Решение № 139 от 18.12.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Търговище, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500428 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.

Производството по делото е образувано по депозирана жалба от Д. Г. Л., ЕГН **********, гр. П., ул. „Ц. Ц.“, № *, действаща чрез мл. адвокат Д. Д. К., съдебен адрес гр. П., бул. „Б.“, ***, против разпореждане от 24.11.2025 г. по изпълнително дело № 20257690400912 по описа на ЧСИ А. З., с рег. № 769, с район на действие ОС – Т..

С атакуваното разпореждане съдебен изпълнител е отказал да присъди в полза на длъжника Д. Г. Л. разноски за възнаграждение на упълномощения от нея адвокат в размер на 500 лв. Със жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно. ЧСИ е отказал да присъди разноски с мотив, че извън неговите правомощия е присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на длъжника. Производството по изпълнението е прекратено, поради обезсилване на заповедта за изпълнение, въз основа на която е образувано изпълнителното дело. В тази хипотеза се прилага разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК и разноските следва да се възложат в тежест на взискателя.

Представени са пълномощно и договор за правна помощ, в който длъжникът е процесуалният му представител са договорили възнаграждение за защита по изпълнението в размер на 500 лв., платено в брой. С оглед на това, моли да бъде отменено разпореждането от 24.11.2025 година по изпълнително дело № 20257690400912 по описа на по описа на ЧСИ А.З., с рег. № 769.

1

Възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК от взискателя в изпълнителното производство не е постъпило.

В обясненията си съдебен изпълнител е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е отхвърлено с оглед на това, че е направено във връзка със защита по изпълнителното производство, което е прекратено поради обезсилване на изпълнителния титул. Съгласно разпоредбата на чл.79 ГПК и разпоредбите на ТТРЗЧСИ, ЧСИ има компетентност да определя и събира само разноските по изпълнението, предвидени в закона. Разноски на длъжника за адвокат представляват разноски за защитата в друго производство, а не по изпълнителното такова, поради което ЧСИ не е компетентен да се произнася.

След като обсъди изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на изпълнителното действие и прецени извършените до момента действия от ДСИ, съдът установи следното:

Производството по изпълнително дело № 20257690400912 по описа на ЧСИ А. З., с рег. № 769, с район на действие ОС – Т. е образувано по молба на взискателя Е.Д. Д. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., бул. „Хр. Б.“, № **, ет. *, въз основа на изпълнителен лист издаден на 08.05.2019 г. по ч.гр.д. № 316/19 по описа на РС – П.. Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 274 от 25.04.2019 година. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 27.05.2025 г. С молба от 09.06.2025 г., длъжникът е представил Определение № 6 от 30.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 316/19 на Районен съд – Попово, с което е указано на кредитора да предяви иск за установяване на вземането му и е спряно принудителното изпълнение. Въз основа на това определение с Разпореждане от 09.06.2025 г. на ЧСИ е спрял изпълнителното производство.

С молба от 20.11.2025 г., длъжникът е представил влязло в сила Определение № 11 по ч.гр.д.№316/19 г. на Районен съд – Попово, с което е обезсилена Заповед № 274 от 25.04.2019 г. издадена по делото, като е отправил искане до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело. Направил е и искане да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лв. С Постановление от 21.11.2025 г. на ЧСИ изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433. ал. 1, т. 3 от ГПК, като с Разпореждане от 24.11.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в полза на длъжника. Към изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство на длъжника по изпълнителното дело. В договора страните са договорили възнаграждение на адвоката в размер на 500 лв., което е платено в брой, при сключването му.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящия състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, от страна, която има право на жалба, против акт на съдебен изпълнител, който 2 съгласно чл. 435 от ГПК подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в Част Първа, Глава осма, Раздел ІІ, чл.71-84 от ГПК. Като норми от общата част на процесуалния закон тези правила на общо основание са приложими и за изпълнителното производство. Длъжникът отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, включително за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, освен в хипотезите на чл. 79, ал.

1 т. 1 и 2 от ГПК. В случая е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПКпрекратяване на делото по чл. 433 от ГПК, но не поради плащане, извършено след започване на изпълнителното производство. Касае се за разноски за адвокатско възнаграждение, които са извършени от длъжника за процесуално представителство именно в изпълнителното производство и при прекратяването му в хипотезата на чл. 433 от ГПК, последният има право на тези разноски. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението въз основа на акт на съдебния изпълнител, с който се определя дължимостта на разноските, без да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Актът на ЧСИ представлява пряко изпълнително основание. След като отговорността за разноските в изпълнителното производство е уредена в общата част на ГПК приложима и в изпълнителното производство, компетентен да се произнесе по това искане е съдебният изпълнител, пред който делото е висящо.

