Решение № 125 от 30.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Велико Търново, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора Р. Н. К. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Наказателно дело за възобновяване № 20234000600257 по описа за 2023 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения К. Д. Г., направено чрез изрично упълномощения от него за това производство защитник адв.Н. Н. от АК-Плевен, за възобновяване на ВНОХД № 762/2021год. по описа на Окръжен съдгр.Плевен /НОХД № 2638/2019год. по описа на Районен съд-гр.Плевен/.

С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.

В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на закона по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, в искането за възобновяване се излагат доводи, че РС-Плевен и ОС-Плевен са приложили неправилно закона, като се излагат съображения, че доказателствата събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, не установяват по безспорен и 1 категоричен начин съпричастността на К. Г. към престъплението по чл.211, предл.1, вр. с чл.210, ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл.209, ал.1 предл.1 от НК, за което е признат за виновен и осъден. Излагат се съображения, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели за доказани факти, за които не са налице доказателства събрани по делото, като вътрешното убеждение двете редовни съдебни инстанции не е изградено въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото и някой важни обстоятелства са останали неизяснени.Твърди се, че липсват каквито и да било преки и косвени доказателства, от които да се установява, че К. Г. е извършил престъплението, за което е предаден за съд.

В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, в искането за възобновяване се излагат доводи, че в решението си ОС-Плевен не е отговорил на част от доводите на защитата на подсъдимия К. Г., изложени в подкрепа на въззивната жалба.

В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, в искането за възобновяване се излагат доводи, че наложеното на К. Г. наказание е явно несправедливо. Излагат се съображения, че липсва баланс на аргументите относно смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение на двамата подсъдими, като за подс.А., въпреки, че е извършил деянието при условията на опасен рецидив, е определено наказание малко над минимума, предвиден в разпоредбата на чл.211 от НК, а по отношение на подсъдимия К. Г. е прието, че наказанието трябва да бъде към средата, въпреки приетия баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които е следвало да получат своето отражение при определяне размера на наказанието.

Иска се Великотърновският апелативен съд да възобнови наказателното производство, съобразно правомощията си по чл.425 от НПК.

В съдебно заседание защитникът на осъдения К. Д. Г. поддържа подаденото искане за възобновяване по изложените в него съображения, както моли да се възобнови производството, да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОСПлевен, заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Осъденият К. Д. Г. е редовно призован за насроченото открито 2 съдебно заседание във Великотърновския апелативен съд, но не е участвал в заседанието, като изрично е заявил, че не желае да присъства лично, а ще бъде представляван от адв.Н..

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и моли съда да не го уважава.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на заявеното основание за възобновяване на делото в пределите на правомощията си съгласно чл.426 вр. с чл.347 от НПК, намира за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е съдебен акт от кръга на визираните в чл.

419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в предвидения в чл.421 ал.3 от НПК шестмесечен срок.

Разгледано по съществото, искането за възобновяване наказателното дело е частично основателно по следните съображения: на

С присъда № 260060 от 20.09.2021год., постановена по НОХД № 2638/2019год. по описа на Районен съд- гр.Плевен, подсъдимият К. Д. Г. е признат за виновен в това, че за времето от 21.10. до 29.10.2014г. в гр. Долна Митрополия, обл. Плевенска, след предварителен сговор със С. И. А. и друго неустановено лице, с цел да набави за себе си и съучастниците си имотна облага, чрез телефонни разговори възбудил заблуждението у Е. Р. Г.а изпълнителен директор на „Звезда” АД гр. Долна Митрополия, че на 30.10.2014г. ще достави на „Звезда” АД гр. Долна Митрополия 258,45 тона слънчоглед на стойност 135 686,25 лв. съгласно Фактура № 1005/29.10.2014г., издадена от „Росексим 55” ЕООД гр. София, като с деянието причинил на „Звезда” АД гр. Долна Митрополия имотна вреда в размер на 135 686,25 лв., като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, предвид размера на настъпилите вредни последици за ощетеното 3 юридическо лице и изключително високата степен на обществена опасност на дееца, и е извършена повторно в немаловажен случай, тъй като бил осъден с влязла в сила на 07.03.2007г. присъда на PC-Враца по НОХД №324/2005г., с влязла в сила на 08.10.2008г. присъда по НОХД №196/07/2007г. на PCМонтана и с влязла в сила на 09.10.2009г. присъда по НОХД №300/2008г. по описа на PC-Лом за извършени измами - престъпление по чл. 211, предл.1, във вр. с чл.210, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл.209, ал.1, предл.1 от НК, поради което и на основание чл.211, предл.1, във вр. с чл.210, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл.209, ал.1, предл.1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Със същата присъда подсъдимият С. И. А. е признат за виновен в това, че за времето от 21.10. до 29.10.2014г. в гр. Долна Митрополия, обл.

