Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260000 от 13.02.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 997/2020
Вид
Решение № 260000
Подписан
13.02.2023
Състав
ЖЕЧКА НИКОЛОВА МАРГЕНОВА, ГАЛАТЕЯ ПЕТРОВА ХАНДЖИЕВА, ДИАНА ГЕОРГИЕВА ДЯКОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

260000, гр. Добрич, 13.02.2023г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на единадесети януари през две хиляди двадесети и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ

: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА РАДЕВА, разгледа докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. № 997 по описа на Добричкия окръжен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба Вх.№2262406/39.09.2020г., подадена от И.С.И. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ю.О.-ДАК, и по въззивна жалба вх.№262456/30.09.2020г. на Ц.Й.Й. с ЕГН ********** ***, чрез адв.М.З.-ДАК, двете срещу решение от 14.09.2020г. по гр.д.№4047/2015г. на Добрички районен съд, с което се ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ц.Й.Й. с ЕГН **********, че към 23.09.2015г. И.С.И. с ЕГН ********** се легитимира като собственик на 1/4ид.ч от следните недвижими имоти:-самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр.Добрич, с предназначение ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2, разположен на ет.2 от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена площ от 98кв.м., ведно с прилежащо избено помещение№1, склад №1 и източни тавански стаи №1 и №2, ведно с 42,531% от общите части на сградата;- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр.Добрич, с предназначение ГАРАЖ, построен в двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово помещение, 6,902%ид.ч от общите части на сградата, ведно със 74,00кв.м. в ид.част от дворното място с идентификатор ***, цялото с площ от 434 кв.м.;ОТХВЪРЛЯ се иска за горницата над установените права от ¼ ид.части до претендираните ¾ ид.части от процесните имоти; ДОПУСКА се на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, Ц.Й.Й. с ЕГН ********** да изкупи правото на собственост върху 1/4 ид. ч. от следните недвижи имоти:-самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр.Добрич, с предназначение

ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2, разположен на ет.2 от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена площ от 98кв.м., ведно с прилежащо избено помещение№1, склад№1 и източни тавански стаи№1 и №2, ведно с 42,531% от общите части на сградата;- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр.Добрич, с предназначение ГАРАЖ, построен в двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово помещение, 6,902%ид.ч от общите части на сградата, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение ищецът Ц.Й.Й. с ЕГН ********** заплати на ответниците- първоначални купувачи А.Н.М. с ЕГН ********** и Ш.У.М. с ЕГН ********** сумата 16 250 (ШЕСТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ) лева; ОТХВЪРЛЯ се предявения от Ц.Й.Й. с ЕГН ********** иск по 33 от ЗС за горницата от признатата и допусната за изкупуване над 1/4ид.част до претендираната за изкупуване ½ идеална част и за 74кв.м. в идеални части от 300,67кв.м. от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Добрич.

Всяка от страните обжалва решението съобразно интереса си, като:

И.С.И. обжалва решението в отхвърлителната му част по предявения от него инцидентен установителен иск за собственост -за горницата над 1/4ид.части до 3/4ид.части от правото на собственост върху процесните имоти и в уважителната част на решението по иска на Ц.Й. за изкупуване - в обема на 1/4ид.част.

Във въззивната жалба повторно се излагат фактически обстоятелства, изложени и в насрещната искова молба, обосноваващи произхода на претендираното от него вещно право на собственост върху цялото жилище на 2-ри етаж, прилежащите му избено помещение и два склада и идеални части от общите части на двуетажната жилищна сграда, гаража и идеални части от общите части на сградата и ид.част от дворното място. Решението в обжалваните части намира за постановено в разрез със закона, поради което и неправилно, и иска отмяната му с постановяване на ново за установяване по отношение на Ц.Й., че е изключителен собственик на процесните обекти и отхвърляне на иска и по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на 1/2ид.част от тях, т.е. изцяло.

В писмен отговор на жалбата му Ц.Й. изразява становище за нейната неоснователност, обосновано със силата на присъдено нещо на решението по гр.д.№3793/2015г.на ДРС и фактически твърдения относно основанието за придобиване в режим но СИО на построеното жилище, равни права след прекратяване на брака им.

Ц.Й.Й. обжалва решението в отхвърлителната му част по предявения от нея иск по чл.33, ал.2 от ЗС - за изкупуване в обема над 1/4ид.част до претендираната 1/2ид.част и за 74кв.м. в ид.част от дворното място.

Оплакванията се свеждат до незачитане на СПН на решение №133/25.05.2017г. по в.гр.д.№103/2017г.на ДОС, с което било изменено решение по гр.д.№3793/2015г.на ДРС, като е отменен констативен нот.акт №71, т.1, д.№64/14.02.2013г. на нотариус №535 на НК, с който е признато право на собственост на И.С. върху горницата над 1/2ид.част. Нямало правна пречка за изкупуване и на 74кв.м. в ид.част от поземления имот като съпритежател на суперфициарното право, като се позовава на решение №441/2011г. по гр.д.№1056/2010г. на 1-во г.о.на ВКС. Иска отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен искът и за изкупуване над 1/4ид.част до 1/2ид.част от жилището и гаража и за 74кв.м.в идеална част от поземления имот, и постановяване на ново за уважаване на иска и и в тези части.

В писмен отговор на жалбата и И.С. излага становище за нейната неоснователност. След построяване на двуетажната жилищна сграда правото на собственост се разпределило при квоти от 1/2ид.част бездялова собственост за всяко семейство, а за тях двамата след прекратяване на брака им –от по 1/4ид.част. След построяване на сградата съобствениците не били изгубили правата си в дворното място, дарено от родителите им.

