Решение № 163 от 26.02.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Кюстендил, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тина Р. Йорданова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Тина Р. Йорданова Гражданско дело № 20231520101711 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Д.

М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул."***" № **, против „КЮСТЕНДИЛСКА ВОДА“ ЕООД, ЕИК 200167154, със седалище и адрес на управление: гр.Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15, представлявано от управителя инж. М. Г. Н., съдържаща искане до съда да признае за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество заплатена от нея сума в размер на 720,19 лв., от които 707,62 лева, представляваща главница за цената на вода за питейни и битови нужди в размер на 351 куб.м. за отчетен период 24.01.2023 г. - 28.02.2023 г. по издадена фактура № 2005247231 от 06.03.2023 г. и 12,57 лева, представляваща лихва за просрочие върху главницата, като се иска и ответникът да бъде осъден на осн. чл.55,ал.1,пр.първо от ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 720,19 лева, от които 707,62 лева, представляващи неоснователно платената му цена на непотребени вода за питейни и битови нужди, отвеждането на отпадъчни води и пречистването на отпадъчните води от 351 куб.м. за отчетен период 24.01.2023 г. - 28.02.2023 г. по издадена фактура № 2005247231 от 06.03.2023 г. и 12,57 лева, представляваща лихва за просрочие върху главницата,ведно със законната лихва върху сумата от датата на 1 постъпване на исковата молба в съда, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е потребител с абонатен № 1193069 на вода за питейно-битови нужди от оператора на "Кюстендилска вода" ЕООД на водоснабден жилищен имот, с адрес: гр. ***, ул."***" № **, като посочва, че винаги е изпълнявала облигационните си задължения към оператора-ответник, но отчитането за доставеното количество питейна вода, отвеждането на отпадъчни води и пречистването на отпадъчните води от имота не се било извършвало от оператора при спазване на нормативно установените изисквания и в началото на месец февруари 2023 г., инкасаторка посетила имота на ищцата и й съобщила, че за един месец /януари 2023 г./, водомер с № 00071 бил отчел потребление на огромно количество 371 куб.м.вода, а водомерът бил поставен през м. април 2015 г. и ищцата предположила, че не отчитал вярно потреблението, поради което по нейно искане служители на ответното дружество свалили водомера и я информирали, че щял да бъде изпратен за проверка в лаборатория в гр.

Благоевград, като след свалянето му на 28.02.2023 г., на същата дата бил поставен оборотен водомер с № 13383, който към 30.03.2023 г. отчел за периода 28.02.-30.03.23 г. потребление от 16 куб.м. Посочва се и, че през поставения на 30.03.2023 г., новозакупен от ищцата водомер при реално отчитане от инкасаторката за следващия месец било установено потребление от 15 куб.м. и реалното отчитане на потреблението на вода убедило ищцата, че изпратеният от ответното ЕООД за проверка водомер в лаборатория в гр.

Благоевград не бил възможно да е отчел вярно потреблението от 361 куб.м. вода за м. януари 2023 г. и това разсеяло тревогите на ищцата за теч. Ищцата изтъква, че поискала от служители на ответното дружество да й бъде връчен документ от извършената проверка в Благоевград, но те нямали такъв, като й била представена от тях компютърна разпечатка от протокол на лаборатория с адрес гр. Ловеч и наименование "ЕнергоТестКонтрол" ООД, въз основа на което ищцата извършила проверка и установила, че от списъка на лица, оправомощени за извършване на такава проверка на средствата за измерване и на техни компоненти, било видно, че имало две лаборатории и на едната адресът й бил в гр. Ловеч, ул. "Хан Кубрат" 10, а такава в гр.Благоевград, нямало. Заявява, че на 02.06.2023 г. на ищцата била връчена покана от ответното дружество за доброволно плащане, като възражението й срещу 2 отразеното количество потребление на вода за процесния период не било уважено, с оглед което същата заплатила на 08.06.2023 г. сумата по фактура № 2005247231/06.03.2023 г. на обща стойност 747,94 лева, ведно с лихви в размер на 15,18 лева. Поради тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника заплатена от нея сума в размер на 720,19 лв., от които 707,62 лева, представляваща главница за цената на вода за питейни и битови нужди в размер на 351 куб.м. за отчетен период 24.01.2023 г. - 28.02.2023 г. по издадена фактура № 2005247231 от 06.03.2023 г. и 12,57 лева, представляваща лихва за просрочие върху главницата, като се иска и ответникът да бъде осъден на осн. чл.55,ал.1,пр.първо от ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 720,19 лева, от които 707,62 лева, представляващи неоснователно платената му цена на вода за питейни и битови нужди от 351 куб.м. за отчетен период 24.01.2023 г. - 28.02.2023 г. по издадена фактура № 2005247231 от 06.03.2023 г. и 12,57 лева, представляваща лихва за просрочие върху главницата, ведно със законната лихва върху нея от дата на постъпване на исковата молба в съда, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който е оспорила изцяло предявените искове по основание и размер, като се посочва, че процесният имот е бил инкасиран всеки месец, а показанията на измервателното устройство били отразени в електронен карнет, като относно измервателното устройство - водомер, който бил подложен на проверка, за абоната било без значение коя фирма е извършила проверката, тъй като дружеството до един определен период е имало договор с лицензирана фирма, находяща се в гр. Благоевград, а след изтичането му, е сключило договор с тази, която е изготвила протокола.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично, поддържайки исковата молба и направените с нея искания, като същата в първото по делото съдебно заседание е направила оттегляне на исковете за мораторни лихви, всеки от които в размер на 12,57 лева, вследствие на което съдът е прекратил производството в тази му част. Ищцата е представила по делото и писмени бележки.

Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от адв. П., която поддържа писмения отговор.

3

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, след като прецени и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на вътрешното си убеждение и по реда на чл.235 от ГПК, както и във връзка с изложените от страните доводи, намира за установено от фактическа следното:

От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от приложеното заверено копие на протокол от проверка на водомери от одобрен тип № 564 се установява, че по отношение на водомер с № 00071 е извършена проверка от "ЕнергоТестКонтрол" ООД, с обективирано в протокола заключение, че описаният водомер "съответства".

Видно от представено по делото заверено копие на жалба, подадена от ищцата до ответното дружество, е, че същата е абонат на "Кюстендилска вода" ЕООД с № 1193069 на водоснабден жилищен имот с адрес: гр. ***, ул."***" **, както и че водомер с № 00071 е отчел потребление от 361 куб.м. вода, в резултат на което ищцата е възразила, подавайки жалба пред ответното дружество по отношение на отразеното потребление на количеството вода, предприела е действия по извършване на проверка на водомера и по снабдяване с официален документ - протокол с подписи и печати от лабораторията, извършила метереологична проверка на водомера, който обаче не й е бил представен в оригинал, тъй като от лабораторията отказали да го предоставят на ответното дружество и то не разполагало с такъв документ. В тази връзка са представени и заверени копия на заявление, подадено от ищцата по иницииране извършването на проверка на процесния водомер, както и на протокол за проверения водомер № 00071 и монтиран оборотен водомер № 13381.

Въз основа на заверено копие на писмо, изпратено от управителя на ответното дружество до ищцата се констатира, че последната е уведомена за извършена в лицензирана лаборатория в гр. Благоевград метрологична проверка на процесния водомер, за която е издаден протокол №564/2023 г., удостоверяващ функционалната годност на водомера, както и че заверено копие от протокола е изпратено на ищцата и същата е заплатила сума на стойност 763,12 лева, което се установява и от приложеното заверено копие на фискален бон, в който е отразено, че по фактура № 2005247231/06.03.2023 4 г. е заплатена сума в общ размер на 763,12 лева.

По делото е представено заверено копие на служебна справка за инкасиране на имот с адрес: ул."***" № **, гр. ***, от която за периода 24.01.2023 г. 06.03.2023 г. е видна начислена консумация от 371 куб.м. вода на абонат ищцата, като се установява и потреблението на вода на имота преди и след процесния период.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана от съда в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че при отчитане на измерването с процесния водомер е констатирано завишено потребление от купувача над обичайното, като след направени справки било видно, че посочените, визуално отчетените от водомера и вписани в електронния карнет и протоколите, водни количества хидравлически могат да преминат реално през измервателното устройство. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че спорните количества вода могат реално да преминат през водомера, като заявява, че по отношение на водомер с № 0071, пред номера е поставен знак, годината, която е направена проверка и когато е произведен - 2015 г., като тази проверка важала до края на 2016 г., докогато в случай, че влезе в търговската мрежа водомерът трябвало да бъде монтиран, като вещото лице сочи, че в приложения по делото протокол от извършената проверка на процесния водомер е записано, че същият "съответства".

Съдът кредитира представеното експертно заключение като обективно, всестранно, пълно и обосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателен установителен иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество заплатена от нея сума в размер на 707,62 лева, представляваща главница за цената на вода за питейни и битови нужди в размер на 351 куб.м. за отчетен период 24.01.2023 г. - 28.02.2023 г. по издадена фактура № 2005247231 от 06.03.2023 г., както и осъдителен иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 707,62 лева, представляващи неоснователно платената 5 му цена на вода за питейни и битови нужди от 351 куб.м. за отчетен период 24.01.2023 г. - 28.02.2023 г. по издадена фактура № 2005247231 от 06.03.2023 г.

Във връзка с така предявените искове, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и е указал, че в тежест на ищцата по иска с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК е да докаже наличието на правен интерес, възраженията срещу вземането, както и че същото е погасено и в този смисъл следва да докаже всички факти, които изключват, унищожават или погасяват това вземане, като по иска с правно основание по чл.55, ал.1, изр. първо от ЗЗД, следва да установи факта на плащане на процесната сума на ответното дружество. Правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно съгласно чл.124, ал.1 от ГПК е налице тогава, когато ответникът претендира отричаното от ищеца право, т.е в настоящия случай правният интерес е налице, тъй като в съдебното производство ответното дружество изцяло оспорва предявените искове.

В доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК е да докаже изпълнение на задълженията си по възникналото облигационно правоотношение с ищцата, предоставяне на водоснабдителните услуги и то в размера на претендираната сума, а по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД, да докаже, че е налице основание за получаването й, тоест, че е получил даденото от ищцата на определено основание, съответно и че има право да задържи плащането.