Присъда № 33 от 28.03.2022, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1769/2021 год.

МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимите А.А., родена на ********** г., ЕГН ***** и А.Ш., роден на ********** г., ЕГН ******, двамата живущи в гр.

Хунедоара, Румъния е за престъпление по чл.195 ал.1, т.4, във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК, а имено за това, че на 23.05.2020 г., в гр. Пазарджик, в съучастие като съизвършители, чрез използване на специален начин (с особена ловкост А.А. е скрила в лявата си ръка златиста торбичка), са отнели чужди движими вещи - 2 бр. златни синджира тип плетка „звена под формата на квадрати, захванати един в друг“, с общо тегло 64.5 гр., на обща стойност 4 837.50 лв., от владението на М. Г. Д. от гр. Пазарджик, без съгласието на собственика „В.“ ЕООД с управител Й. П. М. от гр.Пазарджик, с намерение противозаконно да ги присвоят.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратурагр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимите на наказание лишаване от свобода, което да с етърпи ефективно.

Подсъдимите не се явяват лично в съдебно заседание. Производството е проведено в тяхно отсъствие, с участието на служебни защитници.

Сл. защитник на подс. А.А. пледира, че при постановяването на осъдителна присъда, наложеното наказание лишаване от свобода не следва да се търпи ефективно, а да намери приложение институтът на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.

Сл. защитник на подс. А.Ш. пледира, че не е доказано участието на неговия подзащитен в извършването на престъплението и иска постановяването на оправдателна присъда.

Солидарно против подсъдимите бе предявен и приет за съвместно разглеждане в процеса граждански иск от ощетеното ЮЛ - „В.“ ЕООДПазарджик, представлявано от управителя Й. П. М., за сумата от 4837.50 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Към инкриминираната дата св.Й.М. бил едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „В.“ ЕООД-Пазарджик, което стопанисвало търговски обект – златарски магазин „Е.“, находящ се в гр.

Пазарджик, ****. В магазина работели трима служители като продавач1 консултанти, сред които и свидетелите М.Д. и Е.К..

На 23.05.2020 г. на обяд, св. М.Д. бил на работното си място, където била неговата колежка – св. К. и друга тяхна колежка.

В един момент в магазина влезли подсъдимите А.А. и А.Ш., като се насочили за обслужване към св. Д.. Тримата започнали да общуват с думи на недобър английски и руски език, както и чрез жестове.

Подсъдимите поискали да им се показват различни златни артикули от магазина, които започнали да мерят и избират за покупка. Разглеждането и избирането продължило повече от половин час. В крайна сметка подс. А. се спряла на няколко златни синджира, пръстен, гривни и др. с общо тегло 148.60 грама, на обща продажна стойност 10 920 лева /виж изписаните цифри на бележка, заснета на сн. № 7 от фотоалбума към протокол за оглед на местопроизшествие л.3-6 от ДП/. Св. М.Д. извадил голяма златиста торбичка от плат със златиста връзка отгоре и саморъчно сложил всички избрани артикули в нея. Тогава подс. А. обяснила, че искала покупките да бъдат в отделни по-малки торбички, а св. Д. й дал няколко по-малки златисти торбички и една червена. Те били донесени от св.К.. В този момент подсъдимата била точно срещу св.Д., но от другата /външната/ страна на щанда, а подс. Ш. стоял отдясно на нея. Диагонално на тях двамата, от вътрешната страна на щанда, стояла св.К., която се падала отляво на колегата си Д. и имала пряка видимост към накитите, поставени върху щанда и към подсъдимите.

Подс. А. започнала сама да слага в торбичките отделни накити, като наричала кой за кого бил предназначен, след което старателно пристягала и увивала торбичките с връзките им в горния край. Когато почти приключвала с поставянето на накитите в торбичките, подс. Ш. поискал св.К. да му покаже някакви пръстени, с което я накарал да се премести от мястото, на което стояла. Тя отишла наляво към средата на щанда, като започнала да показва пръстени на Ш., а той да ги мери. В този момент подс.А. се падала с гръб към св.К. и последната нямала видимост нито към ръцете й, нито към накитите пред нея.

След като приключила със завързването на отделните торбички с поставени в тях накити, подс. А.А. започнала да поставя същите в дадената й от св. М.Д. по-голяма бяла картонена подаръчна чантичка. Последната завързана от нея малка златиста торбичка тя поставила в лявата си ръка, след което взела с дясната останалите торбички наведнъж и ги подала в лявата си ръка. С нея бръкнала в подаръчната картонена чантичка, за да постави тези с накитите, като през цялото време гледала св.Д. право в очите и нещо му казвала. По този начин, с особена ловкост и незабелязано от Д., тя успяла да задържи една от златистите торбички в лявата си ръка, която свила в юмрук и поставила пред гърдите си. След това обяснила на Д. с жест, че иска да защипе подаръчната чантичка отгоре с телбод и той тръгнал, за да вземе такъв. Тя пък веднага взела голямото си портмоне от щанда с дясната си ръка, 2 като завъртайки се с гръб го поставила в лявата, така че между дланта и портмонето останала малката златиста торбичка с поставени в нея златни накити, за които в последствие се установило, че са 2 бр. златни синджири тип плетка „звена под формата на квадрати, захванати един в друг“, с общо тегло 64.5 грама. След като подаръчната торбичка била защипана отгоре с телбод, подс.А. поискала тя да бъде поставена в друга такава подаръчна торбичка с дъното нагоре. След като и това било направено, тази торбичка била поставена в голяма черна найлонова чантичка от св.К..

