Решение № 374 от 14.11.2022, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 513/2022
- Вид
- Решение № 374
- Подписан
- 14.11.2022
- В сила
- 14.11.2022
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Други актове по делото
- Определение № 592 от 07.09.2022 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
- Протокол № 523 от 18.10.2022 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 330, ал. 1, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 374 гр. Перник, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500513 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба подадена от П. В. С., чрез адв. К. А. С. от ***, срещу Решение от 07.07.2022г., постановено по гр. дело №498/2022, по описа на PC - Перник, Х св. С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради което се моли да бъде отменено. В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че за да отхвърли така предявените искове, първоинстанционният съд неправилно е приел, че в конкретния случай оспорените задължения по процесния изпълнителен лист не са погасени по давност, както и че са били предприети валидни изпълнителни действия, които са довели до прекъсването на започналият да тече давностен срок. Жабоподателят, счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли въззивната инстанция да го отмени и да постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените искове.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който моли първоинастнационното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от 1 фактическа страна следното:
С Решение 07.07.2022 г., постановено по гр. дело № 498/2022 г. по описа на Пернишки районен съд, Гражданско отделение, Х-ти състав, са отхвърлени предявените от П. В. С. срещу „Топлофикация - Перник” АД , искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищеца, в качеството й на наследник на В.С.С., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1105,47 лева – главница – за топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до м.04.2014 г., сумата от 249,94 лева - лихва за забава за периода от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г., както и сумата от 127,11 лева - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3147/2015 г. на Пернишкия районен съд.
Районният съд не е уважил така предявените искове, като е приел същите за неоснователни, тъй като в производството по ч.гр.д. № 3147/2015 г. по описа на ПРС била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 12.08.2015 г., въз основа на който наследодателят на ищцата бил осъден да заплати на ответника сумата от 1105,47 лева – главница – за топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до м.04.2014 г., сумата от 249,94 лева - лихва за забава за периода от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г., както и сумата от 127,11 лева - разноски. Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 29.09.2015 г. било образувано изп. д. № 20157530401363 по описа на ЧСИ С.Б., като в молбата са възложени правомощията по чл.18 ЗЧСИ. Правилно първоинстанционният съд е възприел хронологично фактическата обстановка в рамките на образуваното изпълнително производство, като видно с молба от 07.02.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в посочени банки. С разпореждане от 05.08.2018 г. са наложени запори върху вземания на длъжника по банкови сметки в „***“ ЕАД, /***/„ ***“ АД / ***/, „ ***“ АД / ***/.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишки окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишки окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от ПРС, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства въззивният съд намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори, чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. Поради което разгледания от първоинстанционния иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е основан на твърдения, че ищецът 2 не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с която е признато вземането срещу наследодателя й, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. В конкретния случай въззивникът твърди, че погасяването на вземането по давност е настъпило на 05.04.2021 г.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД , изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е влязла в законна сила и въз основа на същата на 12.08.2015г. е издаден изпълнителен лист. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК).
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 на ВКС, ГК, IV г. о., съгласно което "По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо" както и Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., съгласно което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. ". В същия смисъл са и Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на 3
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД , който е приложим и в настоящия случай.
В конкретния случай, твърденията на ищеца са за изтекла тригодишна погасителна давност в периода от 05.02.2018г. до 05.04.2021г., при вземане предвид разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение.
С разрешението по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС/. се прие, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК - отм. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания, както и ако взискателя е поискал, извършването на изпълнителни действия, които възстановяват висящността на производството, независимо дали е образувано ново такова и прекъсват давността, съобразно последните разяснения, дадени в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о., което не противоречи на постановеното ТР, а дава отговор на въпроси, които не са поставени в последното/. Изводът за осъществяване на предвидените в закона предпоставки по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предполага установяване бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като бездействието на съдебния изпълнител относно изпълнението на действията, за които е валидно сезиран, или ефективността на изпълнителното действие, са ирелевантни (в този смисъл определение № 449/29.06.2020 г. по гр. д. № 2500/2019 г. по описа на ВКС, II т. о.). По изложените съображения настоящият състав намира, че в периода от образуване на изпълнителното производство /29.09.2015г./, както и подадената молба от взискателя на 07.07.2017г. за извършване на изпълнителни действия и до ***, датата на последното валидно изпълнително действие, взискателят не е бездействал, и изпълнителното дело не се е прекратило по силата на закона, поради което и доводите за наличие на основанието по чл.
Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e26463f9-5288-4ca9-9d1f-dc69f573134b