Решение № 126 от 12.05.2022, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 17 гр.Русе, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

Ивайло Йосифов при секретаря Наталия

Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 158 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Р.Н.Л. ***, чрез процесуалния й представител, против ревизионен акт № Р-03001820002173-091-001/13.10.2020 г., издаден от Й.Р.А., на длъжност началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и О. Й. Г., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 302/08.02.2021 г. на С.Х.П. – директор на дирекция „ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. С ревизионния акт по отношение на жалбоподателката са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец в размер на 1501 лева за 2014 г., 2397 лева за 2015 г., 2474 лева за 2016 г. и 162 лева за 2017 г., съответно лихви върху тези главници в размер на 831,28 лева, 1081,44 лева, 865,97 лева и 40,37 лева, задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от месец февруари 2015 г. до месец декември 2017 г. включително в общ размер на 41850,35 лева и лихва в общ размер на 18212,29 лева, задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване за самоосигуряващо се лице по КСО в размер на 1726,27 лева за 2014 г., 2756,80 лева за 2015 г., 2822,40 лева за 2016 г. и 761,76 лева за 2017 г., съответно лихви върху тези главници в размер на 1003,28 лева, 1291,72 лева, 1035,46 лева и 245,50 лева, задължителни осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице по КСО в размер на 674,32 лева за 2014 г., 1076,88 лева за 2015 г., 1102,50 лева за 2016 г. и 276 лева за 2017 г., съответно лихви върху тези главници в размер на 391,91 лева, 504,58 лева, 404,47 лева и 88,94 лева, както и здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лице по ЗЗО в размер на 1078,92 лева за 2014 г., 1723 лева за 2015 г., 1764 лева за 2016 г. и 441,60 лева за 2017 г., съответно лихви върху тези главници в размер на 500,65 лева, 701,39 лева, 561,74 лева и 71,16 лева. В жалбата, в молба – становище с вх.№ 4407/08.11.2021 г. и в представената писмена защита се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на направените в акта фактически констатации. Поддържа се, че органите по приходите не са доказали наличието на твърдените от тях основания по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, за да се ползват фактическите констатации в ревизионния акт с презумптивна доказателствена сила съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК. Твърди, че документите, на които тези органи са основали своя акт – разходни касови ордери, товарителници и разписки за получени пощенски парични преводи, са съставени в оригинал на хартиен носител, поради което представените по преписката на оптичен носител техни електронни образи не представляват електронни документи, а само копия в електронна форма, които, поради непредставянето по делото на по – голямата част от оригиналите, следва да бъдат изключени от доказателствата. Възразява, че поради тази причина тези оригинали не могат да бъдат заместени в производството и от представените от страна на „Еконт Експрес“ ООД таблици във файлов формат xlsx, които по своята същност представляват обобщена в табличен вид информация за обстоятелствата, първично удостоверени със съставените на хартиен носител документи (товарителници, РКО и разписки). Поддържа, че тълкуването на чл.182 от ГПК и чл.55 от ТЗ налага извод, че счетоводните записвания могат да служат като доказателство само на лицето или организацията, която е водила счетоводните книги, т.е. евентуално на „Еконт Експрес“ ООД, но не и на органите по приходите. Твърди, че обратният извод не следва и от чл.51 от ДОПК, тъй като този текст касае писмените доказателства в административното производство, а по отношение на доказването в съдебното производство по обжалване на ревизионния акт приложение намират разпоредбите на глава четиринадесета от ГПК и чл.171 от АПК.

Сочи, че в случая се касае за унищожени не по вина на ревизираното лице документи, поради което приложимият процесуален ред за установяване на обстоятелствата по липсващите оригинали на товарителници, РКО и разписки, по арг. от чл.158, ал.1 вр.чл.57, ал.2, т.2 от ДОПК, е чрез разпит на свидетели, а не чрез назначаване на експертиза или използването като доказателство на счетоводните записвания в счетоводството на третото лице - „Еконт Експрес“ ООД.

