Решение № 359 от 09.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 270/2026
- Вид
- Решение № 359
- Подписан
- 09.07.2026
- Състав
- Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 12, ал. 5 · Закон за марките и географските означения
- чл. 13, ал. 2 · Закон за марките и географските означения
- чл. 15, ал. 2 · Закон за марките и географските означения
- § 80, ал. 2 · Закон за марките и географските означения
- чл. 22, ал. 1 · Закон за политическите партии
- чл. 23, ал. 1, т. 6 · Закон за политическите партии
- чл. 1, ал. 1, т. 12 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 359 гр. София, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20261001000270 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава двадесета – въззивно обжалване ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – С. Т. Т., чрез адв. В. срещу решение № 260019 от 09.02.2026г., постановено по т.д. № 1085/2020 г. по описа на СГС, с което е отхвърлен предявеният иск срещу Ч. И. Н., с предмет да бъде установено между страните, че ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявка с вх. № 2020157706N от 21.01.2020 г. в Патентното ведомство на Република България, за регистрация на словна индивидуална марка „Има такъв народ“ и е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1 278,23 евро.
Въззивникът/ищецът - С. Т. Т. счита, че обжалваното решение е неправилно, а при условията на евентуалност недопустимо. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдпроизводствените правила като не е приел в указания от съда срок допустими и относими доказателствени средства. Въззивникът твърди, че ищецът е артистизпълнител, реализирал през 2017 г. поредица от концерт-спектакли с марката „Има такъв народ“, широко разпространени от почти всички медии в държавата. Освен това, ищецът е и изпълнител на песни, съставящи и предлагани от 2017 г. като музикален албум с марка „Има такъв народ“, известен като албумът на С. Т. и Ку-Ку Бенд. Самият ищец е автор и на музиката на шест от песните, част от албума „Има такъв народ“. Всички тези права на ищеца, в качеството му на артист-изпълнител и автор на произведенията, предлагани и 1 представяни с марката „Има такъв народ“ (концерти и албум), ищецът е прехвърлил чрез сделки с интелектуална собственост по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 12 от ТЗ. Ищецът изрично е посочил в исковата си молба факта, че ползвал марката още преди 21.01.2020 г. като представените в първото заседание по делото доказателства, пояснения и допълнения са именно в тази връзка, както и в изпълнение на дадените от съда указания с цел установяване спорните обстоятелства - част от предмета на делото. Направените от процесуалния представител на ищеца фактически твърдения уточняват времето на възникване на спорното обстоятелство, а именно - от 2017 г. (преди 21.01.2020 г.). В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 162 от 17.12.2014 г. по т. д. № 1742/2013 г., II т. о.: „Не съставлява обаче изменение на основанието на заявения иск тогава, когато ищецът уточнява допълнителни параметри на юридическия факт, от който произтича претендираното от него право /например време, място и др.“. Според въззивника, първоинстанционният съд неправилно и в несъответствие с фактите по делото е приел, че ищецът не твърди, че ползва процесната марка в качеството си на физическо лице, а е посочил, че тази марка ще се ползва от новоучредяваща се към момента на подаване на заявката политическа партия. Изрични твърдения за ползването на процесната марка от ищеца в негово лично качество са изложени както в исковата молба, така и при нейното поясняване и допълване от неговия процесуален представител в първото по делото открито съдебно заседание. На следващо място твърди, че ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявка с вх. № 2020157706N от 21.01.2020 г. в Патентно ведомство на Република България за регистрация на словна индивидуална марка „Има такъв народ“.
Неслучайно ответникът подава заявление за регистрация на марка „Има такъв народ“ точно в деня, в който ищецът обявява наименованието на политическа партия с това име обстоятелство, което се доказва и от приетата по делото експертиза. По делото е доказано също и че на 08.10.2019 г. Софийски градски съд издава удостоверение, с което удостоверява, че на тази дата е заявено и запазено име на политическа партия „Има такъв народ“. По делото са представени доказателства, че Ч. И. Н. е подавал неколкократно в миналото заявки за регистрации като марки именно наименования на политически партии.
На 08.08.2019 г. Ч. Н. заявява за регистрация словна марка „Няма такава държава, което се случва една седмица след като на 31.07.2019 г. С. Т. обявява в ефир в предаването „Шоуто на С.“ началото на политически проект с наименование „Няма такава държава“. Публично известно е и че ищецът - С. Т., е изпълнител на песен с наименование „Няма такава държава“, издадена още през 2013 г. Очевидно, ответникът следял неотлъчно както политическите, така и творческите изяви на ищеца, тъй като заявява за регистрация марки, напълно идентични с негови песни, албуми и концерт-спектакли, ползвани впоследствие и като наименования на политически партии. И в двата случая ответникът е подал заявлението или в деня, в който ищецът е обявил регистрацията на такава партия, или седмица след това. На 14.03.2011 г. Ч. Н. заявява марка „Национален фронт“, сходна с наименованието на политическа партия „НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ“, учредена същата година. Хронологията на събитията, довели до подаване на заявката за регистрация на марка и търговската логика на подаването на заявката са 2 фактори, които следва да се преценяват и вземат предвид относно наличието на недобросъвестност от страна на заявителя (Т- 327/12, Simca, §39; Т-257, Colourblind, §68).
