Определение № 1721 от 02.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1721 гр. София, 02.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002100262 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. А. Ш., подадена чрез процесуален представител адв. П. Г. против решение № 727/29.09.2025г., постановено по в.гр.д. № 1118/2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 824/11.04.2025г. постановено по гр.д. № 2446/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от О. А. Ш., гражданка на Руската Федерация,

[дата на раждане] в реп. М., СССР срещу

„Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8145 лева, представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия по фактура № 8306417043/11.12.2023г., както и сумата от 310.12 лева – мораторна лихва върху главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.04.2024г. до окончателното плащане на задължението.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените исковe да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по поддържано в исковата молба възражение за наличие на неравноправни клаузи в общите условия на енергийното дружество, както и в ПИККЕ, които са част от договорното 1 правоотношение и които обуславят нищожност на корекционната сметка. Поддържа в тази връзка, че крайният потребител има задължение да заплати действително доставената и потребена електроенергия. Счита, че начинът на преизчисление по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ не е справедлив и не може да се приеме, че точно толкова е потребената електроенергия, доколкото реалното потребление не зависи само от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, а и от други фактори, които не са заложени и не се отчитат при преизчислението. С въведените в ПИКЕЕ правила, изчисленията не дават реално енергийно потребление, а прехвърлят лиска и отговорността върху потребителя с възможност за едностранна корекция, като въвеждат безвиновна отговорност в противоречие с принципите на ЗЗД. В този смисъл счита, че подзаконовите правила са нищожни, нарушават равнопоставеността на страните по делото на основание чл. 146 от ЗЗП и не следва да се прилагат с оглед и задължението на съда да следи служебно материята съгласно § 13а от ДРЗЗП вр. Директива № 93/13 ЕИО.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Електроразпределение юг“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Р. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че и двете касационни жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК към всяка, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ къща – дом 10, находящ се в [населено място], м. „Ачмалъци“, с ИТН 4477625 и с кл. № 1010485262. На 27.11.2023г. служители на ответника Б. И. П. и Й. С. П., двамата на длъжност „ел.,монтьор“ са извършили проверка на жилищен обект – ет. 2 на дом 10, находящ се в [населено място], м. „Ачмалъци“, собственост на ищцата, при която констатирали, че електромерът е манипулиран, тъй като е установено шунтиране на вторични токови вериги във вторичен клеморед за фаза „А“, „В“ и „С“, поради което не се е измервала изразходваната електроенергия. Възстановена била нормална схема.

Констатациите от проверката обективирали в констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 713748/27.11.2023г., съставен в присъствието на свидетеля Г. И. Д. – полицейски служител, поради отсъствие на абоната, респ. негов представител.

Въз основа на съставения констативен протокол дружеството едностранно е коригирало сметката на ищцата в качеството й на потребител за процесния проверен обект с исковата 2 сума от 8145 лв., съставляваща допълнително начислена енергия от 21025 киловат часа поради констатирана грешна схема на свързване на електромера, довело до неизмерване и съответно незаплащане на ползваната за обекта електроенергия, като корекцията е извършена за минал период от 92 дни, считано от 27.08.2023г. до 27.11.2023г. на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. За начислената след извършената корекция за минало време допълнителна сметка, ответното дружество е издало фактура № 8306417043/11.12.2023г. за сумата от 8145 лв., заплатена от ищцата на 27.03.2024г., заедно с лихвата за забавеното й плащане в размер на 301.12 лв.

