С оглед на това постановения съдебен акт следва да бъде отменен, като делото се върне на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въз основа на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1147 от 25.01.2024 год., постановено по гр.д.13430/21 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 29 състав, с което е прекратено производството по делото и

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3