Определение № 2039 от 20.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2039 гр. София, 20.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20268002100672 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. С. от гр.Стара Загора, ул.“Пирин“№16, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв.Е. Н., против Решение №196 от 14.11.2025г. по в. гр. д. №10/2025г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което след частична отмяна на Решение №310 от 04.11.2024г., постановено по гр.д. №745/2023г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, е бил отхвърлен предявения от него против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата над 10000лв. до 40000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното му обвинение в извършване на престъпление по ДП №284 зм 1429/2017г. по описа на РУ на МВР-Казанлък, прекратено с постановление от 28.01.2022г. на ОП-Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата от 28.01.2022г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваната му отхвърлителна част и постановяване на ново решение, с на ищеца да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в присъдения му с първоинстанционното решение размер от 40000 лв.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното 1 обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Апелативен съд- Пловдив е приел, че предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Д. П. С. против Прокуратурата на Република България иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 100000лв., претърпени вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление по прекратеното с постановление от 28.01.2022г. наказателно производство по ДП №284 зм 1429/2017г. по описа на РУ на МВР-Казанлък, по което е бил незаконно задържан и същото не е приключило в разумен срок по смисъла на чл.6§1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от 28.01.2022г.

По ДП №284-зм1429/2017г. по описа на РУ на МВР-Казанлък с постановление от 14.12.2017г. ищецът Д. П. С. е бил привлечен като обвиняем за това, че в периода 03.12.2017г. до 10.12.2017г., в условия на продължавано престъпление, в гр.Стара Загора и гр.Казанлък, е отвлякъл Н. В. Ф., като в периода от 18,30 часа на 03.12.2017г. до 19,30 часа на 08.12.2017г. я е държал в частен имот- къща в гр.Стара Загора, ул.“Пирин“№16, и в периода от 20,30 часа на 08.12.2017г. до 02,00 часа на 10.12.2017г. в частен имот- къща в гр.Казанлък, ул.“Юнашка“№6, като деянието е извършено от две лица- съвместно с Тенчо Делчев Делев и деянието отвличане е с користна цел, като представлява опасен рецидивпрестъпление по чл.142,ал.3,т.1,пр.2 във връзка с ал.2,т.2 и т.7 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26,ал.1 и във връзка с чл.29,ал.1,б.А и б.Б от НК. Същият е бил задържан от органите на полицията, а впоследствие за срок от 72 часа от прокуратурата. По искане на прокуратурата с протоколно определение от 15.12.2017г. по ЧНД №677/2017г. на ОС-Стара Загора, спрямо ищеца е била взета мярка на неотклонение „задържане под стража“. С постановление на 2 прокурор от 08.08.2018г. мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била изменена в „подписка“, а последната е отменена с постановление от 18.06.2019г. С постановление от 06.08.2018г. на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на Република България, отменена с постановление от 18.06.2019г. С декларация от 08.03.2018г. пострадалата Н. Ф. се е отказала от първоначалните си показания и е отрекла да е била отвлечена. С постановление от 01.03.2018г. е била назначена съдебнопсихиатрична експертиза на пострадалата Ф., а впоследствие и допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, изготвена на 21.02.2020г. Наказателното производство е било спряно на основание чл.244,ал.1,т.3 от НПК за периода 09-16.10.2018г. и за периода 04.0123.08.2021г. поради продължителното отсъствие на св.Ф. С постановление от 28.01.2022г. наказателното производство спрямо ищеца С. е прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК поради липсата на безспорни доказателства за извършено престъпление, за каквото е бил привлечен като обвиняем, а материалите са изпратени на РП-Стара Загора за продължаване на разследването срещу Н. Ф. за набедяване по чл.286,ал.2 вр. ал.1 от НК. Постановлението е връчено на С. на 02.02.2022г., според съдържащото се в приложената прокурорска преписка известие за доставяне, при което седемдневният срок за обжалването му от него е изтекъл на 09.02.2022г. и същото като необжалвано е влязло в сила на 10.02.2022г.

При така установените факти съдът е приел, че е налице основанието на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на прокуратурата за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление по образуваното спрямо него наказателно производство, прекратено поради това, че деянието не е извършено. Изложил е съображения, че повдигнатото спрямо ищеца, който към този момент е бил на 38 години, обвинение е било за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК, за което е било предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет до двадесет години или доживотен затвор, угрозата от налагане на което несъмнено е свързана със значителни по интензитет негативни преживявания на притеснения и страх от възможно осъждане и изолиране от обществото за дълъг период от време, несигурност за съдбата и бъдещето. В същото време съдът е приел, че следва да се отчете, че само след около три месеца от повдигането на обвинението пострадалата, 3 която е основен свидетел, се е отказала от първоначалните си показания за отвличане, което неминуемо е снижило степента на тревогите от възможно осъждане. Неоправдано наказателното производство е продължило на досъдебната фаза за период от повече от четири години, който срок не може да се приеме за разумен. На ищеца е била наложена и най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, която той е търпял за един продължителен период от време от почти осем месеца, като през този период е преживявал присъщите за нея ограничения, свързани със свободата на придвижване, средата и начина на живот, правото на труд, което се установява от показанията на ангажираните свидетели Д. Г. и Георги Петров, пребивавали заедно с него в ареста. Посочените показания в частта им за битовите условия в мястото на задържане са приети за неотносими към настоящия спор, тъй като прокуратурата не носи отговорност за последните.