Докато вървял процесът по опаковането на златните накити в големите подаръчни чантички, подс. А.Ш. извадил евро и долари, за да плаща. Св. Д. се усъмнил в редовността на доларите, макар че дори и с тях станало ясно, че парите са крайно недостатъчни за покупката на избраното от подсъдимите злато, което възлизало на сума над десет хиляди лева. Тогава подс. Ш. извадил пластика и с нея демонстрирал, че желае да плати с карта, но му било казано от св.Д., че в магазина няма ПОС-терминал. През времето докато св.

Д. се занимавал с въпросите около плащането, подс. А.А. прикривала с носеното от нея голямо портмоне откраднатата златна торбичка, след което заедно с портмонето ги пуснала незабелязано в дамската си чанта.

След това подс. А. взела дадените преди това от подс.Ш. пари в евро и долари, пуснала в найлоновата чанта с покупките една банкнота от 50 евро и една от 20, а св. Д. издал бележка за оставено капаро от 70 евро. След това подсъдимите обяснили, че ще отидат да изтеглят пари и да се върнат, като в 12:00 часа напуснали магазина.

Секунди след това св. М.Д. се усъмнил в поведението на подсъдимите още повече, че ги следял с поглед при напускането на магазина, а те се движели с по-бърза крачка. Той извадил от найлоновата чанта картонената такава, в която била другата чанта с отделните торбички, и я поставил на мерителната везна. Дори и с опаковките, теглото на накитите било доста помалко от първоначално претегленото от св. Д.. Последният незабавно излязъл навън и тръгнал да търси подсъдимите по уличките около магазина, но не ги открил. След като се върнал в магазина с неговите колежки разопаковали избраните от подсъдимите артикули и установили, че от тях липсват два златни синджира тип плетка „звена под формата на квадрати, захванати един в друг“, които били с общо тегло 64.5 грама.

Междувременно подсъдимите се качили на автомобила, с който на 22.05.2020г. били влезли и до 24.05.2020г. се придвижвали в България – л.а.

„Форд“ с английски рег. № *** /виж справка за влизане и излизане от страната на л.19 от ДП и справка за наличие на данни за МПС в АИС „Пътна карта“ на л.70-71 от ДП/, като с него напуснали града. При излизане от гр.Пазарджик в посока АМ „Тракия“, на бул.“Георги Бенковски“ № 153, в 12:17 часа, същият този автомобил бил заснет с автоматизирано техническо средство, т. нар. „тринога“, че се движи с превишена скорост от 74 км/ч /виж л. 42-47 от ДП/.

3

За станалия инцидент св. М.Д. се обадил на управителя на дружеството Й.М., който пристигнал в магазина. Били прегледани записите от намиращите с в обекта камери за видеонаблюдение и на тях ясно се виждали, както подсъдимите от различни ъгли и ракурси, така и начинът, по който подс. А.А. успяла по специален начин да скрие в лявата си ръка и открадне златната торбичка с двата синджира.

Впоследствие бил подаден сигнал за инцидента в ОДМВР-Пазарджик, като с първо действие по разследването – оглед на местопроизшествие, било образувано настоящото наказателно производство.

С протокол за доброволно предаване /л. 35 от ДП/ от св.Д. били предадени документи относно произхода на откраднатите накити, както и 1 бр. флаш памет със записи от камерите за видеонаблюдение в търговския обект на ощетеното дружество.

Видно от заключението на приетата по делото видео-техническа експертиза /л. 82-150 от ДП/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, на анализираните записи от камерите за видеонаблюдение подсъдимите се виждат ясно като лица, фигури и действия, които са подробно описани, включително и механизма на извършената кражба на малката торбичка с поставените в нея златни накити, което описание тук не е нужно да се преповтаря. Били са извлечени снимкови кадри, които според категоричното заключение позволяват отграничаване на частни, индивидуализиращи лицата признаци, както и достатъчни такива, характеризиращи заснетите лица, поради което въпросните фотокопия се определяли като годни за провеждане на сравнително изследване. Според експерта, при предоставяне на снимки на заснетите лица в ракурс, подобен на изображението на представените фотокопия, било възможно да се поведе сравнително изследване с цел идентифициране на двете лица.

Видно от заключението на приетата по делото видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /л. 155-165 от ДП/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, същото е базирано на приобщен по надлежния ред цифров носител „Maxell“ /л. 166 от ДП/ с официална информация (дактилоскопия и снимки) за двамата подсъдими. Според категоричното експертно заключение, на изследваните фотокопия, извлечени от предоставените от св.Д. видеозаписи от камери за видеонаблюдение в златарския магазин, и на снимките от сравнителния материал, били съответно лицата на подсъдимите А.А. и А.Ш..

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-оценъча експертиза /л. 170-171 от ДП/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, общата стойност на вещите, предмет на посегателство – подробно описаните по-горе два златни синджира, възлиза на сумата от 4 837.50 лв., по пазарни цени към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на 4 показанията на свидетелите

Й.М., М.Д., Е.К. и З.С., а също и от заключенията на горекоментираните видео-техническа експертиза /л. 82-150 от ДП/, видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /л. 155-165 от ДП/, съдебно-оценъча експертиза /л. 170-171 от ДП/, а също и от и писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.

Съдът изцяло дава вяра на събраните гласни доказателства, посредством свидетелските показания на четиримата посочени по-горе свидетели, т.к. същите са хронологично точни, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Непротиворечивостта на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, и доказателствени средства, както помежду им, така и със заключенията на коментираните експертизи, прави безсмислен техният подробен анализ.