Определение № 147 от 28.12.2022, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Видин, 23.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Л. В. Л.

Членове:

В.Д. С.

Н.Д. Н. като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно частно наказателно дело № 20221300600320 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.345 от НПК.

С протоколно определение № 345/24.11.2022г. от разпоредително заседание по НОХД № 119/2022г., по описа на Районен съд – Белоградчик, на основание чл.248, ал.5, т.1 и ал.6, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Районна прокуратура – Видин за изпълнение на дадени указания по отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на ДП.

Видно от мотивите към определението на БРС, Съдът се е позовал на констатирани от него несъответствия в ОА, представляващи съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на подсъдимия.

БРС е посочил, че обвинението за документно престъпление е че същото е осъществено с няколко идентични дейния, в условията на продължавана престъпна дейност.

Това обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт е фиксирано в период 09.09.2014г. - 24.09.2015г., но в същата обстоятелствена част за това продължавано престъпление, е посочено последно отделно деяние на 15.09.2015г . В диспозитива на обвинителния акт периодът на това престъпление е фиксиран от 09.09.2014 г. до 15.09.2015г.

За другото деяние /по чл. 206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК/, относно обсебените парични средства от Е. И., с няколко отделни прояви, единствено за тази извършена в края на м. 09.2014г. е въведен елемент „владение“ върху обсебените вещи /„които владеел“/.

Относно останалите прояви такъв елемент няма посочен. Същото е допуснато и в диспозитива на обвинителния акт за деянието „обсебване“.

Освен това, БРС е посочил, че остава и неяснотата, с колко отделни прояви е извършено това деяние по чл.206 от НК- 14, 13, 26 или други.

Против горното определението на ВРС в срок е подаден частен протест от Районна прокуратура – Видин. В протеста се развиват съображения, за неправилност на определението. Предлага се да бъде отменено определението на БРС и делото да бъде 1 върнато на първоинстанционния съд за продължаване на наказателното производство.

С оглед материалите по делото, настоящия съдебен състав, намира следното:

Частния протест е подаден от активнолегитимирано лице и е процесуално допустим.

Разгледан по същество, протеста е неоснователен.

НОХД № 75/2019г., по описа на Районен съд – Кула е образувано въз основа на ОА на РП-Видин срещу И.Д. Ц. за престъпление по чл. 206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

От ОА е видно, че в обстоятелствената част деянието свързано с използване на неистински частни документи от подсъдимия, е посочено, че е извършено за времето от 09.09.2014г. до 24.09.2015г., включващо 14 конкретни случаи, но последния на 15.09.2015г.

В тази насока е правилна констатацията на БРС. От друга страна, такова несъответствие не е допуснато в диспозитива на ОА, както коректно е посочено в протеста на РП. Всъщност, ако това беше единственото несъответствие, то същото би могло да бъде отстранено по реда на чл.248а от НПК.

ВОС намира, че по-значимо в случая е другото положение в ОА, посочено от БРС.

Относно обвинението за присвояване в обстоятелствената част на ОА са описани случаи по невнасяне от подсъдимия на парични суми по банкова сметка на съответното лице, респ. 13 случая относно Е. И. и 13 случая относно И. М.. Описани са и 14 случая на тегления на суми от подсъдимия, респ. в 7 случая- от сметка на Е. И. и 7 случая- от сметка на И. М. Описанието на горните случаи, като брой, време на извършване и конкретика, е пренесен изцяло в диспозитива на обвинителния акт, точно там където е формулирано обвинението по чл. 206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Не е ясно, защо след като е веднъж е посочено, че това деяние, при условията на продължавано престъпление, е осъществено с 14 отделни деяния, в неговото описание са включени много повече обособени по описание и конкретика случаи/деяния/. В крайна сметка не е ясно кои точно деяния, според обвинението, осъществяват продължаваното престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

По смисъла на чл.26, ал.1 от НК, разпоредбите на чл.23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Видно от фактическата формулировка на престъплението в диспозитива на ОА, то следва да се посочи, че през призмата на чл.26, ал.1 от НК, такова описание е неясно, но и противоречиво. В крайна сметка, остава без отговор значимия въпрос: кои са деянията, представляващи елементите на продължаваното престъпление, вкл. кога са извършени и какъв е броят им.

Правилен е извода на БРС за допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на ОА. Той не е съобразен с чл.246, ал.2 от НПК, тъй като в него няма яснота относно време, място и начин на извършване на престъплението. Обвинителния акт е съставен в разрез с чл.246, ал.2 от НПК и не може да изпълни своята процесуална роля. В тези случаи съдът е длъжен да върне делото на прокуратурата. Без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението, в съответните стадии на наказателното производство, правото на защита на обвиняемия/подсъдимия не е гарантирано така, както 2 изисква НПК. В резултат на горното е накърнено правото на подсъдимия по чл.55, ал.1, предложение първо, поради което допуснатото проц. нарушение е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

В тази насока ВОС споделя съображенията на БРС за допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение в горния смисъл.

Предвид горното, частния протест е неоснователен.

Определение на БРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид горното и съобразно чл.345 от НПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 345/24.11.2022г. от разпоредително заседание по НОХД № 119/2022г., по описа на Районен съд – Белоградчик.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3