Въз основа на заключението на съдебно-психологичната експертиза съдът е приел, че за периода на пребиваване в следствения арест психологичното състояние на ищеца е свързано с високо ниво на стрес без данни за влошено психиатрично състояние, а и към момента емоционалното му състояние е с преживявания от негативния регистър- тревога, безпокойство, емоционална лабилност, избягващо поведение, които са намалили своята острота и интензивност, без да са отзвучали напълно. По отношение на данните в показанията на свидетелите и експерта-психолог при изслушването му за влошено здравословно състояние на ищеца по време на престоя му в ареста, довело до операция на бъбрека след неговото освобождаване, съдът е посочил, че за такива обстоятелства надлежни писмени доказателства не са представени, нито са събрани доказателства досежно причинно-следствена връзка между такова негово заболяване и незаконното обвинение или задържането под стража. Въз основа на представените по делото писмени доказателства съдът е установил, че ищецът С. е бил осъждан за престъпления преди образуване на процесното наказателно производство: с определение №345/20.10.2000г. по НОХД№490/2000г. на РС-Раднево на основание чл.129 от НК на „глоба“ в размер на 200лв.; със споразумение от 29.03.2005г. по НОХД №1525/2004г. на РС-Стара за престъпление по чл.131,ал.1,т.7 и т.12 вр. чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, чието изпълнение е отложено със срок от три години; със споразумение от 25.09.2007г. по НОХД №86/2007г. на РС4 Гълъбово за престъпление по чл.325,ал.1 от НК на „пробация“; с влязла в сила на 17.11.2010г. присъда от 18.06.2010г. по НОХД №131/2010г. на РС-Стара Загора за престъпление по чл.131,ал.1,т.4,предл.3 вр. чл.129,ал.1 вр. ал.2 вр. чл.130,ал.1 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца при първоначален строг режим, като наказанието е изтърпяно на 24.08.2011г.; със споразумение от 19.02.2015г. по НОХД №345/2015г. на РС-Стара Загора за престъпление по чл.131,ал.1,т.7 вр. чл.129,ал.2,пр.5 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален строг режим с приспадане на времето на задържане от 02.09.2014г. до 12.08.2015г.; със споразумение от 01.09.2016г. по НОХД №2455/2016г. на РС-Стара Загора за престъпление по чл.343Б,ал.3 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца и със споразумение от 04.11.2016г. по НОХД №3216/2016г. на РС-Стара Загора за престъпление по чл.339,ал.1 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, за които с определение от 02.12.2016г. по ЧНД №3381/2016г. на РССтара Загора му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което е изтърпял на 27.01.2017г. Паралелно на настоящото спрямо С. са водени и други наказателни производства, като със споразумение от 30.05.2019г. по НОХД №1440/2019г. на РС-Стара Загора е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация“ и е приспаднато времето, през което е бил задържан 01.02-30.05.2019г., а със споразумение от 29.07.2021г. по НОХД №1938/2021г. на РС-Стара Загора е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.355,ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му е наложена „пробация“ и „глоба“. След приключване на процесното досъдебно производство С. е бил привлечен на 30.03.2022г. като обвиняем за престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.1 вр. чл.115 от НК по ДП №447 зм 72/2022г. по описа на РУ-Гълъбово, за което спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение №200 от 31.03.2022г. по ЧНД №260/2022г. на ОС-Стара Загора, изменена в „домашен арест“ с определение №530 от 17.08.2022г. по ЧНД №668/2022г. на ОС-Стара Загора, изменена в „подписка“ с постановление от 21.09.2022г., като наказателното производство е прекратено с постановление от 20.11.2023г. поради невменяемост на С. вследствие употребата на психоактивни вещества. Според съда посочените осъждания на ищеца са от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Преди привличането му като 5 обвиняем по настоящото наказателно производство С. е бил осъждан седем пъти предимно за средни телесни повреди, търпял е мерки за неотклонение „задържане под стража“ и наказания „лишаване от свобода“, а по време на същото е осъждан два пъти и му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 01.02- 30.05.2019г. При тези факти съдът е приел, че интензитетът на търпените от ищеца страдания не е така значителен, както би бил за лице, което не е било в подобен контакт с правоохранителните органи и не е наясно с фазите и процедурите на водения процес, като част от тревогите и ограниченията през процесния период са били свързани и с паралелно водените срещу него наказателни производства и взетите по тях мерки за неотклонение. Отчитайки всички тези конкретни обстоятелства от значение за прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, съдът е определил сумата от 10000 лв. като справедлив размер на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, поради което е отхвърлил предявения иск за разликата над нея до присъдения от първоинстанционния съд размер от 40000лв. Сумата е била присъдена, ведно със законна лихва от датата на влизането в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство- 10.02.2022г.