Понятието „недобросъвестност“ се възприемало като знание, че заявеният знак се ползва от друг субект в неговата дейност. Практиката на СЕС приемала, че знание от страна на заявителя е налице, например, когато репутацията на знака е общоизвестен факт (Т-327/12, Simca, §50), когато идентичността между оспорваната марка и по-ранните знаци „явно не може да бъде случайно“ (Т-335/14, Doggis, §60). Знанието можело да се предположи и на базата на общо знание, породено от продължителната употреба на знака (С-529/07, Lindt Goldhase, §60). Със своето решение по дело С 104/18 Р, К., (т. 50) СЕС е посочил, „че знанието на заявителя може да се презумира, по-специално когато това използване е общоизвестно в съответния икономически сектор“. В тази връзка, следвало да бъде взето предвид, че ищецът, в качеството му автор на произведения и музикант-изпълнител, сключващ търговски сделки с обекти на авторски и сродни на авторските права, и ответникът, който твърди, че е издател на книжки с вицове, сключващ търговски сделки за разпространение на произведенията си, са извършвали търговската си дейност в един и същи икономически сектор, а именно - този на творческата индустрия. Грижата на „добрия търговец“ изисквала от ответника при подаване на заявление за регистрация на процесната търговска марка да знае, че в същия икономически сектор друг субект ползва от години идентична марка със заявената от ответника, за което има широк обществен и медиен отзвук, което води до презумпция за неговата недобросъвестност, съгласно приетото с горецитираното решение по дело С 104/18 Р, К., (т. 50). При условията на евентуалност, навежда твърдения, че обжалваното решение е недопустимо, защото в резултат от нарушението на съдопроизводствените правила, изразяващо се в незаконосъобразното недопускане на надлежно представените в първото открито заседание доказателства и като не е взел предвид своевременно изложените от ищеца допълнения и пояснения на исковата молба, съдът е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се е позовал. На следващо място и при условията на евентуалност твърди недопустимост на обжалваното решение, поради произнасяне по предмет, за който съдът не е бил сезиран, в резултат от неоснователно недопускане изменението на основанието на иска по чл. 214 от ГПК, съответно - поради непроизнасяне по своевременно въведено изменение на основанието на иска. Моли въззивния съд да отмени изцяло решението на СГС и да постанови друго по същество на спора, с което да уважи изцяло предявения иск, евентуално да го отмени като недопустимо и да върне делото за произнасяне по предявения иск.
Претендира разноски за двете инстанции, съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият/ответникът – Ч. И. Н. е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез адв. М.. Оспорва с подробни аргументи всяко едно от твърденията във въззивната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на въззивника. Счита въззивната жалбата за неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение, и да потвърди пъроинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.
3
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят във въззивното производство, че на 21.01.2020 г. пред Патентното ведомство на РБ е подадена заявка с вх. № 20200157706N от Ч. И. Н. за регистриране на словна търговска марка „Има Такъв Народ“ в класове стоки и услуги 9, 14, 16, 20, 24, 25, 26, 28, 34, 35, 36, 38, 39, 41, 42, 45, която е подадена по електронен път и в системата е създаден цифров формат, че същата е успешно регистрирана на 21.01.2020 г. в 14:28:03 часа. Срещу тази заявка е подадена опозиция на 15.06.2020 г. от С. Т. Т.. От удостоверение на Софийски градски съд от 08.10.2019 г., се установява, че на тази дата е заявено и запазено име на политическа партия „Има Такъв Народ“ от В. В.. В удостоверението е посочено, че след извършена проверка в регистъра на политическите партии и списъка със запазени наименования е установено, че това наименование не повтаря наименованието на друга партия. На 27.01.2020 г. инициативен комитет приел учредителна декларация на политическата партия „Има такъв народ“ и С. Т. Т. е част от този инициативен комитет. На 16.02.2020 г. е проведено учредително събрание на политическата партия, на което С. Т. Т. е избран за председател на партията. На 21.01.2020 г., около 16.00 ч., в официалния фейсбук профил на С. Т. Т. /www.facebooк/ е публикувано изявление на ищеца, в което е обявено намерението му да предприеме действия по регистрация на партия, която ще се нарича „Има такъв народ“. От договор от 01.11.2019 г., сключен между Ч. И. Н., в качеството му на издател и „Софийска преса“ ЕООД, в качеството му на разпространител, се установява, че разпространителят поема възложеното му от издателя задължение да разпространява книжки с вицове със заглавие „Има такъв народ“, месечни издания, с корична цена от 1 лев, в страната, до 31.12.2020 г. От приемо-предавателни протоколи за разпространените, съответно от 06.02.2020 г., се установява, че разпространителят приема за разпространение 150 бр. от книжка с вицове „Има такъв народ“, бр. 1, както и отчет за продажби на така приетата стока от 15.03.2020 г. за продадени 37 броя книжки и протокол от 28.02.2020 г., с който разпространителят приема за разпространение 150 бр. от книжка с вицове „Има Такъв Народ“, бр. 2, както и отчет за продажби на така приетата стока от 20.04.2020 г. за продадени 46 броя книжки. От договор от 01.11.2019 г., сключен между ответника, в качеството му на издател и „Ол трейд България“ ЕООД, в качеството на разпространител, се установява, че разпространителят поема възложеното му от издателя задължение да разпространява книжки с вицове със заглавие „Има такъв народ“, месечни издания, с корична цена от 1 лев, в страната, до 31.12.2020 г. От приемо-предавателни протоколи за разпространените, съответно от 06.02.2020 г., се установява, че разпространителят приема за разпространение 200 бр. от книжка с вицове „Има такъв 4 народ“, бр. 1, както и отчет за продажби на така приетата стока от 18.03.2020 г. за продадени 17 броя книжки и протокол от 28.02.2020 г., с който разпространителят приема за разпространение 200 бр. от книжка с вицове „Има такъв народ“, бр. 2, както и отчет за продажби на така приетата стока от 14.04.2020 г. за продадени 21 броя книжки. Представени са тиражни листа, съответно от 06.02.2020 г. за книжка вицове „Има такъв народ“, бр.