Решение № 4090 от 05.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4090 гр. Пловдив, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330118485 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от В. М. Л. кумулативно обективно и пасивно субективно съединени установителни искове, както следва:

1. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата за възнаградителна лихва по договор за заем № **/31.05.2021 г. е нищожна;

2. против „Файненшъл България“ ЕООД установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата за заплащане на поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство № **/31.05.2021 г. е нищожна;

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за заем № **/31.05.2021 г. По силата на така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата от 1 000 лв. В договора било установено, че ищеца следва да върне сумата на девет месечни погасителни вноски – всяка в размер от 130, 44 лв., за периода от 03.07.2021 г. до 28.02.2022 г. Сочи, че размерът на дължимата възнаградителна лихва е посочен в клаузата на чл. 2, т. 6 от договора като 40 %., като е установен годишен процент на разходите по кредита от 47, 82 % Твърди, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит е сключен договор за поръчителство от 31.05.2021 г. между В. М. Л. и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който „Файненшъл България“ 1

ЕООД поел задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Сочи, че в договора е установено, че последният влиза в сила, ако потребителят не изпълни задълженията си по чл. 4, т. 1 и т. 2 от договора за заем за предоставяне на обезпечение, за което е установено изключително кратък срок. По силата на така сключения договор за поръчителство длъжникът поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя в размер на сумата от 1 013, 04 лв., платима разсрочено – на вноски, всяка от които в размер от 112, 56 лв. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, като счита, че недействителността на двете клаузи произтича както от недействителността на договора, така й от тяхната недействителност на самостоятелно основание.

Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва е установена в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, респ. двукратния размер на законната лихва – при обезпечени кредити. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като така установеното възнаграждение, представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при определяне на годишния процент на разходите, като при съобразяването му се достига до превишаване на ограничението, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че възнаграждението по договора за поръчителство представлява услуга по кредита и последното е установено в нарушение на чл. 10 а ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че в сключения договор бил ясно посочен лихвения процент и годишния процент на разходите по кредита. Договорната лихва представлявала цената за ползване на усвоения паричен ресурс, като счита, че тази цена не може да бъде приравнена на възнаградителната лихва, доколкото заемодателят не предоставя средства, придобите чрез публично влогонабиране, поради което счита, че не следва да се обсъжда съответствието на тази цена с добрите нрави. Твърди, че подписвайки договора при посочените параметри ищецът сам е преценил възможностите си, поради което счита, че не е налице противоречие с добрите нрави. Твърди, че законната лихва за забава не ограничава правото на страните да уговарят цена на услугата в различен размер, като счита, че задължението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е такова за заплащане на обезщетение за забава и за разлика от лихвата няма възнаградителен характер. Счита, че размерът на годишният лихвен процент е определен изрично по размер, като е съобразен с ограниченията, установени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на 2 разходите е установен в размер, съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не надвишава петкратния размер на законната лихва. Твърди, че ГПР представлява възнаграждението на кредитора и други допускания, свързани с договора за потребителски кредит, а възнаграждението за поръчителя, произтича от друго правоотношение, поради което не е част от установения в договора ГПР, който е фиксиран. Следователно в договора не била предвидена възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания. Сочи, че в договорът за поръчителство изрично е предвидено, че последният влиза в сила единствено ако заемополучателят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение в установения тридневен срок. Твърди, че съгласно клаузите на ЗПК годишният процент на разходите се определя към датата на сключване на договора за паричен заем, поради което към този момент не е известно дали заемополучателят ще изпълни задължението си за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора за поръчителство, като сочи, че за изтъкнатото противоречие на последния с нормите на добрите нрави, не е посочена конкретна обосновка.

Сочи, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като поръчителят се задължава да отговаря с цялото си имущество солидарно с длъжника за изпълнение на неговите задължения. Твърди, че поръчителят е сключил договора за поръчителство само и единствено, поради възлагане от страна на ищеца и само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение.

Поддържа, че дори да се приеме, че договорът за заем е недействителен, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си за предоставяне на другите две обезпечения по договора за заем, последният дължи възнаграждение на поръчителя. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че основният предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Твърди, че ищецът, с цел да избегне неблагоприятни последици от неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, установени в клаузата на чл. 4 от Договора, е потърсило неговите услуги. Сочи, че причината за сключване на договора от страна на ответника е именно възможността за получаване на възнаграждение. Твърди, че договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави, като не е налице твърдяната от ищцата явна нееквивалентност на престациите, доколкото срещу възнаграждение е поел задължение да отговаря с цялото си имущество – солидарно с длъжника, за изпълнение на неговите задължения. Сочи, че е сключил договора за поръчителство само и единствено поради възлагане от страна на ищеца и именно предвид установеното възнаграждение за предоставената услуга. Сочи, че договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави, тъй като 3 приложение следва да намери принципа за свободата на договарянето между страните, установен в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Твърди, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора за кредит е уговорен фиксиран лихвен процент, който е посочен в договора и е ясен за страните. Счита, че не е нарушена и клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите е посочен в договора за кредит, като последният е в размер от 47, 82 % и не е по висок от пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че годишният процент на разходите в договора е фиксиран като е посочена и общата сума за заплащане, а годишният процент на разходите се определя по формула, която е определена в Приложение № 1 към ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е второ, акцесорно облигационно правоотношение, поради което не следва дължимата по него такса за възнаграждение на поръчителя да бъде включена в годишния процент на разходите по договора за кредит.

Поддържа, че твърденията за недействителност на договора за поръчителство не следва да се кредитират, тъй като ответното дружество е вписано като финансова институция, която предоставя гаранционни сделки по занятие, като извършва търговската си дейност в съответствие с всички приложими законови разпоредби. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с са кумулативно обективно съединени искове и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца В. М. Л. и „Изи Асет Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ** от 31.05.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на девет месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 130, 44 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1 173, 96 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 47, 82 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или 4 поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство № ** от 31.05.2021 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и В. М. Л. – потребител. По силата на така сключения договор по възложение на потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем № **, а именно – задължение за връщане на заемната сума от 1 000 лв. Установено е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от Договора за паричен заем в указания срок. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 1 013, 04 лв., платимо разсрочено на вноски – всяка в размер от 112, 56 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.