Решение № 583 от 16.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Варна, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100500217 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК 13003668, чрез юрисконсулт Н.Ч. срещу Решение № 262723/29.10.2021 г., постановено по гр. д. № 7939/2020 г. по описа на ВРС, XI-ти с-в, с което е обявено за недействително Допълнително споразумение № 0000005929/03.04.2020 г., сключено между "Градски транспорт" ЕАД и М.

М. Б., в частта, в която, като основание за сключването му се сочи чл. 70, ал. 1 от КТ, на основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 от КТ; признато е за незаконно и е отменено уволнението, извършено със Заповед № 0000000029/21.04.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на "Градски транспорт" ЕАД, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; възстановена е М. М. Б. на заеманата преди уволнението длъжност – „продавач , билети и карти“ в отдел „Финансово-икономически“ в "Градски транспорт" ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като е осъдено "Градски транспорт" ЕАД да заплати на М. М. Б. сумата от 5 310,48 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението за периода от 22.04.2020 г. до 22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Оспорват се изводите на ВРС за незаконност на издадената Заповед № 0000000029/21.04.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на 1 основание чл. 71, ал. 1 от КТ и за недействителност на уговорената клауза за изпитване в Допълнително споразумение № 0000005929/03.04.2020 г. Излага се, че срокът за изпитване е бил въведен, тъй като е променена длъжността, характера и мястото на работа. Предложената на М.Б. длъжност е съобразена с противопоказанията относно условията на труд, посочени в ЕР на ТЕЛК.

Твърди се, че е постъпил доклад от прекия ръководител на въззиваемата, в който е посочено, че същата е непригодна за работа в екип и не притежава нужните качества за изпълнение на трудовите си задължения, поради което ТПО е прекратено на основание чл. 71 ал. 1 от КТ. Посочва се, че трудовото законодателство не е нарушено, тъй като в тази хипотеза не е налице предварителна закрила по чл. 333 от КТ. Оспорва се и изводът на ВРС, че без значение за делото е факта, че двете длъжности са с различни трудови функции и са коренно различни поради различното естество на изпълняваната работа, независимо от близките наименования. Твърди се, че именно поради различните по съдържание длъжности, е уговорен срок за изпитване на новата длъжност – за да се проверят качествата на служителя.

На следващо място се оспорва и извода на ВРС, че в чл. 314 от КТ се съдържа специална закрила на лицата с намалена трудоспособност, която изключва клауза за изпитване в договора/допълнителното споразумение за заемане на новата работа, предложена на въззиваемата. Моли за отмяна на решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от М. М. Б., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Според въззиваемата решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

По предмета на така предявенияте искове с правно основание чл.74 КТ и чл. 344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба се излага, че ищцата М. М. Б. е работила в ответното търговско дружество като кондуктор в градския транспорт, отдел" експлоатация" по трудов договор за неопределено време. По време на работа през месец август 2018 год. е претърпяла трудова злополука. По време на пътуване на автобуса, при завой, е залитнала и в резултат е получила навяхване и разтягане на ставните връзки на левия крак. Травмата е била много болезнена. Ищцата е била в болничен отпуск 57 дни. След направено разследване претърпяната от ищцата злополука е определена от НОИ като трудова. През ноември 2018 год. състоянието й се е усложнило и станало нетърпимо. Открили, че има коксартроза. На 13.05.2019 г постъпила за лечение с направление в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ"Д-р Георги Странски"-Плевен. На 15.05.2019 г. е направили операция и й сложили изкуствена става. След операцията тръгнала с 2 патерици. След продължителния болничен отпуск се явила на освидетелстване от ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина"-Варна и от 10.02.2020 г е трудоспособна с определена нетрудоспособност 61%. Трудоустрояването й е за три години- до 01.02.2023 г. След представяне на решението на ТЕЛК в предприятието получила на 03.04.2020 г. писмо изх. № 584/2020г., с което работодателят й предложил да заема длъжността „продавач билети и карти", която длъжност е била в Списъка на местата за трудоустроени с намалена трудоспособност. След като изразила съгласието си, била издадена заповед № 975/06.04.2020 г., с която в изпълнение решението на ТЕЛК и на основание чл. 314 във връзка с чл. 317 ал. 3 от КТ я трудоустрояват за три години на посочената й вече длъжност, за времето от 06.04.2020 г до 01.02.2023г. Заедно с това й поднесли за подпис и допълнително споразумение към трудов договор №0000005929 от 03.04.2020 г. за предложената й длъжност „ продавач на билети и карти"в отдел „финансово-икономически"с посочен неопределен срок на договора. Тъй като вече била запозната с писмото и заповедта за трудоустрояване за три години, изобщо не разбрала, че на практика са подготвили изгонването й от работа, като са поставили в споразумението уговорката за наличие на изпитателен срок в споразумението.

Излага се, че категорично за ищцата дейността по продажба на карти и билети не е нова, билети е продавала и отчитала постъпилите суми като кондуктор.

След като работила 10 дни на новата работа и нямала нито една забележка или допусната грешка, й връчили заповед №0000000029/21.04.2020 г за прекратяване на трудовия й договор без предизвестие, на основание член 71 ал 1 от КТ.

