Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 490 от 11.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 5605/2025
Вид
Решение № 490
Подписан
11.02.2026
В сила
06.03.2026
Състав
Иван Стойнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Варна, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110105605 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „***“ АД, гр. *, с която срещу А. Е. А., гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за главница и обезщетение за забава във връзка със служебно начислена електрическа енергия въз основа на извършена корекционна процедура.

Ищецът „***“ АД твърди, че 21.04.2023 г. от негови служители е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ответника в присъствието на ответника, за което е съставен констативен протокол. Излага, че е установено наличието на извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез проводник, като по този начин консумираната електроенергия не се е измервала и съответно заплащала. Сочи, че служителите са отстранили проводника и са възстановили правилната схема на свързване, без да демонтират СТИ. Излага, че е съставил справка за корекция съобразно предвиденото в ПИКЕЕ и е начислил служебно електрическа енергия за периода 22.01.2023 – 21.04.2023 г., за което е издал фактура на стойност 2 182,91 лв. Подробно излага твърдения във връзка с правото му служебно да преизчисли сметката на потребителя и изпълнението на корекционната процедура. Счита, че сумата се дължи от ответника на основание чл. 50, ал. 2 и 3 ПИКЕЕ, както и обезщетение за забава, доколкото задължението не е заплатено на посочения във фактурата падеж. Моли за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение и присъждане на разноските по делото.

Ответникът А. Е. А. излага доводи за неоснователност и недоказаност на ищцовите претенции в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. Твърди, че не е собственик или ползвател на процесния имот, като излага, че предишният собственик „***“ ЕООД е продал имотите в ж.к. „...“ и на ул. ... на „***“ АД на 04.01.2013 г. Сочи, че липсват доказателства, които да потвърждават твърденията на ищеца, доколкото от представените протоколи, фактури и други документи се установява, че титуляр на партидата бил „***“ ЕООД, а не ответникът. Счита, че протоколът е съставен при съществени нарушения на ПИКЕЕ и закона, поради което е неправилен и незаконосъобразен и като такъв не 1 представлява надлежно основание за корекция на сметката на абоната. Твърди, че доколкото протоколът е подписан от лице, което не е собственик - ответника - и то в качеството му на свидетел, не следва да го обвързва за дължимост, на каквато и да било сума. Сочи, че извършената корекция на сметка и констативният протокол са съставени в нарушение на нормативната уредба, уреждаща отношенията между страните, поради което не биха могли валидно да установят, наличието на задължение на което и да било лице спрямо ищцовото дружество. Подробно излага правни аргументи в тази насока. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

С молба преди съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

На 03.08.2022 г. на адрес в гр. Варна, м-ст "..." ***, *** е извършена подмяна на електромер и е монтиран такъв с фабр.№ *, видно от Констативен протокол № *-*на * На 21.04.2023 г. на адрес в гр. Варна, м-ст „...“ *е извършена проверка на СТИ с фабр.

№ *на клиента „***“ ЕООД от страна на служители на „***“ АД, като в присъствието на свидетеля А. Е. А. е съставен Констативен протокол № *, в който е отразено, че е установено наличието на извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден многожичен кабел. По този начин консумираната ел.енергия не преминава през СТИ и не се измерва от него. Демонтиран е неправомерно свързания кабел. Записано е, че А. Е. А. е ползвател/преходен собственик и управител на „***“ ЕООД.

На 24.04.2023 г. * издават Справка *за корекция на основание чл. 50, ал. 2 и 3 ПИКЕЕ и е начислена електрическа енергия в размер на 3326.4 квтч за периода 22.01.2023 г.

– 21.04.2023 г. /90 дни/. Издадена е Фактура № *от *г. за сумата от 2 182,91 лв. на „***“ ЕООД. След това описаните документи са изпратени до дружеството с обратна разписка, но няма данни за получаването им.

Представена е справка от АВп от 27.01.2025 г. по партидата на „***“ ЕООД, от която е видно, че на 04.01.2013 г. е вписано обстоятелство, че „***“ ЕООД е продало на „***“ АД поземлен имот и сграда, находящи се в гр. В., ул. ...., ..., м. .... Ответникът е представил самия нотариален акт за сделката, както и скици на имотите. Представена е и справка от Авп от 25.07.2025 г. по партидата на А. Е. А., от която е видно, че няма вписани обстоятелства след 07.06.2012 г. Представена е справка от Авп от 25.07.2025 г., относно имот *** в ж.к. ..., в която няма данни за притежавана от ответника собственост.

Представени са удостоверения за актуално състояние на дружествата ***“ ЕООД и „***“ АД, от които няма данни ответникът да притежава дружествени дялове или акции в същите.

От заключението на вещото лице Н. В. по допуснатата съдебно-електротехническа експертиза се установява, че към момента на проверката процесният електромер с фабр.№ *е бил в метрологична годност. Същият не е могъл да измерва елетрическата енергия, защото не е участвал в схемата на свързване.. Математическите изчисления по корекционната процедура са точни и съответстват с утвърдената методология на ОУ и ПИКЕЕ. Количеството електрическа енергия изчислено с корекционната процедура може реално да бъде доставено до абоната по неправомерно свързания проводник. Процесната измервателна система е с мощност под 100 Kw.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за реално изпълнение на задължението за заплащане на цена за служебно начислена електроенергия и 2 обезщетение за забава, които са квалифицирани по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че ответникът е бил потребител на ел. енергия за обект на потребление находящ се в гр. Варна, м-ст „..." №*, с клиентски номер *и абонатен номер *, за процесния период от 22.01.2023 г. до 21.04.2023 г.; че е изпълнил надлежно и законосъобразно процедурата по корекция на сметката на ответника в съответствие с предвидените изисквания в действащите към този момент ПИКЕЕ и в тази връзка, че е налице законово основание за това; че правилно е изчислил размера на дължимата от потребителя сума в съответствие с действащите към процесния период цени, че потребителя е изпаднал в забава да заплати задължението си и дължи обезщетение за забава в посочения размер. В тежест на ответника е било да докаже, че не е бил собственик или ползвател на електроснабдения имот; че е платил претендираните суми, или че са налице други правоизключващи или правопогасяващи факти, водещи до недължимост на вземанията.

Между страните не се спори, че на 21.04.2023 г. служители на ищцовото дружество са извършили проверка на СТИ на адрес гр. В., ул. .... № 82, съставили са констативен протокол и той е подписан от ответника.

Основният спорен въпрос по делото е пасивно материалноправно легитимиран ли е ответникът да отговаря по предявените искове.

От събраните по делото доказателства се установи, че процесната проверка е извършена в имот в м-ст „...“ № *. Процесният електромер обслужва този имот, като партидата е била записана на дружеството „***“ ЕООД. Видно от представените и от двете страни писмени доказателства се установява, че на 04.01.2013 г. „***“ ЕООД е продало на „***“ АД имота. По делото не се събраха доказателства, които да свързват ответника А. Е.

А. с електроснабдения обект. Същият не е нито собственик или ползвател на имота, нито титуляр на партидата, нито има вече касателство с посочените дружества.

В тази връзка и същият не е потребител на ищцовото дружество, не се е възползвал от неотчетената електрическа енергия и не е легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото не е задължено лице във връзка с извършената корекция на сметка.

Ответникът се е разписал като свидетел върху протокола, в който дори е посочено, че той е бил предходен собственик и управител на „***“ ЕООД. Към момента на проверката не се събраха по делото доказателства да е свързан по някакъв начин с електроснабдения обект.

Материалнолегитимирано лице да отговаря по иска е или титулярът на партидата „***“ ЕООД /спрямо когото е и издадена процесната фактура/ или, евентуално, собственикът на имота, съобразно практиката на ВКС, който собственик вероятно е „***“ АД, без съдът да се ангажира с окончателно становище в тази насока, доколкото в настоящото производство не се изследва собствеността.

Само на това основание предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни, без да е необходимо съдът да изследва останалите въпроси по отношение на законосъобразността на извършената корекционна процедура. Ищецът не съумя пълно и главно да докаже, че ответникът е задълженото лице във връзка с корекционната процедура.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските извършени в хода на производството.

Претендират се и са представени доказателства за заплатени 350 евро адвокатско възнаграждение, за която сума са представени списък с разноски и доказателства за извършването им. Предвид претендираното възнаграждение на насрещната страна, то посоченото от ответника не е прекомерно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „***“ АД, ЕИК *********, със 3 седалище и адрес на управление: гр. В., ****, бул. ... № ..., срещу А. Е. А., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. ..., ет. ..., ап. .... положителни установителни искове ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 182,91 лв. /две хиляди сто осемдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща главница за периода от 22.01.2023 г. до 21.04.2023 г., за начислена ел. енергия на основание извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия, съобразно ПИКЕЕ и по фактура от *г., за обект с аб. № *, находящ се във ВЗ "*", местност "...", № ..., ул.

.... и кл. № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /04.02.2025 г./ до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 511,95 лв. /петстотин и единадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща падежа по фактурата до дата 03.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед № *от *г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ */*г. на ВРС, XVII с-в.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ****, бул. ... № ..., ДА ЗАПЛАТИ на А. Е. А., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. ..., ет. ..., ап.

...., сумата в размер от 350 евро /триста и петдесет евро/, представляваща сторени от ответника съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4