Решение № 1218 от 01.06.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1218

Кюстендил, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VI състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА административно дело № 20267110700199 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Б. А. В. от [населено място], чрез адв. Д. М., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2226123/17.03.2026 г., издадена от инспектор към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца".

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска се от съда да отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Претендират се направените разноски.

Ответната страна - инспектор към сектор "Пътна полиция" - Кюстендил при ОДМВР – Кюстендил, не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Кюстендил, след като се запозна с твърденията на страните и с приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като мотиви в оспорената заповед административният орган е изложил, че на 17.03.2026 г. около 23.00 часа в [населено място] по [улица]срещу бл.3А в посока на движение от ОДМВР - Кюстендил към [улица], жалбоподателят управлява лек автомобил „Ф Г“, с рег. номер: [рег. номер], собственост на Д. Н. Н., като след направена проверка с РСОД е установено, че процесното МПС е с прекратена служебно регистрация от дата 10.03.2026 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Прието е, че по този начин водачът е допуснал нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, за което е съставен АУАН серия GA № 4781852/17.03.2026 г. Въз основа на АУАН е издадена оспорената заповед, като същата е връчена на адресата на 17.03.2026 г. Жалбата е подадена до съда на 19.03.2026 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

По делото е разпитан като свидетел Д. Н. Н., който е собственик на процесния автомобил. Същият сочи, че не е бил уведомяван автомобилът да е бил служебно деригистриран.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗАНН, органите, които прилагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. На основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № GPAM-2226123/17.03.2026 г. е издадена от компетентен орган – инспектор към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Кюстендил, надлежно оправомощен със заповед № 277з-2056 от 10.10.2025 г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил (л. 17 от делото), в рамките на предоставените му правомощия. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа мотивите на издателя й за прилагането на принудителната административна мярка. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на акта е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването му и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици.

При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "з" от ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус - такова по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. По делото не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, т. е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Безспорно се и установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност".

Съдът намира обаче, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото непосредствено след нарушението служебно възстановяване на регистрацията на притежаваното от оспорващия МПС. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з", подб. "гг" от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ от вида на процесната, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е веднага отстранено след констатиране на нарушението със сключването на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за процесния автомобил. Според представения с преписката АУАН, претендираното нарушение е извършено на 17.03.2026 г., като на същия ден, видно от представеното по делото копие от застрахователна полица, за автомобила е сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" и регистрацията му поради сключената валидна застраховка е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. При това положение напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има.

Поради гореизложеното оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на правния спор и с оглед своевременно заявеното искане от жалбоподателя за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в негова полза следва да се присъдят направените такива по делото в размер на 200 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2226123/17.03.2026 г., издадена от инспектор към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Кюстендил.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кюстендил да заплати на Б. А. В. от [населено място] направените разноски по делото в размер на 200 (двеста) евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