Решение № 540 от 07.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000503293 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.08.2023г по т.д. № 30/2021г Окръжен съд- Благоевград, 9 състав, е осъдил Д. В. К. да заплати на Банка ДСК ЕАД неизплатени суми по сключен договор за кредит от 28.11.2014г, обявен за предсрочно изискуем на 01.10.2021г, както следва : 45 237.26лв- главница, 23 751. 74лв- договорна лихва за периода от 02.04.2016г до 09.09.2019г, 13.52лв- законна лихва за периода от 10.09.2019г до 10.09.2019г, 2 435.04лв- обезщетение за забава за периода от 02.05.2015г до 02.03.2016г / периодът , за който се дължи обезщетение е посочен при допускане на ОФГ/ и 120.00лв- разходи по кредита, като съдът е отхвърлил исковете в останалата част. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от двете страни по делото.

Въззивникът ищец Банка ДСК АД обжалва решението в неговата отхвърлителна част с оплакване за неправилност. Поддържа, че съдът неправилно е приложил института на погасителната давност като е приел, че вземането на банката се погасява по давност за всяка просрочена вноска , а не считано от датата на предсрочната изискуемост на вземането. Поддържа, че изводите на съда за наличие на неравноправни клаузи в договора за банков кредит са неправилни и в противоречие с 1 разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Поддържа, че клаузите за лихва в договора са индивидуално договорени, ясни, препращащи към обективни критерии за промяна, извън волята на банката. Моли решението на ОС-Благоевград да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове за заплащане на главница и лихви да бъдет изцяло уважени.

Ответникът е депозирал писмен отговор на ВЖ на банката, с който оспорва същата като неоснователна, а решението на ОС-Благоевград в обжалваната част поддържа да е правилно и мотивирано.

На свой ред ответникът Д. К. , представляван от ОП адвокати Б. и А. е обжалвал решението на ОС- Благоевград в осъдителната част с оплакване за неправилност.

Поддържа, че правилно съдът е приел, че договорни клаузи, част от съдържанието на договора за банков кредит , са неравноправни, но неправилно е приел, че следва да се прилагат първоначалните условия. Поддържа, че съдът не е обсъдил част от възраженията на ответника , а именно че в договора неясно е формулиран ГПР и е ненадлежна заверката на договора за залог. Поддържа още, че неправилно съдът е приел, че страните са договорили мораторна неустойка, а не лихва, но също неправилно е приел, че неустойката не накърнява добрите нрави и не излиза от присъщите й функции. Моли решението на ОС-Благоевград в обжалваната част да бъде отменено и предявените искове изцяло отхвърлени.

Банка ДСК АД е депозирала писмен отговор на жалбата на ответника, с който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че договорът за банков кредит е възмезден и на банката се дължи лихва като възнаграждение за предоставените парични средства.

Възразява, че ГПР е посочен като размер, като метод на изчисляване и допускания.

Сочи какви компонетни са включени в ГПР- лихви , такси, включително и за ползване на преференциална лихва. Възразява, че договорената мораторна неустойка е валидна и отговаряща на функциите, законово възложени на неустоечното обезщетение.

Възразява, че договорът за залог няма отношение към дължимостта и размера на задълженията на ответника по договора за кредит.

В о.с.з. въззивникът – ищец Банка ДСК АД се представлява от юрк. Т., която поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва жалбата на ответника по съображения, изложени в отговора на ВЖ. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Въззивникът – ответник Д. К. се представлява от ОП по чл.47,ал.6 от ГПК адвокати Б. и А. , които оспорват въззивната жалба на банката и поддържат своята въззивна жалба. Молят решението на ОС-Благоевград да бъде отменено по съображения, изложени във въззивната им жалба.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно 2 по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, частично недопустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично неправилно по съображения , изложени във въззивната жалба на ответника и подлежи на частична отмяна.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното :

Видно от представеното искане за кредит текущо потребление от 17.11.2014г, отправено от Д. К. до ищеца за сумата от 50 000лв за срок от 10 години , заявката е била експресна с платена такса и е била одобрена.

Представена е декларация, подписана от кредитополучателя, че му е представена информацията по чл.5, ал.2 от ЗПК, общите условия към кредита за сравняване на различни предложения и вземане на информирано решение.

Установява се по делото от представен в препис договор за кредит , че на 28.11.2014г между Банка ДСК

АД от една страна и от друга-Д. К. като кредитополучател е подписан договор за банков кредит за текущо потребление , като банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лева, за срок от 120 месеца, с падежна дата на месечна вноска - 02-ро число. Посочено е, че кредитът е с преференциален променлив лихвен процент в размер на 10.5% годишно или 0.03% дневно, при изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети частно банкиране на Банка ДСК АД” сключен между страните. Посочено е, че при неизпълнение на условията кредитополучателят губи право на преференции и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Максималният процент на лихвата, който може да бъде достигнат е променливият лихвен процент приложим по стандартни потребителски кредити и надбавка в размер на 13.399п.п. Посочено е, че ГПР е в размер на 11.30 и че кредитът се обезпечава със залог. Кредитополучателят е декларирал, че му е предоставена преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК, както и приложимите общи условия.

