Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3532 от 02.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18426/2024
Вид
Решение № 3532
Подписан
02.03.2025
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3532 гр. София, 02.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110118426 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Д...“ ЕАД против ЗАД „Д...“ АД, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл.411 от КЗ за заплащане на сумата от 4 622.03 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., заедно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 01.04.2024 г. до окончателното й изплащане, представляващ регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди по лек автомобил марка „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ от ПТП, настъпило на 14.10.2022 г., по вина на водача на лек автомобил „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР, както и с правна квалификация чл.86 ЗЗД за сума в размер на 119,13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 17.11.2023 г. до 25.03.2024 г.

Ищецът „Д...“ ЕАД твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско+” е изплатил за реализирано на 14.10.2022 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 4 607.03 лв., представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди по л.а. марка „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ, изплатена на извършилия ремонта автосервиз. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие имал водачът на застрахования при ответника – „ЗАД Д..." АД, по застраховка „Гражданска отговорност” „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, ведно със сумата в размер на 15 лв. ликвидационни разходи. Въпреки отправената регресна покана, получена от ответника на 16.10.2023 г., последният не е погасил задължението си и към настоящия момент. Поради това ищецът предявява настоящите искове за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 4 622.03 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2024 г., до погасяването, представляваща заплатено по застраховка „Каско+” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 14.10.2022 г., както и сумата в размер на 119,13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 17.11.2023 г. до 25.03.2024 г. Претендира разноските по производството.

1

Ответникът „ЗАД Д..." АД оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва плащането на застрахователно обезщетение в размер на 4 607.03 лв. от страна на ищеца, както и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и водача на „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР.

Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на виновно и противоправно поведение на водача на „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР, като счита, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът, застрахован при ищеца, който не е спазвал необходимата дистанция с автомобила пред него и е причинил първото ПТП, което не е обезопасил своевременно, което е довело до настъпване на второто и процесно ПТП. Счита, че заявената претенция е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл.411 от КЗ.

Предмет на производството е иск с правна квалификация чл.411 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по договор за имуществено застраховане встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест за установяване на всички елементи от горния фактически състав в условията на пълно и главно доказване, с изключение на онези факти, за които е предвидена законова презумпция, а именно наличието на вина у причинителя на вредата /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.

В тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже правоизключващите, правонамаляващите и правопогасяващите си възражения, в това число, да проведе обратно доказване /което винаги трябва да е пълно/ досежно ползващата ищеца оборима презумпция за вината на делинквента.

По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът с доклада по делото е приел за безспорни между страните и поради това за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, относно наличието на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на лек автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ към датата на застрахователното събитие, както и че е съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР със срок на валидност включително и към момента на процесното ПТП, че ищеца е изплатил сумата в размер на 4 607.03 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, като за 2 определяне на размера на застрахователното събитие е направил ликвидационни разходи в размер на 15 лв.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с процесното ПТП е била образувана застрахователна преписка по щета № 44012132229811/25.10.2022 г. при ищеца, приключила с отказ за изплащане на регресната претенция от ответното дружество с изх. № 6206/07.12.2023 г., поради наличие на спор кой е виновният водач за настъпване на ПТП.

От свидетелските показания на И. Л. Д. участник в ПТП настъпило през 2022 г., като водач на лек автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ се установява, че пред неговия автомобил станало ПТП и той се ударил поради неспазване на дистанция в катастрофиралите автомобили. В него също отзад се ударил автомобил и така в ПТП участвали четири автомобила. Инцидентът настъпил преди гр. Ихтиман в посока гр.

Пазарджик, в бързата лява лента на здрачаване при сухи и нормални условия за шофиране.

Неговият автомобил бил вече в спяло състояние, когато отзад го ударил друг автомобил.

Разликата във времето между настъпване на двата удара отпред и отзад била в рамките на 12 секунди. След първия автомобил, на всички други били съставени актове поради неспазване на дистанция. Щетите му били изкривени врати и отзад гредите.

От показанията на свидетеля К. А. Б., се установява, че е участвала в ПТП на АМ Тракия в късния следобед около 18:00 часа, като водач на лек автомобил „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР. Имало силен трафик в лява лента, спазвала ограниченията за движението, както и дистанция. Движила се с около 100-110 км.ч. Не видяла, че има катастрофа. Дошла полиция и ги отбили в аварийна лента. Не може да каже колко време след спирането на Дачията я ударила, но станало много бързо. Щетите по Дачията били по бронята, а по нейния автомобил били бронята, капак до половината огънат, спукан радиатор.

Имала възможност и задействала спирачка, но ударът настъпил.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като житейски логични, последователни и непротиворечиви, съобразявайки, че те са трети за спора лица и не се явяват заинтересовани от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение вече е било изплатено след настъпване на застрахователното събитие, а освен това разказаното от тях е израз на преките им и непосредствени впечатления, тъй като именно те са управлявали увреждащия и увредения автомобил. Същевременно описаният от тах начин на реализиране на ПТП съответства на Протокола за ПТП № 1744405/14.10.2022 г. посочените като настъпили щети по автомобила – като вид и локализация, както и като начин на причиняване – на данните от приетите по делото опис-заключение, както и от приложения снимков материал.

Съдът, при преценка на заключението на изслушаната съдебно - автотехническа експертиза, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установяват обстоятелства от които да се направи извод, че вещото лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор. От изслушаната по делото заключение на допуснатата съдебно автотехническа експертиза се установява, че на 14.10.2022 г. около 18:55 часа на АМ Тракия около района на кв. 33 +800 е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР и лек автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ, които се движат в една посока от гр.София към гр.Пловдив. Щетите по лек автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 14.10.2022 г. произшествие. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4 647,53 лв. Лек автомобил „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР непосредствено преди настъпване на процесното ПТП се е движел направо, а лек 3 автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ е бил спрял в състояние на покой.

Видно от Протокола за ПТП , пътното платно в района на процесното ПТП е с еднопосочно движение и е съставено от асфалтобетонова настилка. Лек автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ е бил катастрофирал и е в спряло състояние, когато е ударен отзад от лек автомобил „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР. По делото няма данни за това как е настъпил първия удар на лек автомобил „Дачия Докер". От техническа гледна точка, причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР, който при движение зад процесното МПС не е оставил безопасна дистанция, при която превозното средство ще спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност. По делото няма данни за механизма на настъпване на първия удар. Водачът на лек автомобил „Дачия Докер" не е имал възможност да предотврати настъпването на втория удар, тъй като се е намирал в спряло състояние към момента на съприкосновението. Всички увредени детайли, в представения по делото опис, могат да бъдат получени по механизма на произшествието, отразен в Протокол за ПТ и скицата към него.

Правният спор между страните по делото, се концентрира върху механизма на настъпване на произшествието, в причинна връзка с поведението на кой от водачите се намира настъпването на произшествието, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото при ищеца имущество, както и какъв е размерът на регресното вземане, което ищецът има към ответника.