Решение № 106 от 16.02.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Силистра, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20233420100578 по описа за 2023 година

Ищецът „АПС Б. Б.” ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № , ап., тел., представляван от Х. М. М. и П. В., чрез пълномощника Б. Т. моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 194,08 лева, представляваща оставаща главница по договор за паричен заем № 4171276 от 06.11.2021 г., сключен между длъжника и “И.

А. М.“ АД; неплатени такси в размер на 48,00 лева-изискуеми по повод процеса на събиране на кредита; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 105,90 лева; договорна лихва за периода от 21.06.2021г. до 08.11.2021г. в размер на 12,02 лв.; мораторна лихва за периода от 21.06.2021г. до 05.04.2022г. в размер на 10,53 лв; законна лихва върху главницата от 17.01.2023 г. до окончателното й плащане.

Претендира и разноските си, извършени както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът се легитимира като кредитор на ответника въз основа на сключен договор за цесия.

Ответникът Н. И. Н., ЕГН ********** от гр.С., обл. С., ул. „П.“ № , чрез назначения му от съда особен представител адв. И. К. е подал писмен отговор, с който счита част от исковите претенции за неоснователни. Излага подробни доводи във връзка с нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи и накърняване на добрите нрави. Изразява становище за нищожност на сключения договор за кредит поради противоречието му с добрите нрави, произтичащо от особено високия размер на общо дължимите 1 от заемателя плащания на фона на предоставената главница. Счита също така, че договорът е нищожен поради неспазването на чл. 11, ал. 1 и 2 ЗПК в резултат на неточното посочване на ГПР по кредита, произтичащо от несъобразяването на неустойката за неосигуряване на обезпечение при неговото определяне, както и поради липсата на предоставен на кредитополучателя на погасителен план.

Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

По делото е представено копие от договор за паричен заем № 4171276 от 06.11.2021 г., от което се установява, че между "И. А.М." АД и ответника е съществувало облигационно правоотношение за предоставяне на паричен заем за сумата от 250.00 лева и срок от 21 седмици, като ответникът е следвало да заплаща разсрочено, ведно с допълнителни разходи по кредита, като изрично е уговорена и общата дължима сума в размер на 271.47 лева, като с уговорени и допълнителни разходи. Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на кредитополучателя и във връзка със сключен договор за предоставяне на гаранция с „Ф. Б.“ ЕООД, дружеството заплатило на кредитора всички задължения по договора и встъпило в правата на удовлетворения кредитор.

По делото е представен заверен препис от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 31. 03. 2022 г., от който е видно, че на същата дата „Ф. Б.“ ЕООД е сключило с „АПС Б. Б.” ЕООД договор, по силата на който, „Ф. Б.“ ЕООД, в качеството му на цедент е прехвърлило възмездно на „АПС Б. Б.” ЕООД, в качеството му на цесионер вземанията, произтичащи от договори за кредити, които е отпуснало на свои клиенти при изпълнение на основаната си дейност, описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора за цесия. По делото не са представени доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия.

Въз основа на заявление на ищеца, по реда на чл. 410 от ГПК е образувано производство по ч.гр.д. № 70 / 2023 год. по описа на СсРС, в което е издадена заповед за изпълнение № 33 / 19. 01. 2023 год. по отношение на претенциите за заплащане на главница, договорна лихва и лихва за забава, като по отношение на претенциите за запращане на сумата от 105.90 лева по договор за поръчителство и сумата от 48.00 лева за такси по кредита искането за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено с разпореждане № 199 / 19. 01. 2023 год., поради което производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на тях, тъй като те не са предмет на производството по чл. 422 от ГПК, не е предявена осъдителна претенция и установителният иск по отношение на тези вземания е недопустим.

В настоящото производство, изследвайки характера на

2 правоотношенията съдът намира за основателни наведените в отговора на исковата молба твърдения за недействителност на договора поради противоречие със ЗПК, тъй като процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и при решаване на спора следва да намерят приложение правилата за действителността на договора за кредит залегнали действащия ЗПК, в глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за недействителност на същия.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая, съдът намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, тъй като договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК - посоченият ГПР по кредита в размер 46.96 % е неточен и заблуждава потребителя. Както в договора, така и в представения по делото погасителен план към него е предвидено заплащането на възнаграждение на гарант в общ размер от 148.26 лева, платимо на месечни вноски и представляващо част от размера на дължимата по кредита анюитетна вноска. Тази сума следва да се включи в ГПР съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като невключването води наличие на разлика между посочения и действително прилагания ГПР, което по същество е равнозначно на непосочване на ГПР по кредита, както се посочи нарушение по чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. При договорен размер на кредита от 250.00 лева и договорено гаранционно възнаграждение в размер на 148.26 лева, ако същото се прибави договорната лихва, то ГПР ще се промени значително, което е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Посочените нарушения на чл. 11 от ЗПК водят до извод за недействителността на договора за потребителски кредит от 11. 06. 2021 год., сключен между “И. А. М.“ АД и ответника по делото, по аргумент от нормата на чл. 22 от ЗПК.

На основание чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита и не дължи лихви и други разходи по кредита, включително и неустойка. Предвид констатираната недействителност на договора и недължимостта на вземанията за лихви, както и другите разходи по кредита, претендирани от ищеца, то съдът намира, че следва да бъде уважен само искът относно размера на главното вземане за главница, но 3 предвид обстоятелството, че съобразно изложеното от ищеца по кредита са извършвани плащания, които съдът не може да определи нито в какъв размер са, нито каква част от задължението са погасили, то и тази претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 , ал. 4 от ГПК в полза н а ответника следва да се присъдят направените разноски съобразно с прекратяването на производството по отношение на част от претенциите, но предвид липсата на доказателства за извършени такива, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното, СсРС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от „АПС Б. Б.” ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № , ап., тел., представляван от Х. М. М. и П. В. против Н. И. Н., ЕГН ********** от гр.С. обл. С., ул. „П.“ № за признаване за установено, че последният му дължи сумата от 194,08 лева, представляваща оставаща главница по договор за паричен заем № 4171276 от 06.11.2021 г., сключен между Н. И. Н. и “Изи А.М.“ АД; договорна лихва за периода от 21.06.2021г. до 08.11.2021г. в размер на 12,02 лв.; мораторна лихва за периода от 21.06.2021г. до 05.04.2022г. в размер на 10,53 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2023 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 100.00 лева, представляваща направените разноски по ч.гр.д. № 70 / 2023 г. по описа на СсРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 578 / 2023 г. по описа на СсРС в частта, с която се претендира да се признае за установено, че Н. И. Н. дължи по договор за паричен заем № 4171276 от 06.11.2021 г. неплатени такси в размер на 48.00 лева - изискуеми по повод процеса на събиране на кредита както и възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 105.90 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 4