Определение № 18 от 14.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново , 13.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20204000500385 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, точка 1, във връзка с чл. 278 от ГПК.

С Определение № 455/4.05.2020 година по в. гр. д. № 317/2020 година на Окръжен съд Плевен е оставена без разглеждане частната жалба на И. М. М. срещу действия на частен съдебен изпълнител Н. В. по изпълнително дело № 20198140400215 като недопустима и е прекратено производството по делото.

Постъпила е частна жалба от И. М. М. против Определение № 455/4.05.2020 година по в. гр. д. № 317/2020 година на Окръжен съд Плевен. И. М. М. изразява несъгласие с извода на първостепенния съд за недопустимост на подадената от него жалба против действията на съдебния изпълнител. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК – изпълнението спрямо него е предприето след изтичане на двугодишния преклузивен срок, който важи и за Националната агенция за приходите. Налице е противоречие в отделни абзаци от атакувания съдебен акт. За лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, „трохите“ от заработката са несеквестируемо имущество.

Направено е искане да се отмени Определение № 455/4.05.2020 година по ч. гр. д. № 317/2020 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се прекрати изпълнителното производство спрямо И. М. М. на основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба Националната 1 агенция за приходите, в който са изложени съображения за нейната неоснователност.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и данните по делото, провери обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството пред Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на жалба, подадена от И.

М. М., против покана за доброволно изпълнение, която му е връчена по изпълнително дело № 20198140400215 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В., с район на действие – Окръжен съд Плевен. В жалбата се излага, че принудителното изпълнение е предприето след изтичане на две години от издаване на изпълнителните листове против жалбоподателя, поради което е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК и действията на частния съдебен изпълнител подлежат на обезсилване.

С Определение № 455/4.05.2020 година по в. гр. д. № 317/2020 година на Окръжен съд Плевен е оставена без разглеждане частната жалба на И. М. М. срещу действия на частен съдебен изпълнител Н. В. по изпълнително дело № 20198140400215 като недопустима и е прекратено производството по делото. Първостепенният съд е приел, че не е направено искане от И. М. М. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК пред съдебния изпълнител и не е постановен отказ, поради което не може да се направи заключение за атакуването на такъв; извършените по изпълнителното дело действия – изпращане на покана за доброволно изпълнение, насрочване на опис на движими вещи, не са сред действията, визирани в чл. 435, ал. 2 от ГПК, подлежащи на обжалване от длъжника; липсват твърдения за насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Определение № 455/4.05.2020 година по в. гр. д. № 317/2020 година на Окръжен съд Плевен е валидно и допустимо.

В действащия ГПК законодателят изчерпателно е изброил качествата на лицата в изпълнителното производство или засегнатите от него, на които се признава процесуалното право на жалба, срещу конкретни и лимитативно посочени действия на съдебния изпълнител. Правото на жалба е предоставено само на определен кръг лица, на изрично посочени основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите. Настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят, който е длъжник в изпълнителното производство, не може да обжалва всички изпълнителни действия, а единствено тези, визирани в нормите на ГПК. Процесуалният закон не предоставя възможност на длъжника да обжалва 2 действията на съдебния изпълнител на друго основание или в различно качество, извън изрично предвидените хипотезата в разпоредбите на ГПК. Съобразно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението. Постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена (чл. 435, ал. 3 от ГПК).

В действащия Граждански процесуален кодекс не е предвидена възможност съдебният изпълнител да се произнася по материалноправни възражения, включително и по такова за погасителна давност. Единствената възможност на длъжника, който се позовава на погасителна давност, е да се защити чрез иск по чл. 439 от ГПК. Твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт – погасителната давност, не може да се обсъжда и преценява от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес. Не е в правомощията на съдебния изпълнител да решава дали притезателното право, което е материализирано в изпълнителния титул, съществува или не, дали същото е погасено по давност. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в чл. 433, ал. 1 от ГПК и сред тях не фигурира погасителната давност. Съобразно чл. 433 ал. 1, точка 7 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 от ГПК. Преценката дали претендираното вземане е погасено по давност не може да се осъществи от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство – такава може да се извърши само от съда в състезателен исков процес, в който следва да участват страните в изпълнителното производство, като се обсъдят и евентуалните доводи за спиране и прекъсване на давността. Позоваването на давността като материалноправен институт може и следва да бъде извършено от длъжника само в рамките на нарочното съдебно състезателно производство при участието на двете страни в изпълнителния процес. Въз основа на влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл.

439 от ГПК поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност, съдебният изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, точка 7 от ГПК следва да прекрати изпълнителното производство.

В съдебната практика се приема, че отказът на съдебния изпълнител трябва да е изричен и да засяга същинско изпълнително действие. Не може да се приравни на отказ всяко поведение на съдебния изпълнител, което се отклонява от поисканото от някоя от страните. В чл. 434 от ГПК е визирано, че за всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, 3 направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението. По изпълнително дело № 20198140400215 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В., с район на действие – Окръжен съд Плевен, образувано по искане на Националната агенция за приходите въз основа на изпълнителни листове, издадени против И. М. М., е връчена единствено покана за доброволно изпълнение на длъжника. Няма данни И. М. М. да е направил искане пред съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК, по което да е постановин изричен отказ, т.е. липсва акт, който да е предмет на съдебен контрол.

Съобразно чл. 428, ал. 2 от ГПК в поканата за доброволно изпълнение се съобщават наложените запори и възбрани. В случая няма данни такива реално да са наложени.

В депозираната жалба длъжникът трябва да изложи оплаквания, че изпълнението е насочено върху имущество, което смята за несеквестируемо, касаещи допустимостта на жалбата.

Основателността на твърденията за накърняване на несеквестируемостта е въпрос по същество на жалбата. С оглед допустимостта на жалбата е достатъчно да се твърди, че изпълнението е насочено върху несеквестируем обект, което в случая не е сторено. В жалбата, с която е сезиран Окръжен съд Плевен, не са наведени доводи за несеквестируемост на имущество на И. М. М.. Длъжникът се позовава единствено на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК.

С оглед данните по делото не е налице действие на частния съдебен изпълнител, попадащо в хипотезите, лимитативно изброени в разпоредбите на ГПК, което да подлежи на обжалване от длъжника.

Въз основа на изложеното, настоящият състав счита, че жалбата на И. М. М., въз основа на която е образувано производството по в. гр. д. № 317/2020 година на Окръжен съд Плевен, е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.

Крайните изводи на състава на Апелативен съд Велико Търново съвпадат с тези на първостепенния съд. Определение № 455/4.05.2020 година по в. гр. д. № 317/2020 година на Окръжен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане частната жалба на И. М. М. срещу действия на частен съдебен изпълнител Н. В. по изпълнително дело № 20198140400215 като недопустима и е прекратено производството по делото, е правилно и следва да се потвърди.

По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 455/4.05.2020 година по в. гр. д. № 317/2020 година на Окръжен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане частната жалба на И. М. М. срещу действия на частен съдебен изпълнител Н. В. по изпълнително дело № 20198140400215 като недопустима и е прекратено производството по делото.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5