Решение № 59 от 28.03.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Габрово, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20254200500015 по описа за 2025 година

С решение № 335 от 04.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1752/23 г., изменено с определение № 1112 от 31.07.2024 г. в частта разноските, Габровският районен съд е осъдил ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК 000694286, да заплати н а П. Г. Х., ЕГН ********** от гр. Габрово, сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 445 лв. - обезщетение за имуществени вреди, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", претърпени в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ. Разноските по делото са възложени в тежест на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп".

Срещу така постановеното решение, в частта, в която е уважен искът за неимуществени вреди за сумата над 5 000 до 10 000 лв., ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до окончателното плащане, е постъпила въззивна жалба от ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", чрез юр. Н. З.. В същата се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се, че определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Ищцата е получила травматични увреждания, от които се е възстановила в сравнително кратък период от време, а именно за 1 месец от мозъчното сътресение и 2 седмици за останалите увреждания. При определяне на обезщетението не е взета предвид дата на настъпване на ПТП-то и социално- икономическите условия в страната, когато минималната работна 1 заплата е била 780 лв. на месец. При определяне на обезщетението не е съобразена и практиката на съдилищата при сходни случай. Оспорва се решението и в частта, в която е опредено от съда възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 38 от ЗАдв, като завишено, за което се излагат подробни доводи. Моли се да се отмени решението в обжалваната част и да им се присядат разноските по делото за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата П. Г. Х., чрез адв. С. Б., в който същата се оспорва, по подробно изложени доводи.

Моли се, да се остави без уважение жалбата, като се претендират разноските за въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание пред виззивния съд страните не се явяват и не се представляват, като от ответницата по жалбата е постъпила молба, в която изразява становище по същество на спора.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове о т П. Г. Х. против З А Д "Булстрад Виена Иншурънс Груп", с които са претендирани обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП с лек автомобил, застрахован по застраховка ГО при ответното дружество. Изложено е, че пострадалата, на 12.05.2023 г., в гр. Габрово, движейки се по път с предимство е била блъсната от л.а. „С.“, с peг. № **. Твърди се, че вследствие на ПТП-то е претърпяла увреждания изразяващи се в силно главоболие, открита рана на главата, както и и посттравматичен стресов синдром, като претендира, за претърпените от нея неимуществени вреди да бъде обезщетена от застрахователя със сумата от 10 000 лв. и 445 лв. за нанесени имуществени вреди.

В постъпилия отговор Застрахователното дружество оспорва исковете по основание и размер, като завишени. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като не е била с поставен обезопасителен колан, което е допринесло в голяма степен за настъпилите увреждания. Оспорва присъждането на лихва за забава от предявяване на застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ.

За да постанови решението в обжалваната част, за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП за ищцата са настъпили здравословни увреждания, които са две на брой, като комфортът й на живот е бил снижен за около 3 месеца, нараняванията на меките тъкани са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около 2 седмици. Белегът на лицето към момента е видим, а черепно- мозъчната травма е била съпроводена с главоболие, което е траяло почти 1- 1,5 месеца, световъртеж, гадене и обща отпадналост. Съдът е приел, че за негативните психически преживявания от болки, страдания и емоционален стрес, обезщетението за неимуществени вреди следва да се определено на 10 000 лв.

2

Въззивният съд като прецени доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се оспорва с въззивната жалба, а и от събраните доказателства по делото се установява, че на 12.05.2023 г., около 18:40 часа, лек автомобил „**“, модел „**“, с рег. № **, управляван от П. Г. Х. се движил по ул. „**"- път с предимство, когато при достига на кръстовището на тази улица, с ул. „**", от последната, от дясно на автомобил „**“, в ул. „**" се включва лек автомобил „С.", модел „**", с рег. № **, управляван от В.А. и настъпва удар между тях.

Причина за настъпване на ПТП-то е не пропускане от страна на В. Антонов на движещия се по път с предимство л.а. управляван от П. Х..

Не е спорно, че към момента на настъпване на ПТП-то отговорността за вреди на водача на лек автомобил „С.", модел „**", с рег. № ** е била застрахована при ответника по силата на застрахователна полица № **, издадена от ответника, валидна от 06.12.2023 год. до 05.12.2023 г. Ищцата е предявила, по реда на чл. 380 от КЗ, застрахователна претенция за имуществени и неимуществени вреди пред застрахователното дружество на 28.06.2023 г., като обезщетение за претърпените неимуществените вреди не й е изплатено.

От приетото заключение по съдебно -медицинска експертиза се установява, че при възникналото ПТП ищцата е получил следните увреждания: нараняване в дясната челна област на главата, от което, към настоящия момент, има белег с бял цвят, разположен под нивото на кожата с размери 1х0,2 см. Съобщава, че имала прорезни ранички по клепачите на лявото око, кръвонасядане по вътрешната средна и долна трета на дясна подбедрица, както и кръвонасядане и болка в областта на гърдите.

Травматичните наранявания на меките тъкани са причинили временно разстройство за здравето, неопасно за живота за около 2- седмици. Травмата на главата е довела до мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание.

ЧМТ е била съпроводена с упорито главоболие, което е траело около месец – месец и половина, получавала световъртеж, гадене и обща отпадналост. Била е в отпуск по болест три месеца. Оплакванията от главоболието постепенно намалели и към момента получава пристъпно главоболие. Към момента на изготвяне на експертизата, вещото лице е заключило, че е настъпило пълно възстановяване на ищцата от травмите на меките тъкани, а последиците от мозъчното сътресение и стресовото разстройство са в процес на постепенно отзвучаване. Видно от експертизата на пострадалата е извършена образна диагностика, във вр. с нарушение на вестибуларната функция, като не се установени травматични увреждания на шийни прешлени. От експертизата е видно, че първите три болнични листи са издадени на пострадалата за домашно болнично лечение с диагноза: открита рана по окосмената част на главата, а следващите четвърти и пети болнични листи са издадени за домашно лечение с диагноза: нарушение на вестибуларна функция, неуточнена.

От показанията на св. К. се установява, че била първата от колегите научили за ПТП-то. Когато й се обадила тя (ищцата) била още на място, разстроена и плачела. След това се чули на следващия ден и тя била минала 3 през спешна помощ и лежала, казала й, че я боли главата. Не идвала на работа 3 месеца. Били близки. В началото говорили за инцидента, тя ходела по лекари, заради удара в главата. Не искала да се вози и шофира, дори все още не иска да шофира. Тяхната работа е свързана с много командировки и пътувания, и като се върнала на работа отказвала да ходи на дълги разстояния.

Белегът на лицето й не е приятен за нея. Споменала й, че е ходила и на психолог. Знае, че малкия й син не е бил в колата.

От показанията на св. Х., съпруг на пострадалата, се установява, че той пристигнал на местопроизшествието, когато нея я качвали в линейката.

Прегледали я и я пуснали да се прибере. Тя вдигнала температура и имала главоболие. Ходили на невролог, скенери и това й се отразило, като постоянно е нервна, като шофира се оглежда и постоянно му казвала да внимава. След инцидента постоянно й се вие свят, не може да шофира. Белегът на главата й създава дискомфорт. Първоначално не можела да върши домашни задължения, но постепенно се възстановява.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната част. По същество от правна страна, в обжалваната част, настоящият състав на съда намира следното:

По делото единствено е спорен въпроса за размера на обезщетението, който е определен от първоинстанционния съд за претърпените от П. Х. неимуществени вреди, настъпили вследствие процесното ПТП.

Настъпилите вследствие на ПТП-то травматични увреждания и получения от въззиваемата пост- травматичен стрес, видно от събраните доказателства по делото – писмени, свидетелки показания и съдебномедицинска експертиза, са причинили на пострадалата болки и страдания, които подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Понятието „справедливост“, като морално – етично такова, включва съотношението между деянието и възмездяването, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията, като следва да се отчитат, както и икономическите условия в страната. При определяне на размера на неимуществените вреди по см. на чл. 52 от ЗЗД, следва да се съобразят указанията дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, както и съдебната практика по сходни случаи.

Въззивният съд, при преценка на събраните доказателства, намира за основателно наведеното възражение в жалбата за необосновано завишаване на размера, на определеното от РС- Габрово обезщетение за претърпените от въззиваемата неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.

За да определи обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съдът отчете обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то, а именно отнето предимство на път в градски условия. Отчете, вида и характера на понесените травматични увреждания от ответницата - ЧМТ без загуба на съзнание, рана в дясната челна област на главата и кръвонасядане по вътрешната средна и долна трета на дясна подбедрица. Ищцата е в трудоспособна възраст на 34 г.

4 към датата на ПТП-то, като вследствие уврежданията е получила мозъчно сътресение, без загуба на съзнание (леко по своя характер), останал е неголям белег в областта на челото в размер на 1х0,2 см., като за около месец, месеци и половина месеца е отшумяло главоболието, световъртежа и общата отпадналост, а за периода от 2 седмици са възстановени травмите на меките тъкани. Не се установява от събраните доказателства ищцата, освен главоболието и световъртежа с неустановен произход, да е търпяла по – интензивни болки и страдания от обичайните при такива травми. Съдът съобрази, че единственото предприето лечение е било консервативно - с обезболяващи медикаменти и покой, както и че ищцата е претърпял критично събитие довело до пост – травматичен стрес, изразяващ се в тревожност и страх да шофира. Видно от СМЕ, към момента на прегледа стресовото разстройство, получено вследствие на ПТП-то, отзвучава и не се установяват усложнения, както и необходимост от по- сериозни медицински интервенции, като например операции и др. Съдът съобрази и обществено- икономическите условия в страната към настъпването на ПТП-то през 2023 г., когато минималната работна заплата е била 780 лв. Определянето на обезщетението следва да обезщети претърпените болки, страдания от ищцата, към момента на възникването им, като същото следва да съответства на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Предвид всички взети предвид от съда обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания от П. Х., които са леки по своя характер и относително краткотрайни, с оглед времето, което е било необходимо за възстановяването й, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза в размер на 5 000 лв.