На длъжника следва да бъдат присъдени и разноски в размер на 73 лв., от 25 лв., държавна такса по жалбата и 48 лв., такса към ЧСИ за администриране на частната жалба.

Въз основа на горното, съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 24.11.2025 г. по изпълнително дело № 20257690400912 по описа на ЧСИ А. З., с рег. № 769, с район на действие ОС – Т., с което е отказано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на Д. Г. Л., ЕГН **********, гр. П., ул. „Ц. Ц.“, №*, действаща чрез мл. адвокат Д. Д. К., съдебен адрес гр. П., бул. „Б.“, ***, в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Евгени Д. Д. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., бул.

„Хр. Б.“, № *, ет. * да заплати на Д. Г. Л., ЕГН **********, гр. П., ул. „Ц. Ц.“, № *, действаща чрез мл. адвокат Д. Д. К., съдебен адрес гр. П., бул. „Б.“, ***, разноски по изпълнително дело № 20257690400912 по описа на ЧСИ А.З., с рег. № ***, с район на действие ОС – Т., в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, както и разноски във въззивното производство, в размер на 73 лв.

3

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Търговище, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500428 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.

Производството по делото е образувано по депозирана жалба от Д. Г. Л., ЕГН **********, гр. П., ул. „Ц. Ц.“, № *, действаща чрез мл. адвокат Д. Д. К., съдебен адрес гр. П., бул. „Б.“, ***, против разпореждане от 24.11.2025 г. по изпълнително дело № 20257690400912 по описа на ЧСИ А. З., с рег. № 769, с район на действие ОС – Т..

С атакуваното разпореждане съдебен изпълнител е отказал да присъди в полза на длъжника Д. Г. Л. разноски за възнаграждение на упълномощения от нея адвокат в размер на 500 лв. Със жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно. ЧСИ е отказал да присъди разноски с мотив, че извън неговите правомощия е присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на длъжника. Производството по изпълнението е прекратено, поради обезсилване на заповедта за изпълнение, въз основа на която е образувано изпълнителното дело. В тази хипотеза се прилага разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК и разноските следва да се възложат в тежест на взискателя.

Представени са пълномощно и договор за правна помощ, в който длъжникът е процесуалният му представител са договорили възнаграждение за защита по изпълнението в размер на 500 лв., платено в брой. С оглед на това, моли да бъде отменено разпореждането от 24.11.2025 година по изпълнително дело № 20257690400912 по описа на по описа на ЧСИ А.З., с рег. № 769.

1

Възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК от взискателя в изпълнителното производство не е постъпило.

В обясненията си съдебен изпълнител е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е отхвърлено с оглед на това, че е направено във връзка със защита по изпълнителното производство, което е прекратено поради обезсилване на изпълнителния титул. Съгласно разпоредбата на чл.79 ГПК и разпоредбите на ТТРЗЧСИ, ЧСИ има компетентност да определя и събира само разноските по изпълнението, предвидени в закона. Разноски на длъжника за адвокат представляват разноски за защитата в друго производство, а не по изпълнителното такова, поради което ЧСИ не е компетентен да се произнася.

След като обсъди изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на изпълнителното действие и прецени извършените до момента действия от ДСИ, съдът установи следното:

Производството по изпълнително дело № 20257690400912 по описа на ЧСИ А. З., с рег. № 769, с район на действие ОС – Т. е образувано по молба на взискателя Е.Д. Д. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., бул. „Хр. Б.“, № **, ет. *, въз основа на изпълнителен лист издаден на 08.05.2019 г. по ч.гр.д. № 316/19 по описа на РС – П.. Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 274 от 25.04.2019 година. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 27.05.2025 г. С молба от 09.06.2025 г., длъжникът е представил Определение № 6 от 30.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 316/19 на Районен съд – Попово, с което е указано на кредитора да предяви иск за установяване на вземането му и е спряно принудителното изпълнение. Въз основа на това определение с Разпореждане от 09.06.2025 г. на ЧСИ е спрял изпълнителното производство.

С молба от 20.11.2025 г., длъжникът е представил влязло в сила Определение № 11 по ч.гр.д.№316/19 г. на Районен съд – Попово, с което е обезсилена Заповед № 274 от 25.04.2019 г. издадена по делото, като е отправил искане до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело. Направил е и искане да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лв. С Постановление от 21.11.2025 г. на ЧСИ изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433. ал. 1, т. 3 от ГПК, като с Разпореждане от 24.11.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в полза на длъжника. Към изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство на длъжника по изпълнителното дело. В договора страните са договорили възнаграждение на адвоката в размер на 500 лв., което е платено в брой, при сключването му.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящия състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, от страна, която има право на жалба, против акт на съдебен изпълнител, който 2 съгласно чл. 435 от ГПК подлежи на обжалване.