Решение № 4638 от 02.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8544/2024
- Вид
- Решение № 4638
- Подписан
- 02.08.2024
- В сила
- 02.08.2024
- Състав
- Рени Коджабашева, Рафаела Стоилова Матева, Мария Георгиева Шейтанова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 4638 гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
ЧЛ.ве:
Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100508544 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Л.“ АД, ЕИК ******* чрез юрк.
В.Т. срещу разпореждане от 04.07.2024 г. по изп. дело № 20248410401734/2024 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, район на действие – СГС.
Жалбата е с предмет отказа на ЧСИ да намали до размера от 200 лв. поради прекомерност претендираното от всеки от взискателите адвокатското възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Посочва, че задълженията по изпълнителното дело са погасени в рамките на срока за доброволно изпълнение на 27.06.2024 г., поради което не са налице предпоставки за извършване на процесуални действия и определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал.1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Заявява, че изпълнителното дело не се отличава с правна и фактическа сложност. С оглед на изложеното иска отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т.1 от Наредба № 1 да бъде редуциран до сумата от 200 лв. за всеки от взискателите, а искането им за присъждане на разноски по чл. 10, т.2 от Наредба № 1 да бъде отхвърЛ.. Моли съда да допусне спиране на изпълнението по изпълнителното дело като бъде разпоредено заплатените по сметка на ЧСИ суми за разноски за адвокатски възнаграждения да не бъдат превеждани по сметки на взискателите до приключване на настоящето производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано писмено възражение от взискателите В.Т.М.-П. и М.Р.П. чрез адв. В.Г., с което се оспорва жалбата като 1 неоснователна. Сочат, че длъжникът е недобросъвестен, тъй като не е заплатил дълга си доброволно. Твърдят, че с молбата за образуване на изпълнителното дело са поискали извършването на изпълнителни способи запор върху банкови сметки на длъжника, което действие не е било предприето от съдебния изпълнител. Претендират правна и фактическа сложност на изпълнителното дело. Излагат становище за съответствие на претендираните адвокатски възнаграждения с посоченото в Наредба № 1/2004 г., както и за дължимост на разноски по чл. 10, т.2 от Наредбата, поради извършени в производството действия в защита на интереса на взискателите.
Поддържат, че не са налице основания за спиране на изпълнителното дело.
Молят подадената жалба да бъде оставена без уважение.
В мотивите, с които ЧСИ Н.М. е изпратил жалбата на съда, се обосновава становище за нейната неоснователност.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20248410401734/2024 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ е образувано по молба на взискателите В.Т.М.-П. и М.Р.П. с длъжник „Л.“ АД на дата 12.06.2024 г. Към молбата са приложени 4 броя обратни изпълнителни листове, както следва: обратен изпълнителен лист от 08.04.2024 г., издаден по гр.д. № 21404/2016 г. по описа на СРС, 128 състав, с който „Л.“ АД е осъдено да плати на М.Р.П. сумата от 9517,00 лв. – събрани по изп.д.№ 1929/2016 г. по описа на ЧСИ М.Б.; обратен изпълнителен лист от 08.04.2024 г., издаден по гр.д. № 21404/2016 г. по описа на СРС, 128 състав, с който „Л.“ АД е осъдено да плати на В.Т.М.-П. сумата от 7234,80 лв. – събрани по изп.д.№ 1929/2016 г. по описа на ЧСИ М.Б.. За законната лихва върху горепосочените суми са издадени обратни изпълнителни листове от 10.05.2024 г. С молбата за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ с посочен изпълнителен способ: запор върху вземанията на длъжника от трети лица.
На длъжника по изпълнителното дело е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 059344/13.06.2024 г. на 26.06.2024 г. С молба изх.№ 038337/27.06.2024 г. длъжникът е погасил дълга по изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение. На 28.06.2024 г. е постъпила молба от длъжника, с която се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на представителя на взискателите – до размер от 200 лв за всеки от тях. С разпореждане от 04.07.2024 г. ЧСИ е отказал да намали разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:
Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна – длъжник в рамките на образувано изпълнително производство, същата е депозирана в 2 срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.
435, ал. 2, т. 8 ГПК /срещу разноските/, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на обжалване в настоящото производство е размерът на определените разноски по изпълнението в частта относно претендираното от всеки от взискателите адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В случая в тежест на длъжника са разноските за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело. Тези разноски се дължат от длъжника, който е дал повод за образуване на изпълнителния процес. Извън предмета на настоящото производство е изследването на обстоятелствата, настъпили преди подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – дали кредиторът е канил длъжника; дали длъжникът е търсил кредитора да му заплати сумата. Уговорено е и се претендира от взискателите заплащането на възнаграждение за образуване на ИД и за процесуално представителство, защита и съдействие.
Относно дължимостта на възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, настоящият съдебен състав намира следното:
С образуването на ИД на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. В случая изпълнителното дело, за което са заплатени спорните разноски, не се отличава с фактическа и правна сложност. Освен подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело към датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, съдържаща покана за плащане и на спорните разноски, от пълномощника на взискателите не са били предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. Поради това необосновано се явява определянето /възлагането/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото от пълномощника на взискателите процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело /чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г./, поради което и направеното от страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение на всеки от взискателите да бъдат намалени до минималния посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, а именно до размер на сумата от 200 лв. за всеки от тях.
3
С разпореждане от 19.07.2024 г. по и.д.№ 1734/2024 г. ЧСИ е отказал да уважи искането на взискателите за превод на събраните по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение поради подадената от длъжника частна жалба. Предвид на това настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по направеното от длъжника искане за спиране, доколкото целеният от длъжника ефект е постигнат.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
О Т М Е Н Я по жалбата на „Л.“ АД, ЕИК *******, длъжник по изпълнението, разпореждане от 04.07.2024 г. по изп. дело №
20248410401734/2024 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от взискателя В.Т.М.-П. ЕГН ********** и дължимо от длъжника „Л.“ АД, ЕИК ******* по изп. дело № 20248410401734/2024 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от 1676.00 лева на 200 лева.
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от взискателя М.Р.П. ЕГН ********** и дължимо от длъжника „Л.“ АД, ЕИК ******* по изп. дело № 20248410401734/2024 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от 2068.00 лева на 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
ЧЛ.ве:
1. _______________________
2. _______________________
4