Поддържа, че експлоатираната от куриера ERP система „Контеса Мария“, в която се води аналитична отчетност по конкретни клиенти на куриера не е счетоводна такава, за разлика от програмния продукт „Ажур“, водената в който отчетност обаче е само синтетична (обобщена), поради което първичното отчитане на конкретните стопански операции и изплащаните по тях суми в посочената несчетоводна система за управление на бизнеса, представлява нарушение на чл.9, т.1 от ЗСч, а оттам обосновава извод и за нередовно водене на счетоводството, изключваща приложението на чл.51 от ДОПК, респ. чл.182 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл.55 от ТЗ. Счита, че дори и да се приеме, че счетоводството е водено редовно, то именно поради това, че аналитичните счетоводни записвания са извършвани в посочената система за управление на бизнеса, която не представлява счетоводен софтуер, води отново до извод за неприложимост на посочените разпоредби, а оттам – и за липса на доказателствена сила на направените в тази система електронни записи за изпратени от жалбоподателката пратки и получени от нея суми. Оспорва се и авторството на изявленията за получените суми, обективирани в представените от третото неучастващо лице - „Еконт Експрес“ ООД оригинали на РКО и разписки за ППП, както и обосноваността на заключението на вещото лице по назначената от съда почеркова експертиза. По тези и по останалите подробно изложени съображения жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения ревизионен акт, респ. да измени същия като данъчните и осигурителните й задължения бъдат определени въз основа на доходите, установени с оригиналните документи на хартиен носител, представени от „Еконт Експрес“ ООД. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“

– Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което той е бил потвърден изцяло, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001820002173-020-001/15.04.2020 г., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от Й.Р.А., на длъжност началник на сектор „Ревизии“ в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна. Със ЗВР е определен ревизиращият екип – О. Й. Г., на длъжност главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Д.К.Д. – старши инспектор по приходите, ревизираният период и видът на ревизираните задължения – от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДОО, ЗО и ДЗПО в УПФ – за самоосигуряващи се, както и данък върху добавената стойност – от 02.03.2015 г. до 31.01.2018 г., както и срока за извършване на ревизията – тримесечен, съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК. ЗВР е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, предоставени, на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, съгласно т.9 от заповед № Д-1465/31.08.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна. ЗВР е връчена електронно на жалбоподателката на посочения от нея електронен адрес – ************@*****.*** на 22.04.2020 г.

Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03001820002173-020-002/05.06.2020 г., на основание чл.113, ал.3 вр.ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК, в обхвата на ревизията е включено и задължение за ДДС за периода от 28.01.2015 г. до 01.03.2015 г. Заповедта за изменение на ЗВР е връчена на жалбоподателката по електронен път на 23.06.2020 г. Срокът за приключване на ревизията не е изменян, т.е. същият е до 22.07.2020 г.

На последната са връчени и са връчени и две уведомления по чл.124, ал.1 от ДОПК – първото с № Р-03001820002173-113-001/22.04.2020 г., връчено заедно със ЗВР, когато е връчено и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-03001820002173-040-001/22.04.2020 г., а второто, с № Р-03001820002173-113-002/08.06.2020 г., връчено също по електронен път, заедно със заповедта за изменение на ЗВР, на 23.06.2020 г. и ИПДПОЗЛ Р-03001820002173-040-002/08.06.2020 г. Уведомленията са подробно мотивирани като с тях ревизираното лице е уведомено защо органите по приходите считат, че са налице основанията по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад Р- Р-03001820002173-092-001/05.08.2020 г. от ревизиращия екип, на който е била възложена ревизията. Докладът, заедно с решението за отказ за спиране на производството от 04.09.2020 г., жалбата срещу което е отхвърлена с определение № 36/15.09.2020 г., постановено по ч.адм.д. № 489/2020 г. на Административен съд – Русе, е връчен на жалбоподателката на 14.08.2020 г. на посочената от нея електронна поща.

Във връзка с направено от последната искане, на основание чл.117, ал.5 от ДОПК, с уведомление от 21.08.2020 г. срокът за подаване на възражение срещу ревизионния доклад е продължен до 28.09.2020 г., за което жалбоподателката била уведомена на 27.08.2020 г. В така продължения срок, с вх.№ 23706/28.09.2020 г. на ТД на НАП Варна, офис Русе, жалбоподателката депозирала подробно възражение срещу ревизионния доклад, в което изложила становището си, че е недопустимо констатациите в него да се базират изцяло на представените от „Еконт Експрес“ ООД таблици.

След депозиране на възражението бил издаден и оспореният ревизионен акт № Р-03001820002173-091-001/13.10.2020 г. Същият е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК – от Й.Р.А., на длъжност началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП –

Варна, възложил ревизията и О. Й. Г., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр. чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП.

Ревизионният акт е в писмена форма и има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120 от ДОПК. Той е оспорен по административен ред като е бил потвърден изцяло с решение № 302/08.02.2021 г. на С.Х.П. – директор на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Актовете в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система „Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На основание чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК ответникът по жалбата е представил същите в заверен препис на хартиен носител. Посочените електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели, като това обстоятелство е проверено в съдебно заседание от 08.06.2021 г. чрез визуализация на файловете, записани на представения от ответника по жалбата и приет по делото оптичен носител. Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следва да се приеме, че всички актове – заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт, съдържат подпис на органите, техни издатели, съставляващ задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДПОК.