Решение № 233 от 09.12.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Девня, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100081 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Р. М. А. с ЕГН **********, против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 200599406, искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл. 11, ал.10 ЗПК и чл. 55, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за кредит № ********/ **.05.2024г., сключен между ищцата и ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, както и за осъждане на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 408 лева, съставляващи престирани парични плащания по нищожен договор за кредит

В исковата молба се излага, че ищцата е сключила с "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит № *********/ **.05.2024г., по силата на който са й били предоставени в заем сума в размер на 800 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 5,12 % и годишен процент на разходите 49,93 %. Договорно установеният срок за погасяване на заема е 45 дни. По силата на чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank/ Multitude Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита. Ищцата е сключила с посредничеството на ответника "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, договор за гаранция /поръчителство/ с Ferratum Bank/ Multitude Bank. От така сключения договор за гаранция е видно, че кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 367,04 лв. за срока на действие на кредитния договор. Уговорено е, че таксата за възнаграждението на дружеството гарант се дължи разсрочено за 45 дни. На ищецата „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е предоставил обединен погасителен план, в който е посочено, че всички плащания по договора за кредит и договора за поръчителство ще се извършват по посочените в плана банкови сметки на кредитодателя. Ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс и е изплатила всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство.

Извършените от нея плащания по договора, които не съставляват изпълнение на задължението й да възстанови главния дълг, са лишени съгласно чл. 23 от ЗПК и чл. 26 от 1

ЗЗД от правно основание, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция са нищожни, поради следните съображения: Договорът за потребителски кредит е недействителен ab initio поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. Кредиторът е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и не е записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореният процент от 5,12 % не съответства на записаната лихва от 40,96 лв. В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49, 93 %/. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е и задължителното тълкуване на СЕС, който с Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448Д7 е извел разрешението, че „на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В конкретния случай в процесния договор за кредит яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема - 5,12 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,93 %. ГПР се определя по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможносгги да го обслужват. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР, поставя потребителя неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение - така Решение № 16 от 26.05.2021г. по в.гр.д. № 57/21г. на ОС- Търговище, Решение № I- 272 от 15.01.2021 г. по в.гр.д. № 2669/ 2020г. на ОСБургас, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав. На следващо място съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от Ferratum Bank/ Multitude Bank в полза на кредитодателя. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С- 453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Уговорената такса „гарант" - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 2 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредитополучателя, за което той дължи такса, а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „Фератум България" ЕООД, който с чл. 5 от договора е задължил кредитополучателя да учреди поръчителско правоотношение с Ferratum Bank/ Multitude Bank и е предоставил на потребителя обединен погасителен план, с включено в него възнаграждение на дружеството - гарант. Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент, който понастоящем е 0.0 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Съгласно чл. 21 ЗПК, нищожни са клаузи в договор за потребителски кредит, имащи за цел или за резултат заобикаляне на нормативните правила на ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 11, ал.

1, т. 10 във вр. чл. 19, ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксата възнаграждение на дружеството - гарант в записания в договор размер на ГПР от 49, 11 %, което обуславя нищожността на уговорената в процесния договор клауза на чл. 4 от същия относно приложимия ГПР. Поради това, че тази такса не е включена в обявения на потребителя ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, прилаган в отношенията между страните, което е създало неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката на чл. 4 от процесния договор. По арг. на чл. 11, ал.1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК ГПР е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит. Нищожността на клаузата на чл. 4 от спорния договор за кредит има, съгласно чл. 22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка. Наред с това следва да се има предвид и че макар че в съдържанието на договора да е включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и е предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.4„ в него не са разписани другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение , каквото е изискването по чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК. Тази информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ. При липса на тази информация той е изправен пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни последици - да загуби поради неизпълнение това си право. Неуведомяването на потребителя за правата му съгласно условията на ал. 6 на чл. 29 ЗПК също уврежда интересите му, като създава предпоставки кредиторът да претендира от него недължими обезщетения. Кредитният контракт е изначално недействителен и на основание нарушаване на изискването на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Действително ЗПК 3 не въвежда легална дефиниция какво се разбира под "условията за прилагане" на лихвения процент по кредита. От граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста на правната разпоредба на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл.10 ал.1, чл.11, ал.1 т.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9, които ако не са спазени, договорът за потребителски кредит е недействителен, се налага изводът, че под "условия за прилагане" трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява този, казано с други обяснителни думи процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатька от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният лихвен процент от 5.12 % съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент. Налице е неяснота върху каква стойност се изчисляват тези 5.12 %, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер.