Решение № 55 от 05.05.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Костинброд, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20261850200047 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по жалба от „Стефи Експрес“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. К. представлявано от С. Т., чрез адв.

К. А. – АК – Х., против наказателно постановление № 23–2500637/14.01.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ , на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 800 евро, за извършено нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ.

Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, с изложени подробни аргументи в тази насока.

В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят се представлява от адв. К. А. – АК – Х., която моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като се съобрази с доводите посочени в жалбата. Претендира и разноски.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание пред 1 настоящата инстанция се представлява от юриск.Г. при ДИТ – С. област, която моли съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление. Претендира и разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Свидетелят М. Д. М., на 29.10.24 г., е сключил трудов договор с жалбоподателя, като е бил назначен на длъжност „куриер, служба офис“, с място на работа гр. С., на не пълно работно време – 4 часа и основно трудово възнаграждение от 539 лева.

Към месец май 2025 г., същият все още е бил служител при жалбоподателя, като е полагал труд в офис на жалбоподателя, находящ се в гр.

С.. Със заповед №498/07.05.2025 г. на свидетелят е разрешено да ползва неплатен отпуск в размер на 14 дни през месец май, за времето от 07.05.2025 г. до 27.05.2025 г.

Задълженията на служителят са били да приема и разтоварва пратки в офиса, като е била създадената организация в съответния офис, към който е работел служителят, че всеки служител имал техническо средство „таблет“, в което със свой личен профил с парола, влиза при започване на работния ден в профила си, където отчита извършените от негова страна действия през деня.

За процесния период 07.05.2025 г. до 27.05.2025 г., свидетелят М. макар и формално да е бил в неплатен отпуск, е бил фактически на работа, като извършените от неговата страна действия/обработване на пратки/ са били отчетени в съответната система на Еконт. В съответната система са отразени съответните номера на пратки, служителят, денят и годината на извършените действия.

Работодателят на свид. М., а именно жалбоподателят по делото, който за съответния месец въпреки положения труд от свидетеля, му е начислил по ведомост сума в размер на 124,83 лева, за три отработени дни в общ размер на 85,11 лева и 39, 72 лева за болничен от работодател.

На 12.08.2025 г., свид. К. К., гл. инспектор при ДИТ С. област, заедно със свид. А. З., извършили проверка на място/офис на жалбоподателя, находящ се в гр. С., бул. „З. С.“ до бл.403, като проверката е продължила по 2 документи в периода от 18.08.2025 г. до 26.11.2025 г., в сградата на ДИТ С. област, гр. С..

В резултат на установеното по време на проверката, е съставен приложения към делото Акт за установяване на административно нарушение № 23 - 2500637/26.11.2025 г., от А. З., гл. инспектор при ДИТ - С. област, за това, че жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ не начислил трудовото възнаграждение за извършената работа от свидетеля М. М. за положения от него труд през месец май 2025 г., който към онзи момент е заемал длъжността „куриер, служба офис“.

От представената от жалбоподателя присъствена форма през май 2025 г. е отбелязано, че служителят М. е в неплатен отпуск, а именно 14 дни, от 07.05. до 27.05.2025 г., с което актосъставителят е счел, че е нарушена разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ.

Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ издава наказателно постановление № 23 – 2500637/14.01.2026 г., с което на основание чл. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 800 евро за нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на приобщените по делото свидетелските показания на свидетелите К. К., А.

З. и М. М., които съдът кредитира в цялост като допустими, относими към предмета на делото. Съдът счита, че показанията на двамата свидетели К. К., А. З., служители в ДИТ С. област, по своята същност се явяват логични, последователни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото. С тях се установяват факти около извършената проверка, констатираното по време на нея, както и каква е била процедурата по установяването на фактическата обстановка от тяхна страна, за да се стигне до съставяне на АУАН против жалбоподателят.

С показанията на свид. М., съдът намира, че се установяват важни фактически обстоятелства около заеманата от негова страна длъжност, вменените му служебни задължения, престираният от негова страна труд за процесния период, както и това, че същият фактически е изпълнявал своите служебни задължения през месец май 2025 г., въпреки, че се е водил, че е в 3 неплатен отпуск.

Показанията на посочената група свидетели се подкрепя изцяло от приобщените по делото писмени доказателства, сред които са трудов договор на свид. М. М., молби за отпуск, заповеди за разрешаване на отпуск, платежна ведомост за текущия месец, протокол от извършена проверка, длъжностни характеристики на актосъставителя и АНО, така и от приобщената по делото разпечатка от електронна система на „Еконт“, с което дружество се установи, че жалбоподателят е имал сключен договор по чл.22 от ЗПИУ за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:

От приложените по делото доказателства е видно, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление, против акт подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН , като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

И двата акта съдържат всички реквизити, посочени в нормите на чл.

4

42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По отношение материална законосъобразност наказателно постановление, съдът намира следното. на атакуваното

Съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и целесъобразно, като по делото се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си към държавата, произтичащи от Кодекса на труда.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ: „Работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа“.

В случая от приложените по делото доказателства се установява, че на свид. М. е била издадена заповед за неплатен отпуск за времето от 07.05. до 27.05.2025 г., като в приложената платежна ведомост се установява, че са му били начислени за 3 /три/ работни дни и болничен за сумата от 124,83 лева, от които за три отработени дни сума в общ размер на 85,11 лева и сума от 39, 72 лева за болничен от работодател. От събраните по делото доказателства се установява, че същият е бил на работа през почти целият месец май през 2025 г. в офис на „Еконт“ в гр. С., стопанисван от жалбоподателя, за което нито му е било начислено, нито му е било заплатено възнаграждение.

Дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 414, ал. 1 от КТ съгласно, който „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по - тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева“.

Административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и дружествата се търси по реда на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността е свързана с неизпълнение задължения на юридическите лица и едноличните търговци към държавата или общините при осъществяване на тяхната дейност.

Съдът намира, че в настоящия случай без съмнение от събраните 5 доказателства се установява, че към момента на проверката от страна на дружеството-жалбоподател не е било заплатено реално дължимото възнаграждение на служителя.

Поради това законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че с бездействието си работодателят е осъществил състава на нарушение по чл. 128, т. 1 КТ. Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице, безпредметно е да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

Относно твърдените обстоятелства от жалбоподателя, че в НП е описано грешно нарушение или приложима материално правна норма, то следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав при цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление не констатира твърдените от жалбоподателя за съществени нарушения на процесуалните правила, в това число, че жалбоподателят е в невъзможност да разбере в какво точно е обвинен.

Съдът намира, че от изложеното фактическо и правно обвинение, което се съдържа в НП по един ясен и недвусмислен начин може да се установи за какво точно поведение на жалбоподателя се търси отговорност.

Несъстоятелно се явява и възражението на защита, че приобщената по делото разпечатка от „Еконт Експрес“ АД за обработване на пратки, удостоверяваща полагането на труд на персонала, работещ в офисите на „Еконт“, не е годно доказателство. Съдът намира, че доказателствената стойност на справката/разпечатката от въпросната система е годна да установи фактически данни, които са относими към предмета на делото. Със справката се установят отработените дни на дадения служител, за който се установи, че е разполагат с личен профил и индивидуална парола, като извършените от негова страна действия в процесния период са оставили трайна следа в системата. Наред с това същата е съпоставена и с други документи на работодателя, включително с таблиците за явяване/неявяване, в които е било отбелязано ползване на неплатен отпуск. Наред с това по делото не са събрани доказателства, които да оборят конкретните констатации за трудова активност в установените периоди и последващата липса на начисляване/изплащане, а са релевирани само възражения.