Решение № 283 от 23.12.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Радомир, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В.М.К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730100858 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, с евентуален иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищцата Л. К. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.Р., кв.“А.“ ., ет. ., ап. ., чрез адвокат-пълномощника Л. К. Б. от САК, съдебен адрес: гр.София 1000, ул.„Т.” № ., ет. ., офис .1, е предявила искове против ответника „Фератум България" ЕООД, ЕИК: ., със седалище гр.София, р-н „Младост, бул.“Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, представлявано от Д. Н. и И. В., с които моли съда да постанови решение, с което:

На основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит № . г., поради противоречие със закона.

На основание чл.55, ал.1 ЗЗД, моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 582.35 лв., поради това, че е изплатена без основание.

Моли да й бъдат присъдени разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че на . г. сключил с „Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит № ., по който в полза на ищцата бил отпуснат заем в размер 3000 лева при посочен фиксирани ГЛП от 23.33 % и ГПР от 49.66 %, като ищцата следвало да върне сума в общ размер от 4 050 лева. Ищцата била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Multitude Bank“, което дружество трябвало да обезпечи задълженията на ищцата по договора за потребителски кредит. Било е уговорено възнаграждение за гаранта на стойност от 3180лева, което било разсрочено на 18 вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Фератум България“ ЕООД 1 бил овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Поддържа, че договорът за кредит е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, както и вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит.

Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл.11, ал.1, т. 10, вр. чл.22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието - годишният процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които послужили за изчисляването му и не отговоря на действително прилагания от заемодателя, който бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит.

Твърди, че разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство са в размер по- висок от договорената сума по договора за кредит, с оглед на което посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответства на действително уговорените такива, така и била налице неяснота при определяне на ГПР, което имало за последица недействителност на договора.

Договорът бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, доколкото то с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. Поради сочените основания поддържа, че процесният договор е недействителен. Моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Фератум България“ ЕООД. Не се оспорват твърденията на ищцата, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит с посочените в исковата молба параметри.

Поддържа, че предявените искове са неоснователни. Оспорва исковете при твърденията, че на кредитополучателя била предоставена преддоговорна информация относно съдържанието на клаузите по договора за потребителски кредит. Договорът за потребителски кредит съдържал действителни уговорки между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че кредитополучателят е уведомен предварително за изискването на кредитора за предоставяне обезпечение.

Възнаграждението за предоставената от Multitude Bank (Малта) услуга за гаранция не се включвало в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на договора за кредит и сумата била дължима на посоченото дружество по отделна банкова сметка.

Процесният договор за кредит бил сключен при спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК, като посоченият ГПР в договора за кредит бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗП. Моли 2 за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните не са се явили, като са направили искане делото да бъде гледано в тяхно отсъствие.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приет препис от договор за предоставяне на потребителски кредит № . от . г., от който се установява, че на посочената дата между Л. К. Б. (кредитополучател) и „Фератум България“ ЕООД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 3000 лева, подлежащ на връщане на 18 месечни погасителни вноски, при лихвен процент (ГЛП) – 23,33 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,66 %.

Съгласно чл.5 от договора за заем, страните се съгласяват същият ще бъде обезпечен с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема. В чл. 9.1 от договора е предвидено, че заемателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за кредит, като уведоми писмено дружеството в 14-дневен срок от сключването на договора. В случай че заемателят упражни правото си на отказ, същият се задължава да върне на дружеството получената заемна сума (главницата) и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не покъсно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до дружеството за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. Срокът за връщане на кредита започва да тече от датата на получаването на уведомлението на заемателя за упражняване на правото му на отказ. Съгласно чл. 9.3 от договора за заем, в случай че заемателят не се възползва от правото си по чл. 9.1. в предвидения за това срок, той окончателно губи тази възможност.

Съгласно чл. 5.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД /ОУ/, приети по делото, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.

В чл. 5.4 от ОУ е предвидено, че кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва 3 това в искането за потребителски кредит. Съгласно чл. 5.5. от ОУ, предложеното от кредитоискателя обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кредитоискателя потребителски кредит. Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това, дали е одобрен поръчител или гарант.

Приет по делото е договор за гаранция (поръчитество) от . г., сключен между Multitude Bank (Малта) (гарант) и Л. К. Б. (клиент), по силата на който, съобразно чл. 1.5 от договора, гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за заем, включително и от Общите условия, които са неразделна част от този договор. В чл. 1.4 от договора за гаранция са посочени параметрите на договора за потребителски, а именно: договор за кредит, сключен между заемодателя и клиента на . г. с номер на договора ., отпусната сума 3000 и краен срок за издължаване 08.10.2025г. В чл.1.6 от договора за гаранция е предвидена такса за предоставяне на гаранция (поръчителство): сумата, в размер от 3180лв., дължима от клиента за предоставената гаранция.

В чл.2.1 от договора за гаранция от името на ответницата е декларирано, че потвърждава, че е кандидатствала за отпускане на заем от заемодателя, като обаче не е предложил за негов поръчител друго частно лице, вместо което в срока на договор ще използва предоставената от гаранта гаранция (под формата на поръчителство), за обезпечаване на задълженията на клиента, произтичащи от договора за заем. Договорът за гаранция се прекратява, ако заемодателят не предостави заем на клиента или ако клиентът се откаже от договора за заем съобразно условията му.

В чл.2.3 от договора е предвидено, че гарантът се задължава солидарно с клиента да отговоря спрямо заемодателя, съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем между клиента и заемодателя. Посочено е, че клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията, която да преведе по банковата сметка на гаранта, в размер и по начин посочен в Общите условия към договора. Плащането на таксата се дължи в срок съгласно чл.1 т.6 от същия договор.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за целия Договор за потребителски кредит № ./16.04.2025 г.

В доказателствена тежест на ищцата по отрицателния установителен иск е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесната клауза за предоставяне на обезпечение. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора, респ. на клаузата за предоставяне на обезпечение, съответно, че с уговарянето в договора и в клаузата не се заобикаля размера на 4

ГПР, съответно, че клаузата не е неравноправна и не се надвишава законовия размер на ГПР, както и че не представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ./. г. с твърдените клаузи, по който е отпусната сума в общ размер на 3000 лв. за главница и същата е получена от ищеца, като в открито съдебно заседание е обявил за безспорно, че при изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит не е било взето предвид възнаграждението по договора за поръчителство в размер на 3180лева.

След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен между страните, съдът намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ищцата Л. К. Б. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът „Фератум България“ ЕООД е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ответникътът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ищецът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ответникът „Фератум България“ ЕООД се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу задължението на последния да я върне.