Определение № 838 от 08.10.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 838 гр. гр. Добрич, 08.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500665 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

С решение № 260003 /18.11.2024 год.,изменено с определение № 26033/23.12.2024 год. ,изменено с определение № 260009/26.03.2025 год. по гр.д.№129 /2021 год. на Районен съд Добрич е оставен без уважение предявеният от Гаранционен фонд – със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, срещу Д. И. С. с ЕГН **********, в качеството й на наследник на И. Х. С. с ЕГН ***, б.ж на гр.Д., починал на *** год. иск за сумата от 24 573.35 лв. , съобразно наследствения и дял от общия дълг на наследодателя в размер на 49146.70 лв. (равностойност на 25128.31 евро), възстановена от Гаранционен фонд по щета № 220038/2015 год. на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи/НББАЗ/ за изплатено на Националното бюро на Германия (Deutsches Bureau) обезщетение за медицинско лечение, нематериални вреди-болки и страдания на А. В. С., роден на *** год., при ПТП, настъпило на *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 24.02.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, а Гаранционен фонд – със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 е осъден да заплати на Д.

И. С. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Е. С. Д. с ЕГН ********** сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 600лева.

Решението ,с което е отхвърлен предявеният от Гаранционен фонд – със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, срещу Д. И. С. иск не 1 е било обжалвано и по правилото на чл.296 т.2 от ГПК е влязло в сила.

Д. И. С. е подала частна жалба рег.№ 260210/09.04.2025 год. срещу частта от решението , изменена с определение № 260009/26.03.2025 год.,с което са й присъдени сторените по делото съдебно деловодни разноски.Възразява срещу редуциране на възнаграждението със сумата от 400 лв.,поради осъществена и заплатена защита от особен представител , преди упълномощаване на адвоката, осъществил в пълен обем адвокатска защита с лично участие в съдебни заседания или с подаване на писмени молби между заседанията.

Обжалваното определение ,с което е изменено решение № 260003/18.11.2024 год. по гр.д№ 129/2021 год. по описа на РС Добрич в частта за разноските, като Гаранционен фонд – със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 е осъден да заплати на Д. И. С. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Е. С. Д. с ЕГН ********** сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лева е постановено въз основа на направени констатации за представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева по договор за правна услуга от 28.06.2022 год. и допълнително увеличение от 3000 лева по договор за услуга от 02.04.2024 год. , приложени в двустранно копие на л.644 от делото;определено като ориентир по Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, възнаграждението при цена на иска от 24 573.35лв. адвокатско възнаграждение в размер на 2611.60лв., припадаща се част от общо договорено възнаграждение в размер на 6000 лева по искове срещу две ответници Е. Д. и Д. С. , без да е конкретизирано възнаграждението на адвоката по всеки от исковете в размер на по 3 000 лв. за всяка една от тях ; представителство на частния жалбоподател освен от упълномощен адвокат и от назначен на основанието по чл. 47 ал.6 от ГПК особен представител,на когото е заплатено възнаграждение в размер на 400 лв., поради което е уважено направеното в открито съдебно заседание от 17.10.2024 год. възражение за прекомерност на договореното възнаграждение.

Обжалваното определение е незаконосъобразно.

Съобразно т. от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 год., ОСГТК, разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото 2 тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В случая ,договора за правна услуга от дата 02.04.2024 год. за увеличаване на възнаграждението на адвоката И. Л. Н. за процесуално представителство на две ответници: Е. Д. и Д. С. с още 3 000 лв., изплатени в брой и с изрично отразяване,че договора служи за разписка, обуславя правото на последната да претендира припадащата й се част от 1 500 лв. като разноска по делото.В чл.2 от договора за правна услуга от дата 28.06.2022 год. е посочено, че договореното възнаграждение за представителство от И. Л. Н. на две ответници: Е. Д. и Д. С. е в размер на 3 000 лева и следва да бъде изплатено по банков път в едномесечен срок от подписване на договора по банкова сметка с IBAN: ***.Приложена по делото е референция от дата 14.07.2022 год. ,документираща превод на сумата от 3061.50 лева не от ответниците на адв.И. Л. Н., а от MEINERT CHRISTIAN въз основа на Legal services invoice № 508,която не съставлява документално установено със съответен банков документ плащане от страна частния жалбоподател на договорено адвокатско възнаграждение по настоящото дело , респ. от трето неучастващо по делото лице плащане на адвокатско възнаграждение от нейно име.

С оглед на горното , първоинстанционният съд е следвало да присъди възнаграждение в размер единствено на заплатената сума на адвоката в размер на 1 500 лв.

Незаконосъобразния акт на ДРС не може да бъде отменен по жалбата на Д. С.,тъй като би влошило положението й , но изложените по-горе съображения ,обуславят извод за неоснователност на жалбата й , която не следва да бъде уважавана.

3

По изложените съображения,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна подадената от Д. И. С., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв.И. Л. Н. частна жалба рег.№

260210/09.04.2025 год. срещу частта от решение №

260003/18.11.2024 год. по гр.д№ 129/2021 год. , изменена с определение № 260009/26.03.2025 год.,с което е осъден Гаранционен фонд – със седалище гр.

София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 да заплати на Д. И. С. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Е. С. Д. с ЕГН ********** сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лева.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.274 ал.3,във връзка с чл. 280 от ГПК с частна жалба в едномесечен срок от връчването му .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 838 гр. гр. Добрич, 08.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500665 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

С решение № 260003 /18.11.2024 год.,изменено с определение № 26033/23.12.2024 год. ,изменено с определение № 260009/26.03.2025 год. по гр.д.№129 /2021 год. на Районен съд Добрич е оставен без уважение предявеният от Гаранционен фонд – със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, срещу Д. И. С. с ЕГН **********, в качеството й на наследник на И. Х. С. с ЕГН ***, б.ж на гр.Д., починал на *** год. иск за сумата от 24 573.35 лв. , съобразно наследствения и дял от общия дълг на наследодателя в размер на 49146.70 лв. (равностойност на 25128.31 евро), възстановена от Гаранционен фонд по щета № 220038/2015 год. на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи/НББАЗ/ за изплатено на Националното бюро на Германия (Deutsches Bureau) обезщетение за медицинско лечение, нематериални вреди-болки и страдания на А. В. С., роден на *** год., при ПТП, настъпило на *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 24.02.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, а Гаранционен фонд – със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 е осъден да заплати на Д.

И. С. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Е. С. Д. с ЕГН ********** сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 600лева.

Решението ,с което е отхвърлен предявеният от Гаранционен фонд – със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, срещу Д. И. С. иск не 1 е било обжалвано и по правилото на чл.296 т.2 от ГПК е влязло в сила.

Д. И. С. е подала частна жалба рег.№ 260210/09.04.2025 год. срещу частта от решението , изменена с определение № 260009/26.03.2025 год.,с което са й присъдени сторените по делото съдебно деловодни разноски.Възразява срещу редуциране на възнаграждението със сумата от 400 лв.,поради осъществена и заплатена защита от особен представител , преди упълномощаване на адвоката, осъществил в пълен обем адвокатска защита с лично участие в съдебни заседания или с подаване на писмени молби между заседанията.

Обжалваното определение ,с което е изменено решение № 260003/18.11.2024 год. по гр.д№ 129/2021 год. по описа на РС Добрич в частта за разноските, като Гаранционен фонд – със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 е осъден да заплати на Д. И. С. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Е. С. Д. с ЕГН ********** сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лева е постановено въз основа на направени констатации за представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева по договор за правна услуга от 28.06.2022 год. и допълнително увеличение от 3000 лева по договор за услуга от 02.04.2024 год. , приложени в двустранно копие на л.644 от делото;определено като ориентир по Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, възнаграждението при цена на иска от 24 573.35лв. адвокатско възнаграждение в размер на 2611.60лв., припадаща се част от общо договорено възнаграждение в размер на 6000 лева по искове срещу две ответници Е. Д. и Д. С. , без да е конкретизирано възнаграждението на адвоката по всеки от исковете в размер на по 3 000 лв. за всяка една от тях ; представителство на частния жалбоподател освен от упълномощен адвокат и от назначен на основанието по чл. 47 ал.6 от ГПК особен представител,на когото е заплатено възнаграждение в размер на 400 лв., поради което е уважено направеното в открито съдебно заседание от 17.10.2024 год. възражение за прекомерност на договореното възнаграждение.

Обжалваното определение е незаконосъобразно.

Съобразно т. от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 год., ОСГТК, разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото 2 тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.