Протокол № 120 от 27.01.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 120 гр. Варна, 26.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20213100502951 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:44 часа се явиха:

ВЪЗЗИВНИКЪТ НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт П.С., редовно упълномощена и приета от съда от първа инстанция.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, редовно призована, представлява се от юрисконсулт П.Р., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ЮРИСК. С.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 4458 от 16.12.2021 година:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по: 1/ въззивна жалба вх.№ 296304/16.08.2021 г., подадена от Национална 1 здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, ул. „Кричим“ № 1, срещу Решение № 262372/26.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1209/2021 г. на РС – Варна, 20-ти състав, с което Национална здравноосигурителна каса,

ЕИК

121858220, чрез

Районна здравноосигурителна каса – Варна е осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, ЕИК 103562052, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1, следните суми: 1 ) сумата от 18 447 лева, представляваща стойността на оказана в периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 030811/31.05.2017 г., за която са издадени фактури № 16343/10.08.2017 г. и № 16344/10.08.2017 г.; 2 ) сумата от 3 356 лева, представляваща стойността на извършените в периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г. амбулаторни процедури по Договор № 031895/31.05.2017 г., за която е издадена фактура № 16348/10.08.2017 г.; 3) сумата от 10 695 лева, представляваща стойността на извършените в периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г. клинични процедури по Договор № 032104/31.05.2017 г., за която е издадена фактура № 16345/10.08.2017 г.; 4 ) сумата от 6 164.86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата по т. 1 за периода от 31.08.2017 г. – 15.12.2020 г.; 5 ) сумата от 787.36 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата по т. 2 за периода 31.08.2017 г. – 15.12.2020 г.; 6 ) сумата от 3 574.20 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата по т. 3 за периода 31.08.2017 г. – 15.12.2020 г., ведно със законна лихва върху претендираните главници, считано от датата на депозиране на исковата молба – 15.12.2020 г. до окончателното им изплащане; и 2/ въззивна жалба вх.№ 300325/18.10.2021 г., подадена от Национална здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, ул. „Кричим“ № 1, срещу Решение № 262522/23.09.2021 г., с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от жалбоподателя молба с вх. № 295983/10.08.2021 г., в която е обективирано искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допуснати очевидни фактически грешки в постановеното по делото Решение № 262372/26.07.2021 г. по гр. д. № 1209/2021 г. на ВРС. Във въззивна жалба с вх.

№ 296304/16.08.2021г. срещу Решение № 262372/26.07.2021 г. се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че съдът погрешно 2 е приел, че договорните клаузи, въвеждащи ограничения при заплащането на оказаната в болничното заведение медицинска помощ са в противоречие с чл.

4 и чл. 35 от ЗЗО, като чл. 35 от ЗЗО предвижда, че правото на медицинска помощ на здравноосигурените лица е обвързано с бюджетните финансови възможности на касата. Твърди, че разпоредбата е обща и не съдържа конкретни правила за поведение и доколкото се съдържа в общата част на закона няма пряко отношение към реда, начина и условията, при които НЗОК има правото да заплати отчетената от изпълнителя дейност по договора.

Навежда доводи, че непосочването в решението кои точно договорни клаузи са в противоречие с чл. 4 и чл. 5 от ЗЗО и с кои точно текстове и принципи от закона са в несъответствие затруднява защитата му и прави обжалвания акт необоснован. Относно приетото от ВРС противоречие на договорните клаузи с чл. 52 от КРБ твърди, че тази норма не съдържа конкретни правила за поведение и няма пряко отношение към реда, начина и условията, при които НЗОК има правото да заплати отчетената от изпълнителя дейност по договора. Посочва, че законът не предоставя неограничен безплатен достъп на всеки пациент до всяка услуга, а регламентира ползването на права на осигурени лица до определен размер от финансиране, набирано от съответните фондове и разпределени между различните изпълнители на медицински услуги. Позовава се на чл. 24, т. 8 и чл. 26, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от ЗЗО, посочва и чл. 45, ал. 2 и ал. 5 от ЗЗО, които предвиждат диференциране на разходите, предвидени за закупуване от изпълнителите на услуги за безплатно обслужване на пациенти до рамки, установени в закон за бюджета на НЗОК и възможност за допълнително финансиране на такова изпълнение, само доколкото има свободен резерв. Именно с договорите се фиксират разходите, заделени в бюджета за конкретното лечебно заведение – изпълнител, след текущо разпределяне по реда на ЗБНЗОК 2017 г. Поради това и предвиденото в Конституцията безплатно здравно обслужване на осигурените лица може да се предостави на гражданите само ако са спазени принципите на бюджетното планиране. Разпределянето на планираните разходи между различните изпълнители налага съответно планиране и на изпълнението на медицинските услуги от всяко лечебно заведение, което е сключило договор за ограничено количество възложени дейности. Излага, че процесната сделка е договорена по административен ред /чл. 59 от ЗЗО/, поради което тя съставлява административен договор, но тъй като е сключен 3 преди 01.01.2019 г. спорът относно неговото изпълнение се разрешава по правилата на гражданското съдопроизводство в съответствие с чл. 80 от ЗЗО и § 149, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на АПК. Посочва, че сделката има типов характер и съдържанието й не е уговаряно индивидуално между страните, а е възприето от тях въз основа на предварително изготвени от трето специализирано в съответната област лице, като изцяло съвпада с предвиденото в чл. 25 от Национален рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС, действал от 01.04.2017 г. за процесния период.

