Определение № 2131 от 23.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2131 гр. София, 23.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502161 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274,ал.2, във вр. с чл.83,ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищците Ф. М. Х. и М. Ш. Х. чрез пълномощника им адв.П. Р. против определение № 327 от 22.06.2024 г., постановено по т. д. № 111/2023 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което съдът е оставил без уважение искането на частните жалбоподатели за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и разноски в производството.

Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Твърдят, че съдът неправилно е преценил представените по делото доказателства, от които е видно че и двамата ищци не разполагат с достатъчно средства, за да заплатят дължимата държавна такса от общо 16 000 лева – по 8 000 лева всеки един от тях. Обстойно обсъждат събраните по делото доказателства, касаещи имотното им и семейно положение и твърдят, че същото е незадоволително и едва им дава възможност да задоволят елементарни житейски потребности, но е немислимо да могат да внесат дължимите такси в посочения размер. Частната жалба е подробно мотивирана.

Молят за отмяна на определението и уважаване на молбата за освобождаване от държавна такса и разноски.

Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото и доводите на частния жалбоподател, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустими като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

1

За да остави без уважение искането за освобождаване от държавна такса, съдът е приел, че жалбоподателите не са установили липса на достатъчно средства за заплащане на държавната такса по делото.Напротив, били събрани данни, вкл. и служебно от съда, от които се установявало, че притежават недвижими имоти, вкл. и в идеални части с други съсобственици, както и земеделски земи, от отчуждаването на които биха получили доходи, които ще им позволят заплащането на дължимите в производството такси.Освен това, ищецът М. Х. имал регистрирано еднолично ООД.

Въззивният съд намира определението за неправилно и необосновано.

Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че преценката за наличие на основания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, при твърдения за затруднено материално състояние на лицето, винаги е конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя. Съдът е длъжен да прецени всички представени доказателства и по свое вътрешно убеждение да се произнесе по постъпилата молба за освобождаване от държавна такса и разноски, като тежестта на доказване на липсата на "достатъчно средства" е изцяло на молителя.

В конкретния случай, видно от представените, вкл. и събраните по служебен почин доказателства за семейното и имотно състояние на ищцата Ф. Х. - удостоверение за декларирани данни по ЗМДТ, издадено от Община Х.димово и справка от Агенция по вписванията - Имотен регистър, същата притежава селскостопанска сграда в с.*** с площ от 408 кв.м., 1/2 ид. ч. от поземлен имот с площ 816 кв.м., находящ се в с. ***, общ. *** в режим на съсобственост, придобит по наследство и поземлен имот с площ от 1905 кв.м. в с.***, местността ***, община Х.димово. По твърдение на жалбоподателите, последният поземлен имот е закупен на изключително ниска цена и същият е поземлен, отдалечен от урбанизирани и индустриални зони и едва ли би могъл да формира доход в размер на 8 000 лева, колкото е дължимата държавна такса.

Установява се също така, че ищцата Ф. Х. е вдовица, пенсионер /л.135/ и единствения доход, който получава, е пенсия в минимален размер (467 лева). В удостоверението е отразено, че за м.април 2022г. ищцата е получила добавка в размер на 212,32 лева.Дори и с тази добавка обаче не би могло да се приеме, че доходът от пенсия, получаван от ищцата, е достатъчен да задоволи ежедневните й житейски нужди и от него да отдели сума за заплащане на дължимата по делото държавна такса при все, че според данните на НСИ към месец юли 2023 г. средствата, необходими за издръжка на едно лице на месец са в размер на 1 402,25 лева.

Събраните доказателства налагат извод, че с минималния паричен 2 доход, който получава ищцата, е възможно да покрива най-елементарните си жизнени нужди и то само поради обстоятелството, че живее на село и преживява от продукцията от дребно земеделие.

Доколкото ищцата се издържа от средствата, с които разполага - в размер на 467 лева месечно, заплащането на таксата в производството е невъзможно, а това означава, че тя няма да може да получи достъп до правосъдие. С разполагаемите от ищцата средства същата не може да заплати дължимата за производството държавна такса по предявения иск за неимуществени вреди и разноските за производството, тъй като те представляват непосилен разход. Следва да се има предвид и това, че за да заплати дължимата държавна такса, ищцата не следва да бъде принуждавана да продава собствеността си /както бе посочено, земеделска земя, част от която в съсобственост, поради което не може и да се разпорежда еднолично./ Следва да се има предвид в тази насока и вида на предявените искове – за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея във връзка с настъпило ПТП, при което е загинал съпругът й.

От събраните доказателства за семейното и имотно състояние на ищеца М. Ш. Х. се установява, че същият е семеен, с три малолетни деца.

Притежава еднолично дружество - „МЕРМЕРИТ - Х. 2022“ ЕООД в с.Хвостяне, с което развива дърводелска дейност и производство на мебели производствен цех с площ от 332 кв.м., находящ се в стопански двор на с.***.

