Определение № 1277 от 28.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1277 гр. Б., 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200501054 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от “П. К. Б.” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Б.” № *, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., Н. Л. и К. Ч., чрез юрк. Е. К. против Разпореждане № 3208 от 12.09.2025 г. по ч.гр.д. № 2110/2025 г. по описа на РС- Б., в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “П. К. Б.” ЕООД срещу длъжника К. Е. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., бул. „П. К. Я.“ №, за заплащане на следните суми: сумата от 348,97 лв.- главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред Софийски районен съд- 27.06.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 42,77 лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2024 г. до 20.04.2025 г.; сумата от 125,06 лв.- неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, дължимо до 20.04.2025 г.; сумата от 180,00 лв.- неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, дължимо до 20.04.2025 г.; за вземане по Договор за потребителски кредит П. К. Стандарт № 40025946046 от 30.05.2024 г., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД и К. Е. Т..

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното разпореждане на първоинстанционния съд в обжалваната част. Твърди се, че заповедният съд не разполага с правомощието да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Оспорва се клаузата за възнаградителна лихва да има неравноправен характер. Сочи се, че с оглед принципа на свобода на договаряне, страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент и годишен процент на разходите в посочените параметри, които размери според частния жалбоподател не противоречат на закона и на добрите 1 нрави. Изтъква се, че в българското действащо право присъждането на законна лихва е последица от уважаването на главния иск и тъй като не се предявява като самостоятелен иск, не се дължи държавна такса. Сочи се, че лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и той се начислява само върху невърнатата част от главницата във вноската.

Прави искане атакуваното разпореждане в обжалваната отхвърлителна част да бъде отменено и да бъде уважено заявлението в частта за главницата, договорното възнаграждение, възнаграждение за ползвана услуга Фаст и възнаграждение за ползвана услуга Флекси. Претендират се разноски в производството.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС- Б. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “П. К. Б.” ЕООД срещу длъжника К. Е. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., бул. „П. К. Я.“ № за следните суми: сумата от 348,97 лв.- главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред Софийски районен съд- 27.06.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 42,77 лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2024 г. до 20.04.2025 г.; сумата от 125,06 лв.- неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, дължимо до 20.04.2025 г.; сумата от 180,00 лв.- неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, дължимо до 20.04.2025 г.; сумата от 30,00 лв.неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.09.2024 г.; сумата от 200,00 лв.- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договора за кредит, начислени на 19.02.2025 г.; сумата от 47,79 лв.- лихва за забава за периода от 21.06.2024 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 20.04.2025 г.; сумата от 16,55 лв.- законна лихва за периода от 20.04.2025 г. (дата на изтичане на погасителния план) до 26.06.2025 г., за вземане по Договор за потребителски кредит П. К. Стандарт № 40025946046 от 30.05.2024 г., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД и К. Е. Т., както и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит П. К. Стандарт № 40025946046 от 30.05.2024 г., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД и К. Е. Т..

Първоначално заявлението е било депозирано пред СРС, който с определение № 30173/15.04.2025 г. е прекратил производството по делото и е изпратил делото по подсъдност на РС- Б..

С разпореждане № 3015/24.08.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2110/2025 г. по описа на РС- Б., поради констатирани нередовности, заявлението е оставено без движение и са дадени указания на заявителя да конкретизира извършвани ли са плащания от кредитополучателя по сключения договор за потребителски кредит. В изпълнение указанията на съда, заявителят е посочил, че общо заплатената сума по 2 договора за кредит е в размер на 635,72 лв.

Първоинстанционният съд е намерил заявлението за неоснователно. Приел, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита в размер на 600,00 лв., но не дължи лихва и други разходи. Предвид внесената от кредитополучателя сума в общ размер от 635,72 лв., е отхвърлил заявлението изцяло.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Цитираната разпоредба изисква да бъде осигурена възможност на страните да изразят становище по този въпрос, но предвид едностранния характер на заповедното производство, в което съдът се произнася в кратък срок и в закрито заседание, в полза на заявителя е предоставена процесуалната възможност да обжалва разпореждането на съда, обективиращо неговата преценка за наличието на неравноправни клаузи. Нещо повече, съдът може да откаже да уважи искането, дори само при наличие на обоснована вероятност за наличието на такива клаузи в договора, пораждащи процесните вземания, поради което възражението на жалбоподателя, че следва неравноправността да е предварително обявена от страна на съда в исково производство, е неоснователно, а и то не държи сметка, че ако съответното вземане вече е било предмет на съдебен контрол, то последващото му поставяне като предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение, би било недопустимо.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. „П. К. Б.“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, тъй като отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. К. Е. Т. има качеството на потребител съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата потребителска закрила.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по- слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно 3 за тяхното спазване. Настоящият въззивен състав намира за правилни и законосъобразни мотивите на районната инстанция за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според посочената разпоредба договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 (към закона) начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- чл. 19, ал. 1 ЗПК. ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания- чл. 19, ал. 2 ЗПК. ГПР е величина, чийто алгоритъм е регламентиран в ЗПК. В Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения относно т.н. допълнителни услуги Фаст и Флекси на „П. К. Б.“ ЕООД. В т. 1 от диспозитива на решението се приема, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В случая в договора за потребителски кредит е визирано, че ГПР е 48,03%, общо дължима сума по кредита- 718,29 лв. Посоченият в договора размер на ГПР обаче не отразява в пълна степен всички разходи, които длъжникът поема, като поспециално същият не включа и допълнителните задължения по заявените от потребителя услуги Фаст и Флекси. При това положение действителният ГПР не е този посочен в договора - 48,03 %, а 139,63 %, който размер е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни (ал. 5 с.чл.). Предвид изложеното, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.