Решение № 8953 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8953 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110129735 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД; по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД

Ищецът „А.“ ЕООД твърди, че между „В.“ ООД и ответника е имало сключен Договор за паричен заем № 5456672/01.08.2018 г. за сумата от 700 лева. Заявява, че вземанията, свързани с горецитирания договор са прехвърлени с Рамков договор за прехвърляне на вземания(цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1/02.09.2019 г., за което ответника е уведомен. Поддържа, че е ответника е заплатил сумата от общо 166 лева.

Претендира да бъде установено вземанията за сумата от 632.09 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението- 25.06.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 99.19 лева, представляваща договорна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 28.04.2019 г.; сумата от 38.67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.04.2019 г. до 19.06.2020 г.; сумата от 294 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 245 лева, представляваща разходи и такса за извънсъдебно събиране на просрочените задължения и сумата от 292.91 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричния заем и разноските.

По Молба (вх.№ 117464/02.04.2025 г.) и на основание чл.233 ГПК с Протоколно определение ат 09.04.2025 г. е прекратено производството за сумата от 294 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; за сумата от 245 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и за сумата от 292.91 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. Определението е влязло в сила на 22.04.2025 г.

Ответникът Т. М. М. е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор, чрез назначения особен представител адвокат П. В.. Заявява, че не е уведомен за извършената цесия. Оспорва истинността на Договор за паричен заем № 5456672/01.08.2018 г. Твърди, че клаузите (за извънсъдебното събиране на просрочените задължения- от 245 лева и за експресно разглеждане на документите- от 292.91 лева).

Поддържа, че клаузите на договора са неравноправни. Прави възражение за изтекла 1 погасителна давност.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, в който са уговорени и валидни клаузи за такси за услуги които не са неравноправни и не противоречат на императивните материалниправни норми и да са действително предоставени като услуги;

2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, като не са заплатени на уговорения в договора падеж, дължимите вноски; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия; 5) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.

Представен е Договор за паричен заем № 5456672/01.08.2018 г., сключен между „В.“ ООД от една страна, в качеството на заемодател и Т. М. М. от друга страна, в качеството на заемател. По силата на договора, заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 700.00 лева, а заемателят се задължава да върне получената сума на 9 равни месечни вноски, ведно с уговорените възнаградителни лихви и такси. Съгласно уговореното в клаузата на чл. 2, ал. 2 от договора, страните са уговорили, че с подписването на договора, заемателят удостоверява, че е получил заемната сума от заемодателя, като договора има силата на разписка за предадената и получена сума. Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с обективираните в негово волеизявления и произтичащите от това права и задължения – аргумент от чл. 180 ГПК. Съгласно нормата на чл.20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. Сключеният договор е формален (изискуемата форма за действителност е писмена аргумент от чл.10, ал.1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – аргумент от чл.9 ЗПК, като е от значение и обстоятелството дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – аргумент от чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, включващ в себе си разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва – аргумент от чл.19, ал.1 ЗПК. Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му. По този договор може само за една от страните по заемното правоотношение възникват правни задължения – при реалния договор за потребителски кредит (за кредитополучателя – да върне сумата, предмет на двустранната сделка, в същата валута и размер, както и уговорената възнаградителна лихва), а за другата (кредитополучателя) – корелативни на правните 2 задължения на заемателя субективни права (парични притезания) или ако е консенсуален договор за потребителски кредит (освен по горе изброените престации и задължението да се предостави уговорената заемна сума на кредитополучателя). От приетото и неоспорено заключение на съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписа положен в мястото за „заемател“ в Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“№ 5456672/01.08.2018 г. е изпълнен от Т. М. М.. В открито съдебно заседание от 19.03.2025 г., вещото лице е посочило, че е работило по оригинала на документа/договора, като е направило сравнително изследване и на изписване на трите имена от лицето в мястото на „заемател“ с тези изписани в заявлението за подаване документи за самоличност на български гражданин, като е установило съвпадение. Съдът, при преценка на заключението на съдебнопочерковата експертиза, съобразно чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства експертът да е заинтересован от изхода на правния спор или да е недобросъвестен. Следователно е спазен императивната нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. В случая и предвид кредитираното заключение на съдебно-почерковата експертиза, съдът намира, че безспорно е установено, че договора е автентичен, като подписът за заемателят е положен именно от ответника Т. М. М..

Представен е Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 01.12.2016 г., сключен между „В.“ ООД от една страната, в качеството „продавач/цедент“ и „А.“ ООД от друга страна, в качеството „купувач/цесионер“, по силата на който договор продавачът ще прехвърли на купувача вземания възникнали по договори за заем и потребителски кредит, като вземанията ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, което е подписано и от двете страни и ще бъдат сключени отделни договори за цесия. Ищецът е представил Приложение № 1/02.09.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 01.12.2016 г. (листове 17-19 от делото), като същото не е представено в цялост и подписано с електронен подпис, като по делото е представено в хартиен вид, но единствено страници 1, 13 и 19, като съдът констатира, че в представения част от препис е налице удостоверяване, че приложението е подписано чрез електронни подписи, като по делото не са ангажирани доказателства, че такива действително са положени.

Прието е заключението на съдебно-счетоводната експретиза, като от последното се установява, че усвоения кредит по Договор за паричен заем № 5456672/01.08.2018 г. е в размер на 700.00 лева. Установено е, че е извършено плащане от страна на ответника в размер на 166.00 лева на 01.08.2018 г. Според съдебния състав и съобразно чл.202 ГПК, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, следва се кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства да е заинтересовано от изхода на правния спор или да е недобросъвестен.

Настоящият съдебен състав, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства намира, че ищеца не е установил пълно и главно, че претендираните вземания действително са му били цедирани, респ. че се касае за едни и същи вземания, произтичащи от твърдения договор за потребителски кредит. Съдът намира, че Приложение № 1 (листове 17-19 от делото) няма необходимата доказателствена стойност да установи идентичността на претендираните вземания – не е ясно по отношение на кое лице е извършена цесията (като длъжник), като в случая е приложимо и правилото на чл.

178, ал. 2, изр. 1 ГПК, че съдебния състав оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. В става въпрос за частен свидетелства документ, който се ползва с формална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила както на официалните, така и на частните документи, се отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство – чл. 180 ГПК. За разлика от официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако 3 съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че частния свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото – в този смисъл е Решение № 136/14.05.2015 г. по гражданско дело № 6554/2014 г., на IV ГО при ВКС; Решение № 88/23.04.2014 г. по гражданско дело № 4766/2013 г., на III ГО при ВКС. Когато по делото не са сочени, респ. не са събрани други доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е достатъчно, за да може съдът да направи извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно и главно в обективната действителност. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ищеца е представил част от документПриложение № 1/02.09.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 01.12.2016 г.(листове 17-19 от делото, отговарящи на лист 1, 13 и 19 от документа), на който страната основава вземането си, което е допълнителен аргумент за приложението на чл. 178, ал. 2 ГПК и това е индикация за съда за евентуално скриване на неизгодни за страната(ищеца) факти, доколкото същата предоставя на страна избирателно възможността писменото доказателствено средства да бъде преценено в цялост, включително и с оглед останалите събрани по делото доказателствени средства. В тази връзка трябва да се спомене и факта, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е работило по представените по делото писмени доказателства, без да са изследвани счетоводствата на цедента и цесионера, за да се види действително счетоводно какво е отразено, респ. какво е прехвърлено (ако подобно прехвърляне изобщо е налице), за да се направи извод, че действително процесните вземания са прехвърлени на ищеца, респ. че последните са идентични на дължимите по процесния договор.