И двете жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, редовни съобразно регламентите на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от ГПК/след проведено производство по отстраняване на нередовности/, подлежат на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, при липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

По повод жалбите Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на насрещната по всяка от жалбите страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Гр.д. №4047/2015г.на

ДРС е образувано по искова молба вх.№ 21013/23.11.2015г., уточнена с молба вх.№1632/29.01.2016г. и молба вх.№1119/03.06.2019г. от Ц.Й.Й. с ЕГН ********** ***, срещу И.С.И. с ЕГН ********** ***, и съпрузите А.Н.М. с ЕГН ********** и Ш.У.М. с ЕГН **********,***, за признаване правото на Ц.Й.Й. да изкупи дела на И.С.И. от 1/2ид.част от продадените на съпрузите А.Н.М. и Ш.У.М. с договор за покупко-продажба от 23.09.2015г., сключен с нот.акт№ 115, том ІІІ/2015г. на нотариус рег.№ 535 в НК, недвижими имоти: 1/самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр.Добрич, с предназначение ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2, състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена площ от 98кв.м., разположен на ет.2 от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащо избено помещение№1, склад№1 и източни тавански стаи№1 и №2 и 42,531% от общите части на сградата; 2/самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр.Добрич, с предназначение ГАРАЖ, със застроена площ от

16,30кв.м, построен в двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово помещение, и 6,902%ид.ч от общите части на сградата; както и 3/ 74кв.м. в идеални части от 300,67кв.м. от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Добрич.

С исковата молба е предявен от Ц.Й.Й. и иск по чл.108 от ЗС срещу съпрузите А.Н.М. и Ш.У.М., производството по който е прекратено с влязло в сила определение от 05.04.2019г., респ.такова искане не е в предмета на производството понастоящем.

Правото си на изкупуване Ц.Й.Й. е обосновала с твърдения за наличие на съсобственост между нея и ответника И.С.И. въз основа на реализирано по време на брака им право на строеж, учредено по реда на чл.56 ал.2 ЗТСУ в полза на И.С.И. и брат му Д.С.М., договор за групов строеж от 26.09.1986г. и разрешение за строеж. За построяване на сградата били вложени заемни средства, както и средства дарени от баща и. Съгласно договора за групов строеж тя и бившия и вече съпруг трябвало да получат апартамента на втория етаж, избено помещение №1, склад №1, тавански стаи №1 и №2, ведно с 42.531%ид.части от сградата, гараж №2 с 6.902%ид.части от сградата, а Д.С.М. и съпругата му –апартамента на първия етаж, избено помещение №2, склад №2, тавански стаи №3 и №4 с 42.2725/ид.части от сградата, гараж №1 с 8.295%ид.части от сградата. Построеното жилище и гараж придобили в режим на СИО, тъй като строителството било реализирано по време на брака, в периода 19876-1991г.След прекратяване на брака им през 1993г. дяловете им били равни- от по 1/2ид.част от обектите.

С договор за покупко-продажба от

23.09.2015г. И.С.И. продал така придобитите обекти. Като собственик на същите се легитимирал с договор за доброволна делба от 24.07.2015г., в която тя не била участвала, поради което я оспорила по съдебен ред. Било образувано гр.д.№3793/2015г.на ДРС за прогласяване на нищожността на делбата и установяване на правата и на собственост в обем на 1/4ид.част от описаните обекти. За извършената продажба узнала на 19.10.2015г. Договорът бил сключен в нарушение на чл.33, ал.1 от ЗС-не и било предложено като съсобственик да изкупи дела на ответника-продавач.

Правото си да изкупи продадените 74кв.м. в идеална част от дворното място обосновава с обстоятелството, че след реализиране на правото на строеж земята обслужвала ползването на сградата по предназначение, вече имала обслужващ характер.

При тези фактически обстоятелства е заявено искане /молба вх.№1119/03.06.2019г./ за изкупуване на продадените 1/2 идеални части от апартамента на втория етаж с прилежащите му избени и складови помещения, гаража с №2 и на продадените 74кв.м. в идеални части от дворното място.

В писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответниците

А. и Ш.М. са изразили становище, че твърденията на ищцата за притежавани от нея права в обем на 1/2ид.част са неверни, тъй като с влязло в сила решение по гр.д.№3793/2015г.на ДРС била призната за собственик на 1/4ид.част.

В писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът И.С.И. е оспорил правото на ищцата на изкупуване с твърдения тя да няма вещни права на собственост в продадените имоти. Към датата на продажбата същите били негова изключителна собственост, като с предявяване на инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК е поискал установяване на правата му със сила на присъдено нещо. Конкретно е изложил, че през 1988г. по силата на дарение, извършено с нот.акт №188, т.І, д.368/1988г. баща му С.М.и Д.М.му дарили 1/3ид.част от дворното място с пл.№6602 в кв.28 по плана на гр.Д., цялото с площ 451кв.м. По реда на чл.56, ал.2 от ЗТСУ, със заявление , вписано под№12, т.І, вх.рег. №1301/18.09.1986г., баща му дал съгласие ищеца и брат му Д.М.да построят в същото дворно място двуетажно, двуфамилно жилище с гаражи в партера. Въз основа на даденото съгласие им било дадено разрешение за строеж №196/18.09.1986г. С договор за групов строеж от 26.09.1986г. двамата с брат му извършили разпределение на двуетажното жилище, като той получил ап.2 на втория етаж, избено помещение №1, склад №1, източните тавански стаи с №1 и №2, ведно с 42.531%ид.части от общите части на сградата, гараж №2, 1/2ид.част от коридора и второ складово помещение, ведно с 6.902%ид.части от общите части на сградата.