Това е видно както от твърденията в частната жалба, а също се установява и от служебната справка за предмета на дейност в ТРРЮЛНЦ. Декларирал е, че след приспадане на всички съпътстващи дейността разходи, получава доход около минималната работна заплата и средствата, които получава, трудно покриват най- необходимите нужди на семейството му - още повече, че е баща на три малолетни деца, които се нуждаят изключително от дохода, който той осигурява. Според данните на НСИ за първото тримесечие на 2024 г., средствата, необходими за издръжка на едно домакинство на месец, са в размер на 5 002,80 лева. Затова съдът намира, че декларираният чист доход около минималната работна заплата, който ищецът формира от дребния бизнес, който развива, осигуряват покриване на най-необходимите нужди на семейството му, както и на другата ищца Ф. Х., негова майка.

Видно от представените удостоверения за декларирани данни по ЗМДТ, издадено от Община Х.димово и справка от Агенция по вписванията Имотен регистър, ищецът М. Х. притежава двуетажна къща с обща площ от 74 кв.м. с прилежащо дворно място /парцел/ от 975 кв.м. и две селскостопански постройки в същия парцел, в който имот живее със семейството си. Този имот бил придобит през 2014г. чрез дарение от неговите баба и дядо.

Установява се също така от представените удостоверения за декларирани данни по ЗМДТ, че през 2021г. ищецът е закупил къща в с.*** и е придобил два поземлени имота с площ от 440 кв.м. и от 337 кв.м. в същото 3 с.***. В частната жалба твърди, че предвид отдалечеността на селото от поголемите градове и индустриални зони, към имотите липсва интерес от потенциални купувачи или наематели и за ищеца липсва възможност да формира доход от тях.

Установява се също, че ищецът разполага и с три товарни автомобила. Описва ги като стари, които са в лошо техническо състояние, по тях непрекъснато се извършвали ремонти и са му необходими, за да може да изпълнява дейността си, свързана с дърводелски услуги и поръчки. Несъмнено същите са свързани с дейността на фирмата му и едва ли същият би следвало да бъде принуден да ги отчужди, за да заплати дължимата по делото държавна такса, тъй като това ще затрудни препитанието на многолюдното му семейство – съпруга, три малолетни деца и възрастна майка.

При тези обстоятелства съдът намира молбата на двамата ищци за освобождаване от държавна такса за основателна.

Според разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства, като изброяването не е изчерпателно.

От горното е видно, че разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК, която е императивна, предвижда възможност при определени условия и след преценката на посочените обстоятелства съдът да освободи дадено физическо лице от заплащането на държавна такса в производството.

Идеята на законодателя е недостатъчните доходи да не се окажат пречка за защита на субективни права и тази категория лица да не бъде лишена от правосъдие. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин (чл.56 от Конституцията на Република България) на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение.

Нормата е насочена не само към лица без доходи, но и към лица, които получават някакви доходи, но те са недостатъчни. Критериите, по които съдът извършва преценка са изброени в закона - чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК като изброяването не е изчерпателно. Комплексно следва да бъдат изследвани всички обстоятелства от значение за създаване на цялостна представа за финансовото положение на страната. В случая се установява, че доходите, получавани от ищците, са крайно недостатъчни, за да могат същите да задоволяват собствените си нужди и тези на семействата си и да е възможно да заплатят и дължимата държавна такса, която е в значителен размер от 16 4

000 лева за двамата. Съдът намира, че с оглед събраните доказателства за имотното и семейно положение на двамата ищци, не може да откаже освобождаването им от такса, предполагайки евентуални бъдещи техни доходи от недвижимото имущество. Реализирането на реален доход от това имущество, част от което съсобствено, е само хипотетично и съдът само на база на това предположение, при получаваните от ищците оскъдни доходи от пенсия, респ. търговска дейност от дребен семеен бизнес, не може да направи извод, че са в състояние да заплатят държавна такса в определения от съда размер.

Изложеното сочи на извод, че са налице законовите предпоставки ищците да бъдат освободени от заплащане на държавна такса в производството до приключването му с окончателен съдебен акт.

Според съда обаче, ищците следва да бъдат освободени от държавна такса, но не и от разноски в производството. Тъй като все пак получават някакви доходи и притежават недвижими имоти, т.е. живеят в собствено жилище, то същите ще следва да понесат разноските в производството за своя сметка. Ищцата Ф. Х. би могла да бъде подпомагана от своя син – втория ищец М. Х. при изпълнение на задължението си за разноски, тъй като интересът и на тримата ищци е еднакъв.

С оглед изложеното и на основание чл.83, ал.2 от ГПК, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 327 от 22.06.2024 г., постановено по т. д.

№ 111/2023 г. на Окръжен съд-Благоевград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ищците Ф. М. Х., ЕГН-********** и М. Ш. Х., ЕГН-********** от заплащане на държавна такса до приключване на производството с окончателен съдебен акт, но не и от съдебни разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Разпечатката съдържа 43 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e26ac815-1c63-4c5f-879d-4fd8bae72495