Посочва, че всяко отклонение от типизираното съдържание е изключено изрично, като в този смисъл е и чл. 59б, ал. 5 от ЗЗО, както и че нормативната уредба предвижда сключването на самите типови договори като рамкирани сделки. Излага, че задълженията по такъв тип договаряне възникват на основания, предвидени в типовото съдържание, приложима за всички изпълнители, но сами по себе си не пораждат пряко притезание докато престациите не бъдат конкретизирани с допълнителна индивидуализация.

Затова и позоваването на клаузи извън Приложение № 2 /имащи организационен характер/ не е достатъчно, за да породи задължение на възложителя за определено плащане, ако не са фиксирани обемите на стойностите за конкретен месечен период по конкретната сделка. Посочва, че в настоящия случай окончателното договаряне е настъпвало с актуализиране на данните с текущите редакции на приложенията към договорите, добавяни със сключваните между страните анекси, като изпълнителят е имал право да предоставя за сметка на възложителя своите услуги при безплатно лечение на бенефициентите само в рамките на конкретизираното договаряне. Навежда доводи, че договори, които определят само основното съдържание, се приемат като рамкови и съдебната практика ги третира като преддоговорна отговорност с оглед възникването на бъдещи конкретни правоотношения между страните и съдържанието на тази рамкова сделка става неразделна част от същинския договор. Предвид това счита, че докато не бъде постигнато съгласието за стойностите на закупените за сметка на НЗОК процедури за конкретния месец с попълването на съответната част от Приложение № 2 към договора за възлагане на изпълнението на лечебното заведение, не може да се приеме, че е довършен фактическият състав, задължаващ възложителя да заплати цена за конкретен брой обслужени пациенти. Посочва, че доколкото, ако изпълнителят надхвърли планирания обем, той следва да продължи 4 договорния процес до постигане на взаимно съгласие по новите параметри на изпълнението за напред, като възложителят не е поемал задължения над размера по приложенията, а извън тях договорно основание за ангажиране на отговорността му за неизпълнение само на рамковия договор не може да бъзе установена. Навежда доводи за неправилност и необоснованост на извода на съда относно неспазването на описаната в Правилата процедура за корекция на определените месечни вноски и посочва, че от подписан между страните анекс от 21.07.2017 г. към договора може да се направи косвен извод за прилагането й. Подчертава, че изпълнението на процедурата следва да се инициира от изпълнителя с нарочно писмено изявление, за което обстоятелство липсват доказателства. Оспорва извода на съда за наличието на формиран излишък в бюджета на стойност 10 344 542 лева, като набляга на неотчитането на факта, че процесният период касае изпълнението на бюджета през месец юли на 2017 г., като обстоятелството, че в края на годината е имало формиран излишък, не означава, че такъв е имало и към месец юли, като той може да се е формирал и през последните месеци на календарната година. Оспорва изводите на ВРС относно дължимостта на присъдените лихви за забава за периода от 31.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 15.12.2020 г. в общ размер от 10 526.42 лева. Посочва, че договорените срокове касаят само заплащането на осъществената медицинска дейност в предвидените лимити, но не и надлимитната дейност, като по отношение на нея липсват доказателства за изпадане в забава. Излага, че не може да се приеме прилагането по аналогия на правилата за договорената дейност за надлимитната, тъй като за надлимитната дейност е предвидена отделна процедура за отчитането, одобряването и заплащането й. Наред с това навежда доводи, че нито в договора, нито в законодателната уредба се предвижда заплащане на лихви за забава относно отчетената от лечебните заведения надлимитна дейност, тъй като за нейното заплащане и за приключването на процедурата по чл. 13 от Правилата не са предвидени срокове. В обобщение посочва, че достатъчно да обуслови извод за неправилност на извода на съда относно нищожността на договорните клаузи е че самата нормативна уредба налага извод, че закупуването на болничната медицинска помощ от НЗОК чрез РЗОК не е неограничено, а в рамките на нормативно определения годишен бюджет на касата. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените пред двете инстанции 5 разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“, с който се излагат съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изложените в жалбата твърдения. Посочва, че законодателят е предвидил механизми за корекции на предварително заложените разходи, както и съществуването и разходването на резерв, което гарантира конституционното право на гражданите на достъпна и безплатна медицинска помощ. Подкрепя изводите на първоинстанционния съд относно противоречието със закона на договорните клаузи, въвеждащи ограничение при заплащането на оказаната от болничното заведение медицинска помощ, тъй като поставят оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта е възникнала в рамките на определените от здравната каса стойностни лимити. Посочва, че това води до неравнопоставеност при третирането на лицата, потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на тези лимити, поради което и тези договорни клаузи са нищожни. Счита за неправилно обвързването на разпоредбите на чл. 52, ал. 1 от КРБ и чл. 4, ал. 1 от ЗЗО с въвеждането на месечните стойности в Приложение № 2, тъй като определянето и съществуването на лимитите въззивника извежда именно от разпоредбите на тези нормативни актове, като посочва, че чрез разпоредбите на чл. 52, ал. 1 от КРБ и чл. 4, ал. 1 от ЗЗО не се цели въвеждането на финансови рамки за осъществяване предвидената медицинска помощ. Посочва, че законът дава право на здравноосигурените лица срещу задължителното им участие при набирането на здравните вноски да получат медицинска помощ, като изберат болнично заведение и лекуващ лекар. За осигуряване на това право НЗОК е длъжна да осигури бюджет, като заплати разходите за лечение на болницата, като средствата се формират от плащаните от пациентите здравноосигурителни вноски и всеки пациент, който е изпълнил това свое задължение има право да получи лечение, в случай че то попада в определения по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Изразява несъгласие с твърдението на въззивника, че правото на здравно осигуряване на гражданите и безплатно ползване на медицинска помощ не е конституционно гарантирано, доколкото това право е прогласено в чл. 52 от 6