От заключение на СТЕ приел за установено, че при промяна в свързването, каквато е установена с констативния протокол, електрическият ток не преминава през електромера, т.е. последният не може да отчита потребеното количество ел. енергия, като индикация за настъпилата промяна не е предвидена и не се появява. При автоматичното периодично извършване на записи на потребената ел. енергия е видно, че от 21.05.2023г. записите са с показания нула на дневна и нощна тарифа, като няма данни кога преди тази дата е извършена промяна на електрическата схема на свързване на електромера и кога е прекъснато отчитането на потребената ел. енергия. Възстановяването на функциите по реално измерване на ел.енергията е станало на 27.11.2023г. по време на извършената проверка. Принципно манипулацията може да се направи или на външния клеморед, който служи за различни връзки или в самия електромер, който също има клеморед, като в случая шунтирането, описано в констативния протокол според вещото лице е във външния клеморед. Шунтирането, констатирано с процесния констативен протокол, означава вмъкване на допълнителни елементи – шунтиращи медни проводници между входящите и изходящи клеми на клемореда, като това техническо състояние е неправилно свързване на електромера. За да се извърши описаната манипулация трябва да се отстранят пломбите и капака, но доколкото пломбата технически представлява тел, която се завива нагоре и се пломбира, телта може да се отвори и без да се наруши целостта на пломбата, така, че да не лични външно, че има манипулация. Начислената сума е съобразена с методиката по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, а процесният период 27.08.2023г. – 27.11.2023г. е изчислен правилно, като същият включва два месеца по 31 дни и един месец с 30 дни, т.е. общо 92 дни, като също така правилно е изчислено и начисленото допълнително количество енергия от 21025 квч в размер на сумата от 8145 лв. съгласно чл. 56, ал 2 от ПИКЕЕ.

Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание е недоказан по основание. Приел, че по делото е установено качеството на ищцата на потребител на енергийни услуги и краен клиент на ответника и че исковата сума е начислена на основание извършена корекция след констатирана при проверка неправомерна манипулация на електромера, довела до погрешното измерване на ел. енергията.

Начислението за плащане от ищцата е на прогнозното консумирано количество ел. енергия, съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ и съответстващата му парична стойност съгласно прогнозната му пазарна цена.

Въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства /писмени, гласни и 3 експертни/ приел за неоснователни възраженията в жалбата, че съставеният констативен протокол е изготвен при допуснати нарушения. Възраженията, че още при самото поставяне на електромера с протокол от 29.08.2022г. той бил монтиран така, че да не отчита ел. енергия, приел за преклудирани като наведени за първи път във въззивната жалба, а освен това отбелязал, че са и недоказани. Изтъкнал, че констатациите в съставения констативен акт са подкрепени и от ангажираните по делото свидетелски показания и експертното заключение, че извършеното вмешателство върху електромера, датиращо от 21.05.2023г. е довело до липса отчитане на потребеното в имота количество ел. енергия. Заключил, че е доказан осъществен достъп до вътрешността на електромера, в резултат на който електромерът не отчитал изобщо консумираната електроенергия.

Посочил, че с приемането на ПИКЕЕ /2019г./ е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Пораждането на това материално субективно право на преизчисляване на количеството електрическа енергия не е обусловено от доказване, че неправомерното въздействие върху измервателната система е пряк резултат от виновно поведение на самия клиент, респ. лицето, което е в договорно правоотношение с енергийното предприятие – продавач и с оператора на електроразпределителната мрежа. Отбелязал, че въведената с ПИКЕЕ възможност за коригиране на сметката при неточно измерване и отчитане на доставената ел. енергия, почива на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта.

Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители на електрическа енергия изтъкнал, че възникват именно по силата на договори за продажба, сключени при публично известни общи условия. Обстоятелството, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението приел, че не изключва основното задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия, като въпреки специфичният предмет на договора /доставка на електроенергия/ това обстоятелство не променя основните характеристики на продажбеното правоотношение и не води до неравноправност, като препратил към правните изводи на първата инстанция.

За установено по категоричен начин по делото приел, че в имота не е било отчитано в цялост изобщо доставеното количество ел. енергия, именно поради неправомерна външна намеса. При тази констатация е възникнало правото на ответника на основание чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ да преизчисли задълженията на ищцата чрез коригиране на количеството ел. енергия при посочената в тази норма методика – приложима в случай на вмешателство, изразяващо се в промяна в схемата на свързване, при което липсват данни за процента неизмерено количество ел. енергия, тъй като се касае за пълна липса на отчитане, т.е. ел. енергия остава неотчетена изцяло. Това обстоятелство приел, че косвено се установява и от липсата на начислени на ищцата суми за заплащане на ел. енергия за исковия период.

Заключил, че по делото е установено договорно основание, на което е начислена процесната сума по корекционната сметка по утвърдена методика, поради което основанието начална 4 липса на основание не е налице. Изчислението приел, че е извършено и правилно по размер и период съгласно приложимата в случая норма на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Така извел решаващ правен извод за неоснователност на предявения иск, в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт.

Разпечатката съдържа 30 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2627ff4-942f-492e-8b72-c4b76f39ff47