Решение № 4715 от 27.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4715 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110107837 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от В. К. М. против „ТС“ АД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1413,51 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от месец юни 1999 г. до месец февруари 2002 г., за която сума в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 11.07.2002 г. по гр. д. № 4187/2002 г. по описа на Софийски районен съд, 74 състав. В исковата молба са изложени твърдения, че за принудително удовлетворяване на вземанията по процесния изпълнителен титул срещу ищеца било образувано изпълнително дело при ДСИ при СРС, което е прекратено на 09.06.2008 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Страната сочи, че за събиране на вземанията по листа било образувано изпълнително дело № 1490/2008 г. по описа на ЧСИ МБ. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че вземанията за незаплатена цена на потребена топлинна енергия се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, поради което процесното вземане било погасено по давност още преди прекратяване на изпълнителното дело образувано пред държавен съдебен изпълнител. Направено е искане сторените съдебни разноски в настоящото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че давността за вземания, установени с влезли в сила съдебни актове винаги е пет годишна, включително и по процесното изпълнително основание, което пълномощникът на „ТС“ ЕАД намира, че е заповед за изпълнение независимо, че изпълнителният лист е издаден при действието на отменения Граждански процесуален кодекс. Процесуалният представител на ответника поддържа, че петгодишният давностен срок не е изтекъл, тъй като в хода на изпълнителното производство са предприети множество изпълнителни действия, водещи до прекъсването му. В подадения отговор са изложени съображения, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес, поради което до постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 21 май 2015г. погасителна давност за процесните вземания не е текла. Пълномощникът на ответника 1 поддържа, че давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. и същата е прекъсвана многократно с извършване на изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело, като посочва, че перемпцията е без правно значение за давността в какъвто смисъл е и актуалната съдебна практика на касационната инстанция. В подадения отговор са изложени твърдения, че в периода от 2018 г. до 17.11.2021 г. по сметката на съдебния изпълнител са постъпвали суми за погасяване на вземането, като от всяко едно постъпление е прекъснало давността. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищцовата страната.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

От изискания препис от изп. дело № 1490/2008 г. по описа на ЧСИ МБ се установява, че производството първоначално било образувано под № 3502/2002 г. по описа на ДСИ при СРС, 8 участък. Изпълнителното дело е образувано по молба от „ТС“ ЕАД от 02.08.2002 г. за принудително събиране на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 11.07.2002 г. по гр. д. № 4187/2002 г. по описа на Софийски районен съд, 74 състав, а именно сумата в размер на 1413,51 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от месец юни 1999 г. до месец февруари 2002 г., ведно със законна лихва за забава от 05.06.2002 г. до окончателно плащане, сумата в размер на 313,36 лева, представляваща лихва за забава върху главницата към 25.03.2002 г. и сумата в размер на 34,54 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски. Изпълнителният титул е издаден при условията на чл. 237, б. „з“ ГПК / отм. / вр. чл. 109, ал. 2 ЗЕЕЕ. С молбата взискателят е направил искане да бъде пристъпено към принудително събиране на сумите по екзекутивния лист, като са посочени конкретни изпълнителни способи.

В хода на образуваното изпълнително производство пред ДСИ при СРС на длъжника чрез лице от домашните е връчена покана за доброволно изпълнение и е извършена справка относно регистрирани трудови договори на лицето. На 12.04.2005 г. взискателят е подал молба с искане да бъде наложен запор върху получавано от длъжника трудово възнаграждение или пенсия, като по делото не са налице данни съдебният изпълнител да е предприел действия в изпълнение на отправеното до него искане. На 21.12.2007 г. взискателят подал нова молба до съдебния изпълнител за налагане на запор върху вземания на длъжника, въз основа на която била извършена проверка относно осигурителния статус на лицето. Със съобщение връчено на 12.05.2008 г. съдебният изпълнител уведомил взискателя, че длъжникът не се осигурява по трудово правоотношение, поради което кредиторът следва да посочи друг способ за изпълнение. По изпълнителното дело постъпила молба от взискателя с искане за извършване на справка относно недвижими и движими вещи собственост на длъжника.

На 22.07.2008 г. по изп. дело № 3502/2002 г. по описа на ДСИ при СРС, 8 участък, постъпило искане от взискателя производството да бъде продължено от ЧСИ МБ, като с протокол от 28.07.2008 г. делото било прекратено и изпратено на посочения от молителя частен съдебен изпълнител. Производството пред ЧСИ МБ било образувано под № 1490/2008 г. Със запорни съобщения от 30.10.2008 г. бил наложен запор върху вземания на длъжника в „ПБ“ АД, „ЮБДБ“ АД, „ЧПБ ТБ“ АД, „УББ“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „НЛБ Б З-И“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „ОББ“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „ТЕДЖЕ ЗБ“ АД, „АБ“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „ОБ“ АД, „БАКБ“ АД, „РБ“ ЕАД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „АБ“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „СИ БАНК“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „КТБ“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „ТБ „Д““ АД, „БНП ПБ“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „НБ“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „ПИБ“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „Б ДСК“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „СБ“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „ПБ“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е 2 клиент на Бта) , „ТБ“ АД, „ИНГ БАНК“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „ИБ“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „ИАБ“ АД, „ЕБ“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „МКБ ЮБ“ АД ( върнато с отбелязване, че длъжникът не е клиент на Бта), „СЖ ЕБ“ АД и „ЦКБ“ АД До длъжника е изпратено съобщение от 13.03.2009 г. за насрочен опис на движими вещи на адрес в гр. София, ж.к. „Л“, бл. 345, вх. 1, ап. 66 на 10.04.2009г., за извършването на което изпълнително действие е поискано съдействие на органите на МВР. Съобщението е връчено чрез залепване.

На длъжника е връчено съобщение от 04.03.2010 г. за насрочен опис на движими вещи на лицето, находящи се на адрес в гр. София, ж.к. „Л“, бл. 345, вх. 1, ап. 66 на 05.04.2010 г. в 18.30 часа.

На длъжника е връчено съобщение от 10.04.2013 г. за насрочен опис на движими вещи на лицето, находящи се на адрес в гр. София, ж.к. „Л“, бл. 345, вх. 1, ап. 66 на 02.05.2013 г. в 10.00 часа.

Със запорно съобщение от 29.01.2014 г. до „С.Д. ТТ“ ЕООД, връчено на 10.02.2014 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С уведомление от 15.05.2014 г. съдебният изпълнител изискал от третото лице да преведе всички дължими суми по чл. 446 ГПК, е отговор на което по делото постъпила молба от 19.05.2014 г., в която се сочи, че въз основа на запорно съобщение от 08.08.2013 г. по изп. дело № 20108380402117 по описа на ЧСИ МБ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на В. К. М., като целия удържан секвестируем доход на длъжника се превежда по другото изпълнително производство образувано срещу лицето, в подкрепа на което са представени преводни нареждания.

Със запорно съобщение от 25.08.2016 г. до „НЕТ ФМ“ ЕООД, връчено на 26.08.2016 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. По делото е постъпило писмо от третото лице, в което се сочи, че върху възнаграждението на В. К. М. е наложен запор със запорно съобщение от 16.03.2016г. по изп. дело № 20128440402407 по описа на ЧСИ СЯ, по силата на което се извършват ежемесечни удръжки. В писмото се сочи, че след погасяване на задължението по другото изпълнително производството работодателят ще започне да извършва удръжки от заплатата на длъжника за погасяване на вземанията по процесното изпълнително производство.

Със запорно съобщение от 20.02.2018 г. до „НЕТ ФМ“ ЕООД, връчено на 22.02.2018 г., отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. В отговор на съобщението по изпълнителното дело е постъпило писмо от третото лице, в което се сочи, че удържаните от заплатата на В. К. М. суми продължават да бъдат превеждани по изп. дело № 20128440402407 по описа на ЧСИ СЯ. В писмото се сочи, че след погасяване на задължението по другото изпълнително производството работодателят ще започне да извършва удръжки от заплатата на длъжника за погасяване на вземанията по процесното изпълнително производство.

Със запорно съобщение от 20.02.2018 г. е наложен запор върху вземания на В. К. М. в „Б ДСК“ ЕАД и „ПИБ“ АД. По делото е постъпило писмо от „Б ДСК“ ЕАД, в което се сочи, че в Бта е налице открита сметка на името на длъжника, по която постъпва възнаграждение за труд над установения минимален размер на работната заплата, като запорът ще се изпълнява с горницата. Запорното съобщение изпратено до „ПИБ“ АД е върнато с отбелязване, че откритата сметка е блокирана, няма наличност и има наложен предходен запор.

По изпълнителното дело е постъпила молба от В. К. М. от 07.03.2018 г., с която длъжникът направил искане да бъде вдигнат наложения запор в „Б ДСК“ ЕАД, като се задължил да погасява сумата в размер на 50 лева до изплащане на задължението.

Със съобщение от 07.03.2018 г. отправено до „Б ДСК“ ЕАД съдебният изпълнител вдигнал наложения запор върху сметката на длъжника до размера на сумите, постъпващи 3 всеки месец от пенсия, издръжки, обезщетения, помощи и трудово възнаграждение. В съобщението изрично е указано, че запорът следва да остане вписан и да се изпълнява срещу суми постъпващи извън горното основание и срещу банкови сметки, открити след датата на налагането му, като същият има действие и за всички бъдещи вземания до окончателно погасяване на задължението по изпълнителното производство.

По изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника от 15.02.2019 г. с искане запорът върху сметката на лицето в „Б ДСК“ ЕАД да бъде вдигнат изцяло. Искането е уважено от съдебния изпълнител като със съобщение от 15.02.2019г. отправено до „Б ДСК“ ЕАД наложеният запор е вдигнат.

По изпълнителното дело постъпила молба от длъжника от 11.03.2019 г., с която е направено искане да бъде вдигнат запора наложен върху банковата сметка на лицето в „ПИБ“ АД. Искането е уважено като със съобщение от 11.03.2019 г. отправено до „ПИБ“ АД наложеният запор върху вземания на В. К. М. бил вдигнат.

Видно от положените щемпели върху изпълнителния лист в полза на взискателя в погашение на вземанията по листа били превеждани суми в периода от 13.03.2018 г. до 16.11.2021 г.