Определение № 69 от 01.02.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Ловеч, 01.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20224300500014 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *******, чрез адвокат В. Г., САК срещу Разпореждане № 1303/14.12.2021 година, постановено по ч.гр.дело № 755/2021 година по описа на РС Луковит в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 180 лв, като твърди, че същото е неправилно.

Жалбоподателят излага несъгласие с изводите на съда, че е необходимо пълномощникът да представи данъчна фактура към сключения с „Теленор България” ЕАД договор за правна помощ за да удостовери реалното плащане на договореното възнаграждение. Твърди, че такава фактура адвокатското дружество –доставчик по смисъла на ЗДДС е издало. Посочва, че видно от фактура №482/15.11.2021 г. тя е издадена на получателя „Теленор България” в 3 дневен срок след сключване на договора за правна защита и съдействие във връзка с дължимите адвокатски хонорари, които са както заплатени, така и обложени съответно с необходимия ДДС. Твърди, че в същата е посочен и договор №1004077/12.11.21 г.. Позовава се на действието на разпоредбата на чл.411 ал.1 т.1 от ГПК, като твърди, че ЛРС не е дал тридневен срок за представяне на тази фактура, която жалбоподателя представя пред настоящата инстанция.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част- досежно отказа да се присъди 180 лева адвокатски хонорар и да се дадат задължителни указания на районния съд да се издаде заповед за реално сторените от страна на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение.

Към частната жалба прилага фактура №482/15.11.21 г.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима.

1

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление с вх.№3850/10.12.21 г., подадено до РС-Луковит от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД срещу длъжника П. Н. Н., ЕГН ********** от гр.Луковит, ул.”Велчо Комитата” № 29, за парично вземане в размер на 348,11 лв., от които 128,26 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 219,85 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер 3598904244761. Заявителят е поискал присъждане и на съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лева –за държавна такси и 180 лева- адвокатско възнаграждение.

Луковитският районен съд е уважил искането и постановил издаване на заповед за изпълнение за посочената главница и за разходите за държавна такса и отхвърлил заявлението в частта, в която се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Приел е, че заявителят не е представил доказателства за реално плащане на хонорара, след като е извършил проверка за регистрация в НАП по ЗДДС, а по делото не е представена фактура за извършено плащане.

Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Настоящата въззивна инстанция приема, че Луковитският районен съд правилно е отказал да присъди на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение, макар и по други съображения.

В настоящия случай към заявлението са представени пълномощно с нотариална заверка на подписите, с които законно представляващите „Теленор България”ЕАД лица са упълномощили Алина Стоянова Илиева директор Дирекция „Правни отношения“ и юрисконсулт, да извършва самостоятелно или чрез преупълномощени лица всички действия, свързани с юридическото обслужване на дружеството, включително и за представителство пред съдебните инстанции и която впоследствие е преупълномощила адв.дружество „Г. и Петкова“ и адв.В. Г. от САК да представляват дружеството пред всички съдилища и съдебни инстанции по граждански и др.видове дела до окончателното им приключване като процесуален представител на Дружеството. Представено е и пълномощно, с което Алина Стоянова Илиева е упълномощила Валентина Димитрова Димитрова, Десислава Любенова Шанкулова и Адрияна Александрова Добриянова да сключват от името на дружеството договори за правна помощ и съдействие с Адвокатско дружество „Г. и Петкова” и адв.Виолета Петкова Г..

Договорът за правна защита и съдействие от изх.№1004077/12.11.21 г. е сключен между „Теленор България”ЕАД, чрез пълномощник Адрияна Александрова Добриянова и Адвокатско дружество „Г. и Петкова”, ЕИК *********, представлявано от адв.Виолета Петкова Г. и има за предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в 2 подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за завеждане и водене на делото на дружеството срещу длъжника П. Н. Н. с ЕГН ********** до окончателното му свършване във всички съдебни инстанции, вкл. правата, подробно описани в чл.1 от договора. В т. ІІІ от договора е посочено, че договореното възнаграждение е 180 лева, платимо в брой. Отразено е, че е внесена сума: 180 лв. (Сто и осемдесет лв. и 0 ст.) с включен ДДС, платимо както следва в брой.

Пред настоящата инстанция частния жалбоподател-заявител представя фактура №0000000482/15.11.2021 г. за заплатена от „Теленор България”ЕАД сума 2006,96 лв. на доставчик Адвокатско дружество „Г. и Петкова”, като е в полето „Име на стоката/услугата” е отразено адвокатски хонорари по 11 заповедни производства на РС-Луковит, като в поле „Други условия“ са отразени номерата на договорите, измежду които под т.7 и процесния договор №1004077, отразена е единична цена1 672,47 лв. , върху която сума са заплатени и 20 % ДДС и по този начин сумата за плащане възлиза на 2 006,96 лв. В полето „начин на плащане” е посочено комбинирано плащане. Твърди се, че сумата от 180 лв. за адвокатско възнаграждение е фактурирана, като е включена в глобалната сума от 2006,96 лв.

В т.1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В т.11 от същото категорично е възприето, че след приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания и да ангажират нови доказателства, дори те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса.

Приема се, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В случая след като се касае за заповедно производство, образувано по подадено от заявителя от „Теленор България”ЕАД заявление по реда на чл.410 от ГПК, то съдът се произнася в закрито заседание със съответния съдебен акт. Следователно тази страна е длъжна към самото заявление да приложи съответните писмени доказателства, включително и фактурата, с която е заплатила адвокатското възнаграждение. Заповедния съд не е длъжен да оставя без движение заявлението за представяне на този вид писмено доказателство-фактура за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като същото не попада в разпоредбите на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, към които изрично препраща чл.410 ал.2 от ГПК, а и не е от естеството на подробно описаните в чл.410 ал.3 от ГПК писмени доказателствадоговор, сключен с потребител, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ, ако има такива. В тази смисъл и възражението на частния жалбоподател за неспазване на процедурата по чл.411 ал.2 т.1 от ГПК от заповедния съд е неоснователно.

3

С оглед на тези мотиви настоящата инстанция приема, че не следва да обсъжда приложените едва към частната жалба писмени доказателства, удостоверяващи действително заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като те е трябвало да бъдат представени към заявлението, следователно действията са преклудирани.

С оглед изложеното, разпореждането на Луковитския районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1303/14.12.2021 година, постановено по ч.гр.дело № 755/2021 година по описа на РС Луковит в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 180 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4