Решение № 2949 от 28.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2949 гр. Пловдив, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330105643 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. С. Т., ЕГН **********, гр. Б. с постоянен адрес гр. Б., п.к. ******, ул. „******,“ № ** против "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Средец, ж.к.

МОТОПИСТА, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с която са предявени обективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 124 във вр. с чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, т.10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 и чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит ******, № ******,, сключен между И. С. Т. с ЕГН:

********** в качеството му на Кредитополучател и "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752 в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, при условията на евентуалност за прогласяване на основание чл.10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за недействителна клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит ******, № ******, в частта й относно таксите „Фаст“ и „Флекси“, сключен между И. С. Т. с ЕГН: ********** в качеството му на Кредитополучател и "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752 в качеството му на Кредитодател на основание чл.10, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД и при условията на евентуалност за прогласяване на недействителна клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит ******, № ******, в частта му относно размера на възнаградителната лихва, сключен между И. С. Т. с ЕГН:

********** в качеството му на Кредитополучател и "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, 1

ЕИК 175074752, на основание чл. 26, ал.1, предложение второ ЗЗД.

Ищецът твърди, че на ******, г. между него и ответното Дружество е сключен Договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит ******, № ******,. Съгласно чл. VI от договора, параметрите на договора са както следва: 1) сума на кредита: 4000 лв.; 2) срок на кредита 36 месеца; 3) размер на вноската по кредита: 193,92 лв. (изрично трябва да се посочи, че това не е целият размер на вноската, понеже в тази сума не се включва лихвата и таксите по кредита); 4) ГПР: 48, 99 %; 5) годишен лихвен процент: 41,00%; 6) лихвен процент на ден: 0,11%; 7) дължима сума по кредита: 6981,38 лв. (в тази сума не се включват таксите „Фаст“ и „Флекси“); 8) възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“:

1600,00 лв.; 9) възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси: 2800,00 лв. Според същият чл. VI от договора: „При кандидатстване за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в чл. V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ на този договор за потребителски кредит. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга е подробно описан в Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към договорите за потребителски кредит /ДПК/ на физически лица. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 122,22 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяването на кредита. В случай, че клиентът поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако клиентът е закупил допълнителна услуга „ Фаст“- дължи възнаграждението за същата в пълен размер“. Общо задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга се сочи, че е: 1. Общо задължение: 11381,38 лева; 2. Общ размер на вноска: 316,14 лв.; 3. Дата на погасяване: 1 ден от месеца. Таксите „ Фаст“ и „ Флекси“ са уредени и в чл.15 от Общите условия на ответното дружество. Към договора са налице и следните документи: Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (в този документ отново се уреждат таксите „ Фаст“ и „ Флекси“), Декларации. Посочва се, че ищецът е заплатил следните суми, а именно: 1. На 28.07.2023 г. – 200,00 лв. 2. На 31.07.2023 г. – 132,00 лв. 3. На 04.05.2023 г. – 316,14 лв. 4. На 26.10.2023 г. – 380,00 лв. Общо заплатена сума по процесния договор: 1028,14 лв.

Посочва се, че ищецът има качеството потребител, катоосе оспорва договора за кредит, като недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Твърди се, че договор за потребителски кредит ******, № ******, е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини: 1) Таксите „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в ГПР, поради което има 2 неправилно посочване на ГПР. Изискваните от ищеца такси „ Фаст“ и „ Флекси“ представляват пряк разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което очевидно не е извършено тъй като таксите се явяват 110 % от главницата, с което ГПР би нараснал до 160,00%, а оттук следва, че по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава /който към момента на сключването на договора е бил 50%/. Твърди се, че е налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Излагат се подробни съображения и се цитира съдебна практика. Твърди се, че договорът е недействителен, тъй като не е упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Твърди се, че тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе. При условията на евентуалност, оспорва като недействително клаузите относно таксите Фаст и Флекси. Посочва, че съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Сочи се, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Включените в пакета услуги действия на практика обслужват усвояването и управлението на кредита поради което не може да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Счита, че предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва, докато посочените в споразумението допълнителни услуги, по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, респ. евентуалната възможност за неговото отсрочване и разсрочване, което по своята същност са действия по усвояването и управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. С оглед на това счита, че целта на посочената договорна клауза е 3 да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК Според ищеца това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР, т.е. клаузата е недействителна и на основание чл.19, ал.4 във вр. с ал.5 от ЗПК/ виж в този смисъл Решение № 371 от 22.03.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 42/2023 г./ Цитира съдебна практика на СЕС. При условията на евентуалност оспорва клаузата за възнаградителна лихва, като недействителна поради противоречие с добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. На основание изложените доводи се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.

Ответникът излага подробни съображения за действителност на договора и оспорената клауза. Описва се начина, по който е сключен договора, като се твърди, че същият съответства на разпоредбите на ЗПК. Ответникът оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, като неоснователни. Не се оспорва сключването на процесния договор, като се оспорва наличието на сочените основания за недействителност на договора и клаузата, уреждаща допълнителни услуги Фаст и Флекси, като са изложени подробни съображения в тази насока. Твърди се, че договорът е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК. Счита, че допълнителните услуги не следва да се включват в ГПР.

Оспорва неточното посочване на ГПР да представлява основание за недействителност на целия договор, като сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 6 ЗПК в случай, че се установи по – висок размер на ГПР от законоустановения, то това би довело до недължимост на сумите, надвишаващи този размер. Оспорва договореният лихвен процент да противоречи на добрите нрави. Оспорва да е налице неравноправност. Оспорва клаузите за допълнителни услуги да противоречат на чл. 10а, ал.1 и ал. 2 ЗПК. Твърди се, че е налице Анекс за отлагане и намаляване на размера на вноските, от което следва, че ищецът се е възползвал от допълнителните услуги. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва да противоречи на добрите нрави. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Не се спори, че е сключен Договор за потребителски кредит ******, от ******, г., като по силата на договора е предоставена на ищеца в заем сумата от 4000 лв., както и че в договора за кредит е предвидено заплащане на допълнителни услуги със соченото съдържание.

Уговорен е срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита – 193,92 лв., ГПР – 48,99 %, ГЛП – 41 %, лихвен процент на ден: 0,11 %, дължима сума по кредита: 6981,38 лева. Общото задължение за кредита и по закупена допълнителна услуга е в общ размер от 11381,38 лв. и общ размер на вноска – 316,14 лв.