Плевенска, след предварителен сговор с К. Д. Г. и друго неустановено лице, с цел да набави за себе си и съучастниците си имотна облага, чрез телефонни разговори възбудил заблуждението у Е. Р. Г.а - изпълнителен директор на „Звезда” АД гр. Долна Митрополия, че на 30.10.2014г. ще достави на „Звезда” АД гр. Долна Митрополия 258,45 тона слънчоглед на стойност 135 686,25 лв. съгласно Фактура № 1005/29.10.2014г., издадена от „Росексим 55” ЕООД гр.

София, като с деянието причинил на „Звезда” АД гр. Долна Митрополия имотна вреда в размер на 135 686,25 лв., като измамата е в особено големи размери и е извършена при условията на опасен рецидив, тъй като бил осъден с влязла в сила на 15.03.2012г. на ОС- Монтана присъда по НОХД №9/2011г. на наказание лишаване от свобода в размер на две години, което било изтърпяно ефективно и не са изтекли пет години от изтърпяването престъпление по чл.211, предл.2, във вр. с чл.210, ал.1, т.2, във вр. с чл.209, ал.1, предл.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, поради което и на основание чл.211, предл.2, във вр. с чл.210, ал.1, т.2, във вр. с чл.209, ал.1, предл.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл.189, ал.З от НПК, подсъдимите К. Д. Г. и С. И. А. са осъдени да заплатят направените по делото деловодни разноски.

По подадени въззивни жалби от защитниците на подсъдимите К. Д.

4

Г. и С. И. А. с оплаквания за необоснованост, допуснати нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание, било образувано ВНОХД № 762/2021год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен.

С решение № 190 от 11.07.2023год., постановено по ВНОХД № 762/2021год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен, въззивният съд потвърдил присъда № 260060 от 20.09.2021год., постановена по НОХД № 2638/2019год. по описа на Районен съд- гр.Плевен.

Решението на въззивната инстанция е влязло в сила на 11.07.2023год. и не е проверявано по касационен ред. На същата дата е влязла в сила и потвърдената с въззивното решение присъда на първоинстанционния съд.

Следва да се посочи, че когато по едно наказателно дело са постановени актове на първа и въззивна инстанция, както е в настоящия случай, на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК подлежи акта постановен от въззивната инстанция.

Настоящият състав намира, че първо следва да обсъди въпроса дали е основателно заявеното с искането за възобновяване оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК и свързаното с това оплакване искане за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въпросите за правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание могат да бъдат решени в настоящото производство, ако не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за връщане на делото за ново разглеждане. Освен това настоящият състав констатира, че въпреки формално заявеното в искането за възобновяване оплакване за допуснато съществено нарушение на закона по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, изложените доводи и съображения в подкрепа на това оплакване разкриват несъгласие с приетите от първоинстанционния и въззивния съд фактически положения и начина по който двете съдебни инстанции са формирали вътрешното си убеждение по фактите. Оспорването на приетите фактически положения по своята същност е оплакване за необоснованост, която не е сред предвидените касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, респ. не е основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на делото. Част от тези доводи обаче следва да бъдат 5 разгледани във връзка с оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, тъй като от тях се извлича оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, заради нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.107 и чл.339 ал.2 от НПК.

Оплакването в искането за възобновяване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК е неоснователно. В конкретният случай първоинстанционния съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали незабелязани от въззивния съд и последният не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила в рамките на въззивното производство.

В съответствие с правилата на чл.13 и чл.107 ал.2 и ал.3 от НПК първоинстанционният и въззивният съд са допуснали и събрали всички доказателства необходими за разкриването на обективната истина и изясняване на обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Видно от мотивите на първинстанционната присъдата и на въззивното решение, вътрешното убеждение на първоинстанционния и въззивния съд, относно приетите за установени фактически положения, е формирано при стриктно спазване на правилата на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на закона. Мотивите на присъдата на първоинстанционния съд са изготвени в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, като съдът е посочил какво приема за установено, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните му съображения за взетото решение, обсъдил е наличните противоречия в доказателствените материали и е изложил убедителни съображения защо приема и кредитира някой от тях, а други отхвърля. Въззивният съд проверил изцяло правилността на първинстанционната присъда в пределите на въззивната проверка съгласно чл.314 от НПК. Съдържанието на въззивното решение изцяло отговаря на изискванията на чл.339 ал.2 от НПК, като в мотивите на решението въззивният съд е отговорил на всички възражения на защитниците на подсъдимите и изложил убедителни съображения защо приема за неоснователни доводите изложени в подкрепа на въззивните жалби.