Определение № 13959 от 09.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13959 гр. С., 09.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110109215 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „*******“ ЕАД срещу собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., ж.к. „*******“, бл.

21, вх. В, представлявани от управителя И. Ч. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 254/2026 г. по описа на Районен съд М..

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за предявяване на иск. При извършената преценка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 414 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу длъжниците.

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали са налице законовите предпоставки за разглеждане на специалния установителен иск.

В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: 1. когато възражението е подадено в срок; 2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението; 3. когато съдът е 1 отказал да издаде заповед за изпълнение.

В случая, видно от данните по електронното заповедно дело, съдът е приел, че заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжниците, както и че в срок е подадено възражение по чл. 414 ГПК от последните т.е., че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Видно от изпратеното до длъжниците съобщение за връчване на препис от заповедта за изпълнение, същата е получена от И. Д., подписала се като управител. Видно от постъпилото възражение по чл. 414 ГПК, същото е подадено от И. С. Д. — председател на управителния съвет. Видно от приложените към възражението документи, И. С. Д. е била управител на етажната собственост, находяща се на адрес: гр. С., ж.к. „*******“, бл. 21, вх. В, избрана с решение от 03.12.2010 г. на Общото събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. С., ж.к. „*******“, бл. 21, вх. В, но в периода 03.12.2010 г. – 02.12.2012 г. Възражението е подадено чрез адв. Л., упълномощена от И. Д..

Съгласно чл. 7 ГПК съдът следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните. В тази връзка настоящият съдебен състав констатира, че приложените към възражението по чл. 414 ГПК документи не удостоверяват нито надлежно представителство на длъжниците, нито надлежно учредена представителна власт в полза на адв. Л., като съображенията за това са следните:

По искове, предявени срещу собствениците в етажната собственост във връзка с общите части, собствениците в етажната собственост по силата на чл.

23, ал. 4 ЗУЕС се представляват пред съда от управителя, избран по реда на чл. 19 ЗУЕС. В чл. 23, ал. 6 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците.

Съпоставката на тези разпоредби с правилата по Глава Пета на ГПК налага извода, че чл. 23, ал. 4 ЗУЕС се явява специален закон относно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. Във връзка с воденето на определени видове дела, отнасящи се до облигационни права или задължения на етажните собственици, чл. 23, ал.

4, изр. 1 ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет (управителя) произтича от избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС. При предявен иск за вземане във връзка с общите части на сградата, управителят на етажната собственост разполага с правомощие да представлява етажните собственици, без да е необходимо изричното му овластяване от общото събрание и без да е необходимо изричното посочване на имената на отделните собственици в исковата молба. Във всички случаи, надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги – по чл. 19, ал. 4 или ал. 8 ЗУЕС, действат от тяхно име и за тяхна сметка (вж.

Определение № 328 от 02.03.2023 г. по ч. гр. д. № 442/2023 г., ІІ Г.О., ВКС, Определение № 508 от 16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2791/2015 г., ІV Г.О., ВКС).

Към възражението по чл. 414 ГПК не са приложени доказателства лицето, от което изхожда то да е управител на процесната етажна собственост, а с това и не може да се приеме, че валидно е била учредена представителна 2 власт на подписалия възражението адвокат. С оглед изложеното, не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като указания за предявяване на иск е следвало да бъдат дадени от заповедния съд едва след надлежно отстраняване на нередовностите на подаденото възражение по чл.

414 ГПК, за което както се посочи съдът следи служебно. В случая не може да се приеме, че в срок е депозирано възражение по чл. 414 ГПК поради липса на представителната власт на подалото го лице.

С оглед на гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, доколкото не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 414 ГПК.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд М., за извършване на преценка относно редовността на подаденото възражение по чл. 414 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9215/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 119 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч. гр. д. № 254/2026 г. по описа на Районен съд М..

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3