Решение № 974 от 20.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. Бургас, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Петкова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско дело № 20222100500733 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260002 от 04.01.2022 г. постановено по гр. д. № 8570/2020 г. на Районен съд – Бургас /поради извършено в хода на делото плащане/ е отхвърлен иска на ищците Т. Е. Д.-М., ЕГН: ********** и Р. А. Е., ЕГН: **********, двете с адрес: гр. С., ж.к.

„М.-*“, бл.***, вх. *, ап. **, за осъждане на ответника „СЕЙФ - ТУРС“ ЕООД ЕИК 102227916, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул.

„Комсомолска“ №42, представлявано от Станимир Василев да им заплати сумата от 800 лв.

- главница, платена авансово по сключен помеждум им договор за организирано туристическо пътуване от 31.12.2019 г., неосъществено поради предприетите мерки във връзка с обявеното извънредно положение по време на ковид пандемията, поради плащане на сумата в хода на процеса, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Със същото решение е оставено без уважение искането на ответното дружество за присъждане в негова полза на разноските в първоинстанционното производство.

С определение № 26048 от 17.03.2022г., постановено по гр. д. № 8570/2020 г. на Районен съд – Бургас, на основание чл. 248 от ГПК първоинстанционният съд е изменил горепосоченото решение № 260002 от 04.01.2022 г. постановено по гр. д. № 8570/2020 г. на Районен съд – Бургас в частта за разноските, като е осъдил ищците да заплатят на ответното дружество направените от него разноски в първата инстанция в размер на 400лв.

Против горепосочените съдебни актове ищците са депозирали въззивна и частна жалба. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, по съображения, че съдът е лишил ищците от представителство по делото, тъй като е разгледал делото в тяхно отсъствие, респ. в отсъствието на упълномощения им процесуален представител, въпреки подадената нарочна молба за служебната ангажираност на адвоката им. Твърдят, че с действията си по неуважаване на молбата за отлагане на делото поради 1 служебна ангажираност на процесуалния им представител, съдът ги е лишил и от възможността да представят съгласно указаната им доказателствена тежест водената между страните кореспонденция, която представят към въззивната си жалба. На следващо място са изложени съображения за неправилно приет от районния съд краен срок относно възможността за възстановяване на плащанията по отменени вследствие пандемията екскурзии, като счита,че установения в чл. 25 от ЗМДВИП дванадесет месечен срок следва да се брои от датата на отмяна на екскурзията, а не датата на отпадане на извънредното положение. Затова счита, че макар сумата от 800лв. по отменената екскурзия да е платена в хода на делото – на 03.06.2021г., тя е възстановена извън горепосочения 12 месечен срок от отмяна на пътуването. С оглед горните обстоятелства се иска отмяна на решението на РСБургас и присъждане на съдебните разноски по делото, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на производството. Иска се и присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество – ответник е депозирал писмен отговор, в който е изложил съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че тъй като ищците не оспорват плащането, като причината да не е извършено в срока по чл. 25 от ЗМДВИД е по вина на ищците, които не са приели предложеното им споразумение. Сочи, че изцяло споделя мотивите на районния съд в обжалваното решение и претендира присъждане на разноските в настоящото производство.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Не са направени доказателствени искания.

В частната си жалба против обжалваното определение по чл. 248 от ГПК жалбоподателите –ищци считат, че неправилно и незаконосъобразно районният съд е допълнил постановеното по делото решение в частта за разноските, като е присъдил в полза на ответното дружество направените от него разноски по делото в размер на 400 лв. Сочат, че тъй като плащането на исковата сума е извършено в хода на делото, ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което на същият не се следва присъждат на разноски, а се иска осъждането му да заплати разноските в полза на ищците.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в което същото е изразило становище за неоснователност на частната жалба, като е посочило, че правилно районният съд е възложил в тежест на ищците направените от него разноски по делото. По тези съображения счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

С предявените пред районния съд искове, квалифицирани с правно основание чл.

55, предл. трето от ЗЗД ищците претендират осъждане на ответното дружество да им възстанови платената от тях сума от 800 лв. по сключения с ответника договор за организирано туристическо пътуване, на отпаднало основание, поради непровеждане на пътуването вследствие ковидпандемията.

С представения в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор ответното дружество е оспорило исковете, като е посочило, че към момента на подаване на исковата молба срокът за възстановяване на процесната сума съгласно чл. 25 от ЗМДПИПОРНСПП не е изтекъл.

Сочи, че е изпратило на първата ищца писмено споразумение от 18.03.2021г. за изплащане на процесната сума, но последната не му е съдействала за посочване на банкова сметка за извършване на превода, като в хода на делото е депозирано платежно нареждане от 03.06.2021г., което не се оспорва, с което исковата сума е възстановена в полза на първата ищца- Т. Д.-М..

С обжалваното решение, районният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция, съобразявайки извършеното в хода на делото плащане, което е счел, че не е забавено. По отношение на разноските съдът е приел, че съгласно установения в чл. 25 от 2

ЗМДПИПОРНСПП срок, към момента на депозиране на исковата молба – 31.12.2022г. ответникът не е бил в забава, поради което с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. По тези съображения с атакуваното решение е оставил без уважение искането на ищците за присъждане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на сторените от тях разноски по делото, както и искането на ответника за присъждане на направените от него разноски в размер на 400 лв. Впоследствие с обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 от ГПК, районният съд е изменил постановеното по делото решение в частта за разноски и е присъдил в полза на ответника направените разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

При служебната проверка на обжалваните съдебни актове в атакуваните им части, извършена на основание чл.269 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че същите са валидни и допустими. По съществото на спора от фактическа страна, съдът намира следното:

По делото е представен писмен договор от 31.12.2019г. за организирано туристическо, по силата на който първата ищца Т. Д.-М. /в качеството си на пътуващ/ е възложила на ответното дружество /в качеството си туроператор/ да организира и проведе описаното в договора туристическо пътуване на двама туристи- двете ищци с дата на отпътуване от София до Барселона на 28.03.2020г. и дата на връщане– 02.04.2020г. от Барселона до София при конкретно посочени в договора нощувки и програма. Съгласно договорните клаузи, уговорената цена в размер на 1200лв. е дължима на две вноски, от които сумата от 400 лв. първата ищца /страна по договора/ е платила на ответника чрез закупен ваучер, а остатъка от 800 лв. се е задължила да заплати в срок до 27.02.2020г. по посочения в договора начин. С разписка от 11.02.2020г. втората ищца, която не е страна по договора, а трето лице, ползващо се от договора, е заплатила в полза на ответника чрез системата на изипей сумата от 800 лв. – остатъка от дължимата по договора цена. По делото е установено, че поради обявеното на 13.03.2020г. в страната извънредно положение вследствие ковидпандемията горепосоченото организирано туристическо пътуване не се е състояло.

По делото е представен проект на писмено споразумение /без подписи на страните/ от 17.03.2021г., изготвен от ответника с цел договаряне начина и срока за изплащане на процесната сума в полза на първата ищца, който документ е изпратен по електронната й поща с искане да бъде върнат подписан и с попълване на нейните данни и банкова сметка.

В хода на делото, с платежно нареждане от 03.06.2021г. ответникът е заплатил по сметка на първата ищца исковата сума от 800 лв., което обстоятелство не се оспорва от страните.

След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения в рамките на заявените оплаквания, настоящата инстанция намира, че от гореизложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

На първо място що се касае до наведените в жалбата доводи за допуснато процесуално нарушение, настоящата инстанция намира, че правилно районният съд е отказал да отложи делото във второто съдебно заседание, по молбата адвокатския представител на ищците за същата дата, тъй като доводите са му в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 2 от ГПК, изискващо едновременна – на адвоката и на страната внезапност на твърдяното препятствие. Не се твърди и не са представени доказателства за кумулативност на предвидените в чл. 142, ал. 2 от ГПК условия за отлагане на делото по така направеното искане. Освен това поради неуважаване на молбата за отлагане на делото не се установява да са нарушени каквито и да е процесуални права на ищците, и същите да са били лишени от възможност да предприемат своевременно определени процесуални действия, в т.ч. да ангажират доказателства.

По съществото на спора:

3

Съгласно дадената от районния съд правна квалифицикация на исковете, същите намират своето правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Посочената норма сочи, че който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне:

Условие за възникване на вземане по посочения фактически състав на неоснователно обогатяване е отпадането на основанието за преминаването на имуществено благо от патримониума на ищците в патримониума на ответника. В случая основанието, на което процесната сума е платена на ответника по сключения между него и първата ищца договор за организирано туристическо пътуване. Безспорно е, че с отмяна на пътуването поради обявената на 13.03.2020г. в страната ковидпандемия, е отпаднало и основанието на което ответника е получил платената по него сума. По делото не се спори също, че с представеното в хода на първоинстанционното производство платежно нареждане от 03.06.2021г. ответникът е възстановил на първата ищца –страна по договора процесната сума от 800 лв. Спорът по делото се изразява в това дали плащането, извършено от ответника е извършено в предвидения в чл. 25 от ЗМДПИПОРНСПП срок, с оглед отговорността на ответника за направените по делото разноски.

Нормата на чл. 25 от ЗМДПИПОРНСПП сочи, че туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено до 31 декември 2020 г. поради разпространението на COVID-19, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител, между туроператора и пътуващия, туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от датата на отмяната на пътуването, всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име.

По делото не се спори, че между страните не е било постигнато съгласие заплатената по договора сума да бъде предложена като ваучер за пътуване по смисъла на първото изречение на горецитираната норма. Това означава, че при липса на споразумение за друг начин на уреждане на отношенията, поради отмяна на пътуването съгласно второто изречение на чл. 25 от ЗМДПИПОРНСПП, договорът се счита за развален по право съгласно чл. 89 от ЗЗД, което води до отпадане на основанието на което ответният туроператор е получил процесната сума. Налице е неоснователно разместване на материална блага, вследствие на което първата ищца се е обеднила, а ответника се е обогатил за нейна сметка с получените на отпадналото основание блага- процесната сума. Затова по делото се явява доказано основанието на предявения от първата ищца иск за неоснователно обогатяване на ответника. Предвид това в тежест на последният е възникнало задължение да възстанови исковата сума на първата ищца като страна по договора в срок до 12 месеца, считано от датата на отмяната на пътуването, станало на 13.03.2020г. с обявяване на извънредното положение в страна, т.е. най-късно в срок до 13.03.2021г. В случая независимо, че исковата молба е депозирана на 31.12.2020г., преди настъпване на крайната дата на предвидения в закона 12 месечен срок, плащането е извършено на 03.06.2021г., т.е. след изтичане на срока.