Определение № 2950 от 25.11.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2950 гр. Бургас, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501781 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413 ГПК вр. чл.274 ГПК и е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Боряна Димова, срещу Разпореждане с per. № 1346 от 12.09.2025 г. по ч.гр.д. № 956/2025 г. по описа на районен съд – Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Й. Р., ********** с адрес: с.***, УЛ.*** **, общ. ******, обл. *** , за парично вземане както следва: главница 1000 лева , ведно със законна лихва върху главницата, начиная от 19.08.2025 г.; Договорна лихва 248,53 лева от 20.04.2025 г. до 13.03.2025 г.;мораторна лихва 149,92 лева от 21.04.2025 г. До 19.08.2025 г.,както и направените по делото съдебноделоводни разноски.

В частната жалба се изтъква, че мотивите на заповедния съд били неправилно, за което се цитират съдебни актове на окръжни съдилища по отношение заповедното производство и необходимата информация,която заявлението следва да съдържа. Изложени са съображения относно характера на заповедното производство,като се твърди, че в заповедното производство съдът е ограничен в проверката на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, катозаконът не поставя изискване за представяне на договор за цесия-т.е. за извършване на проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на парично задължение по потребителски договор.Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който се постанови издаване на Заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно 1 подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС-Карнобат е образувано по заявление по чл.410 на „Агенция за събиране на вземанията“ АД, с искане за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Й. Р., ********** с адрес: с.***, УЛ.*** **, общ. ***- ***, обл. *** , за парично вземане както следва: главница 1000 лева , ведно със законна лихва върху главницата, начиная от 19.08.2025 г.; Договорна лихва 248,53 лева от 20.04.2025 г. до 13.03.2025 г.;мораторна лихва 149,92 лева от 21.04.2025 г. до 19.08.2025 г.,както и направените по делото съдебно-деловодни разноски. В заявлението се сочи, че се основава на договор за цесия, по силата на който вземането на цедента „Ай Тръст“ ЕООД към длъжника е прехвърлено на заявителя „ „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД. Твърди се длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Ай Тръст“ ЕООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с уведомително писмо изх. № УПЦ-ПКРС-АТ/ 2946064 от дата

21.3.2025 г., изпратено с известие за доставяне.Първоначално,между "Кредисимо" ЕАД/Кредитодател/ и С. Й.

Р./Кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с№2946064, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит,който Кредитополучателят се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне,като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между "Ай Тръст“ ЕООД и С. Й. Р. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.На същата дата между„Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит №2946064. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител. „Ай Тръст“ ЕООД е цедирал вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и за дружеството възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

С разпореждане № 1230/25.08.2025г. заявлението е оставено без движение с указания: Да представи договора за Цесия ведно с приложенията към него – от които да е видно датата и предмета на цесията, т. е. дали процесният договор е част от прехвърлянето;да представи доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията;да посочи дали длъжникът е плащал по договора за цесия и потребителски кредит – каква сума, на коя дата и спрямо кой кредитор, които факти да бъдат скрепени с писмени доказателства.

Разпореждането не е било изпълнено от заявителя, който е изложил съображения, че дадените указания са в резултат от разширително тълкуване на нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, което е недопустимо и освен 2 това нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК е императивна и съдържа изчерпателно изброяване. Твърди, че не следва да бъде представен договор за цесия, понеже настоящото производство е заповедно, а не исково, не е състезателно и не е двустранно.

С обжалваното разпореждане РС-Карнобат е отхвърлил изцяло заявлението , като е счел, че след като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в посоченият срок и след като последствията от тяхното неотстраняване са били указани на заявителят, съдът не следва да издава Заповед за изпълнение по претендираните вземания съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд за това,че заявителят следва да представя със заявлението по чл.410 ГПК доказателство за частно правоприемство, настъпило преди подаване на същото заявление. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия,какъвто е процесния случай, на общо основание следва да се представя както самия договор за цесия, така и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Този извод следва от указанията,дадени по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,които следва да се прилагат както по отношение на заявления, подадени по реда на чл.417 ГПК, така и относно тези по чл. 410 ГПК /така определение №50079/20.02.2023 г. по гр.д. №2864/2022 г., III ГО на ВКС/.

Заявителят е трябвало да изпълни изцяло указанията на съда, като представи и договора за цесия и приложенията към него, които,ценени заедно с уведомлението за извършената цесия, биха могли да установят уведомяването на длъжника за това, че негов кредитор е заявителя по заповедното производство „Агенция за събиране на вземания“ АД.Това е така, тъй като доказателствата за настъпилото частно правоприемство се намират във взаимна връзка и единство с доказателствата, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата смяна на кредитора.Заявителят е следвало да уточни дали са извършени някакви плащания от длъжника, в какъв размер и т.н., като тезата на заявителя, че това са правопогасяващи възражения е правилна, но с оглед засилената потребителска защита съдът служебно следва да изиска горната информация и заявителя е следвало да я даде.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че дадените указания на районния съд са били правилни и доколкото нередовностите на заявлението по чл. 410 ГПК не са били изцяло отстранени поради непредставяне на Договора за цесия и Приложенията към него, както и неуточняване дали от длъжника са били извършени плащания и в какъв размер правилно заявлението е било отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т.

1 ГПК.

Водим от горното съдът намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което 3 следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1346 от 12.09.2025 г. по ч.гр.д. № 956/2025 г. по описа на районен съд – Карнобат.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4