Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 291 от 03.10.2024, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Гражданско дело 509/2024
Вид
Решение № 291
Подписан
03.10.2024
В сила
26.10.2024
Състав
Галина Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Нови пазар, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20243620100509 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл. 415 от ГПК от „Йеттел България“ ЕАД срещу ответника М. Д. Т. с адрес в с. К., общ. К., обл. Ш., обективно кумулативно съединени искове по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по издадена заповед по ч.гр.д. № 126/24г. на НПРС срещу ответника, както следва:

1/ установителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 2 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника че дължи на ищеца сумата от 78,39 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги (ДМУ) по вина на потребителя,на основание чл.III.2, б“а“ от доп.споразумение от *** г.към договор за мобилни услуги от *** г. за моб. номер, завършващ на последни три цифри „***“, за отчетен период *** г.-*** г., посочени във фактура № *** г.;

2/ установителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 2 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че дължи да заплати на ищеца сумата от 43,21 лв., неустойка, в размер на разликата между стандартната цена на мобилно устройство (МУ) ***, съгласно ценовата листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, на основание чл.Ш.2. , буква „б“ от Допълнително споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период *** година - *** година, посочен във фактура *** година.

3/ установителен по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 2 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за признаване 1 за установено спрямо ответника че дължи 128.47 лева - представляващи остатък от задължения от предходен период с ДДС, посочени във фактура № *** година.

Предявени са общо три установителни иска по чл. 415 ГПК на обща стойност 250,07 лв.

Ищецът сочи, че между него и ответницата М. Д. Т. е подписано Допълнително споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от година за предпочетен номер *** със срок от 24 месеца, с който са определени условията за предоставяне и ползване на съответната мобилна услуга и е предоставена отстъпка от 89,91лева от цената на мобилно устройство ***, закупено при сключване на договора.

Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугата била деактивирана на *** г, а договорът прекратен и начислена сума в размер на 78,39 лева, представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишавал трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.Ш.2., буква а) от Допълнително споразумение от *** г., формирани в отчетен период *** година - *** година и посочени във фактура №*** от *** година и сума в размер на 43.21 лева, представляваща разликата между стандартната цена на ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора на основание чл.Ш.2., буква б) от Допълнително споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***.

Към датата на прекратяване на договора за мобилни услуги, ответникът е имал неплатени задължения с настъпил падеж в общ размер на 128.47 лева, представляващи остатък от задължения от предходен период с ДДС, посочени във фактура № *** година и формирани както следва: за периода *** г. до *** г.- задължение в размер на 86.54 лева, отбелязани във фактура №********** от *** г., от които 10.99 лева с вкл.ДДС за месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***, 75,55 лева в вкл ДДС за общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетения номер; за периода от *** г. до *** г./ фактура №*** от *** г.- задължение от 41.93 лева, включващо 35,73 лева с вкл.ДДС за месечни еднократни такси и 6,20 лева за общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетения номер.

Ищецът твърди, че при сключването на договор с „Теленор България“ ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които оператора обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер може да има един или повече мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното 2 лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от „Теленор България“ ЕАД фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В системата на „Теленор България“ ЕАД длъжникът М. Д. Т. била с клиентски номер ***.

Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника към „Теленор България“ ЕАД били обединени в заключителна фактура № *** от *** година на стойност 250.07 лева със срок на плащане *** година.

С установяване дължимостта на главното задължение по договорите за мобилни услуги, се установявала и дължимостта на акцесорното вземане за съдебни разноски и дължима лихва, поради което, възниквало вземане от ответника за разноски, направени в хода на заповедното производство и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Предвид изложеното ищецът моли, след като съдът се увери в основателността на искова молба, да постановите решение с което да признаете за установено, че М. Д. Т. дължи на „Йеттел България“ ЕАД сума в размер 250.07 лева, формирано както следва: 78.39 лева представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.Ш.2., буква а) от Допълнително споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период *** година - *** година, посочен във фактура *** година; 43.21 лева - представляваща неустойка в размер на разликата между стандартната цена на ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, на основание чл.Ш.2., буква б) от Допълнително споразумение от ***година към Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период *** година - *** година, посочен във фактура *** година и 128.47 лева - представляващи остатък от задължения от предходен период с ДДС, посочени във фактура № *** година, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законова лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Ищецът моли съда да присъди разноските, извършени в заповедното производство, съобразно посочения в заповедта размер и тези, направени в настоящото исково производство-разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и представлява заложения минимум.

Ответницата е получила исковата молба и доказателствата към нея лично. В указания законен срок не е подала писмен отговор, не е посочила доказателства или направила 3 искания.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** на НПРС, по което е издадена Заповед за изпълнение № *** , с която са присъдени следните суми: 10.99 лв., дължими за периода от *** г. до *** г., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***;- 35.73 лв., дължими за периода от *** г. до *** г., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***;- 75.55 лв., дължими за периода от *** г. до *** г., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***;- 6.20 лв., дължими за периода от *** г. до *** г., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***;- 78.39 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***, равняваща се на три месечни абонаментни такси;- 43.21 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство *** и равняваща се на разлика между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника сума при предоставяне на устройството, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на депозиране на заявлението в съда – *** г. до окончателно изплащане на сумите.

Ответникът по делото е осъден със заповедта за изпълнение да заплати и направените разноски, от които 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за установяване на съществуването им.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че между „Йеттел България“ ЕАД и ответника е сключен договор за мобилни услуги, както следва:

І. Договори за мобилни съобщителни услуги:

1. По Договор за мобилни услуги от *** г. година за предпочетен номер ***, се претендират следните суми:

А) 128.47 лева - представляващи остатък от задължения от предходен период с ДДС, посочени във фактура № *** година.

Б) 78,39 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги 4

(ДМУ) по вина на потребителя,на основание чл.III.2, б. „а“ от доп.споразумение от *** г.към договор за мобилни услуги от *** г. за моб. номер, завършващ на последни три цифри „***“, за отчетен период *** г.-*** г., посочени във фактура № *** г.;

В) 43,21 лв., неустойка, в размер на разликата между стандартната цена на мобилно устройство (МУ) ***, съгласно ценовата листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, на основание чл.Ш.2. , буква „б“ от Допълнително споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период *** година - *** година, посочен във фактура *** година.

Ищецът твърди, че ответникът е преустановил плащанията си по сключените договори, като същия не е платил посочените в издадените фактури и на това основание услугата по договора била деактивирана на *** г.

Съгласно представените по делото фактури, се установява, че се претендират начислени суми за предоставени, но неплатени мобилни услуги за периода от *** г. (първата фактура на л. 30 от заповедното производство) до *** г. (третата фактура на л. 34, със срок за плащане до *** г.). Всички дължими суми са остойностени с последната фактура от *** г., л.

34 от делото, и са на обща стойност от 250,07 лв. От посоченото, съдът приема, че периода на неизпълнение е от *** г. до *** г, което е четири последователни месеца.