Посочено е още, че кредитополучателят заплаща такси, които не са свързани с увояване и управление на кредита, съгласно тарифа, извлечение от което е получил.

Договорът е двустранно подписан, подписите не са оспорени.

Видно е от приетия по делото договор за залог на вземането по сметка в БАНКА 3

ДСК АД от 28.11.2014г, Д. К. като залогодател и за обезпечаване на вземането на банката в размер на 50 000лв учредява залог върху вземанията си по посочена сметка в Банска ДСК АД. Договорено е, че в случай че длъжникът не изпълнява задълженията си за погасяване на получения кредит, банката може да блокира сметката, а длъжникът дава съгласие при виновно неизпълнение от негова страна, залогополучателят БАНКА ДСК АД, да се удовлетвори без съдебна намеса от заложното вземане по сметката.

Видно от представените Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, кредитите се олихвяват с променлив лихвен процент , зависим от стойността на лихвените индекси 6-месечен SOFIBOR за кредити в лева/чл.7.1/, като променливия лихвен процент се променя от кредитора 2 пъти годишно, съгласно котировката на 6-месечния SOFIBOR/чл.7.2.1/. Съгласно чл. 7.3 при промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска и предоставя актуализиран погасителен план. Посочено е /чл. 7.6/, че ако кредитополучателят заплаща преференциален лихвен процент по кредит при неизпълнение губи право да ползва преференциите и кредиторът определя нов лихвен процент и нов размер на месечната вноска. Посочено е, че кредитополучателят заплаща такси и разноски съобразно тарифата на банката. В чл.9 е посочено, че ГПР изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, размерът на ГПР е посочен в погасителния план и включва лихви, такси съгласно Тарифата на таксите, такси за поддържане на разпращателна сметка, такси за допълнителни услуги, ползването на които представлява изпълнение на условията за получаване на преференциялна лихва. В чл.19.1 е посочено, че при забава на плащането на месечна вноска задължението се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10п.п.

Представен е погасителен план към договора за кредит , видно от който по договор не се предвиждат нотариални такси, общият размер на задължението за лихва възлиза на 29 889.26лв, заплатени са 500лв-такси и общия размер на вземането на банката при точно изпълнение на задълженията на кредитополучателя възлиза на 80 389.26лв , като е посочено, че ГПР възлиза на 11.30. Описано е изчисляването на ГПК, като е посочено, че размерът на вноските по погасителен план е валиден при точно изпълнение на поетите по договора задълежния и липса на промени в лихвения процент.

Видно от приложение №3 към договора за кредит- такси по кредитакредитополучателят дължи такса за разглеждане на искането и одобряване на кредит10% от размера на кредита , за експресно одобряване на кредит, за предоговаряне по инициатива на клиента на лихвен процент, падежна дата, други условия, такси при предсрочно погасяване и разходи пхри изискуем кредит

По делото са представени условия по пакет частно банкиране, от които се 4 установява, че ползващия услугата има право на кредит за текущо потребление при лихвен процент от 10.5%, обезпечен със залог на вземане от банкова сметка.

В о.с.з. на 29.11.2022г е изслушана ССчЕ, идготвена от в.л. Георгиев, който дава заключение, че ответникът е усвоил отпуснатия кредит от 50 000лв на 28.11.2014г по банкова сметка, открита на името на кредитополучателя. Вещото лице сочи, че общо по кредита са постъпили плащания в размер на 2690.73лв до 02.04.2015г Според вещото лице по кредита са просрочени вноските дължими се от 02.04.2015г вещото лице е дало заключение по отношение на размера на дължимата се главница, възнаградителна и мораторна лихва при различни дати на настъпване на предсрочната изискуамост на вземането на банака по делото.

В о.с.з. вещото лице е допълнило своето заключение като е посочило, че измененията на лихвения процент по делото се дължат на загуба на преферециални условия от страна на кредитополучателя след неизпълнение на поетите по договора задължения.

По делото са представени доказателства за развито между страните заповедно производство, както и покана за обявяване на длъжника на предсрочна изискуаемост на вземането на банката, които са неотносими към спора предмет на делото. Това е така, защото издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по воденото заповедно производство са обезсилени, а производството по предявения в рамките на настоящия исков процес иск за установяване на вземането на банката по реда на чл.422, ал.1 от ГПК- прекратено. Висящ за разглеждане е само предявеният осъдителен иск от банката против кредитополучателя.

При така установеното фактическо положение съдът прави следните правни изводи:

Ищецът е предявил искове за реално изпълнение на договорни задължения, поети от ответника по дог овор за банков кредит от 28.11.2014г.

В депозирания отговор на исковата молба ответникът възразява, че вземането на банката е погасено по давност, че договорът съдържа неравноправни клаузи, че вземането на ищеца не е предсрочно изискуемо. С допълнителна молба от 22.10.2022г след дадена възможност от съда ответниците навеждат възражение, че договорът за банков кредит противоречи на разпоредба на ЗПК в частта, в която е посочен ГПР, че договорената възнаградителна лихва е в противоречцие с добрите нрави , че клаузите на договора за Банков кредит не са индивидуално договорени.

Разпечатката съдържа 43 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2641a28-690c-4954-a115-fa1d8d2999c9