Ищцата счита, че след като й е предложено да премине на място за трудоустроен работник с намалена трудоспособност за срок от три години с посочване на датите при съобразяване на указанията на ТЕЛК, без да й се съобщи, че ще се постави допълнително условие, за изпитателен срок по член 70 от КТ и тя е приела тези условия, счита, че е налице недобросъвестност от страна на работодателя. Той нарушава член 8 от КТ и осъществява спрямо нея дискриминация. Нарушава и Колективния трудов договор. В споразумението е било изрично посочено, че има професионален опит, заради което й дават 9 % допълнително заплащане. Ищцата познава тази работа и се справя с нея.

Изпитателният срок е послужил на работодателя й да заобиколи закона и да се освободи от нея най-безболезнено. Всичко казано до тук прави допълнителното споразумение № 0000005929 от 03.04.2020 г. недействително. Евентуално недействителността касае срока на договора и уговорката за изпитателен срок. Тъй като това допълнително споразумение е недействително, трудовият й договор не може да бъде прекратен, на основание член 71 ал 1 от КТ, т.е. уволнението й е незаконно. Поради това незаконно уволнение остава без работа и без доходи. Затова и ищцата е предявила искове да бъде признато за недействително досежно уговорката по чл.71 КТ допълнителното споразумение, да бъде отменено прекратяването на трудовото правоотношение, да бъде възстановена на работа и да й се присъди 3 обезщетение за оставане без работа. При уговорено основно трудово възнаграждение 812 лв. плюс 9 % допълнително заплащане за професионален опит, брутното й месечно възнаграждение следва да бъде 855,08 лв., а претендираното обезщетение е посочено да е в размер на 5130,48 лв.

Ответното дружество "ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в който се излагат твърдения за неоснователност на предявената исковата претенция, като се оспорват се изцяло обективираните в исковата молба твърдения на ищеца, предвид следното:

Оспорват се изцяло твърденията на ищцата за незаконност на така издадената Заповед № 0000000029/21.04.2020г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл.71, ал.1 от КТ. Считано от 03.04.2020 г. ищцата е преназначена на новата длъжност по безсрочно трудово правоотношение със срок на изпитване 6 месеца. Този срок е бил въведен, тъй като е променена длъжността, характера и мястото на работа. Така предложената на ищцата длъжност е изцяло съобразена е противопоказните условия на труд, посочени в ЕР на ТЕЛК. Впоследствие постъпва доклад от прекия ръководител на ищцата за това, че ищцата е непригодна за работа в екип, че не притежава нужните качества за изпълнение на трудовите си задължения, поради което трудовото правоотношение на последната е прекратено с оспорената заповед на основание чл. 71 ал. 1 от КТ. Трудовото законодателство не е нарушено, тъй като в тази хипотеза ищцата не се ползва с предварителна закрила по чл. 333 от КТ. Трудовото правоотношение не е прекратено в хипотезите и на нито едно от основанията, изброени в тази норма. Оспорва се твърдението на ищцата двете длъжности предходната кондуктор и новата, като продавач билети и карти да са сходни и за тях да се изискват еднакви умения. Трудовите функции на новата и старата длъжност са коренно различни, поради различното естество на изпълняваната работа.

Водещо в случая не е образованието, изискуемо за заемане на длъжността, а конкретните трудови функции, които се изпълняват на последната. Тези различия са видни и от длъжностните характеристики -същите са и в различни отдели. Горното води до извод, че се касае за две съвсем различни по съдържание длъжности, всяка от които е строго профилирана и естеството на работата е съвсем различно. Ето защо, за да се проверят качествата на служителя, е уговорен срок за изпитване на новата длъжност, който е правилно и законосъобразно въведен, като тази клауза е съвсем действителна и ищцата е запозната с последиците от въвеждането и в случай на несправяне с поетите нови задължения.

Оспорват се твърденията на ищцата за нарушение на чл.8 от КТ.

Работодателят въвежда срок на изпитание, тъй като са променени длъжността, характера и мястото на работа.По този начин работодателя защитава служителите от административна служба Инкасо да не бъдат натоварени с още допълнителни функции, определени за изпълнение на новия служител при положение, че той не може да се справя с възложената му 4 работа. В случая дори се касае за злоупотреба с право от страна на ищцата поради причина, че тя се домогва до по-добри условия на работа за себе си във вреда на останалите служители от отдела.

Оспорват се твърденията на ищцата, че не е уведомена за факта, че на новата длъжност ще премине със срок на изпитание. Не са представени доказателства от ищцата за упражнена принуда или заплаха спрямо нея при подписване на допълнителното споразумение. Ищцата е приела и подписала изцяло доброволно допълнителното споразумение. Доказателства как се е стигнало до сключването на допълнителното споразумение и в каква обстановка е сключено същото не се ангажират, нещо повече, не се и твърди ищцата да е била насилствено принуждавана да подписва каквото и да било.

Ищцата е имала възможността да откаже да сключи допълнителното споразумение, след като е била наясно, че работи по безсрочно трудово правоотношение като трудоустроено лице. Същата обаче е подписала допълнителното споразумение, в което ясно и конкретно е посочено, че за новата длъжност се определя и срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя.