Определение № 641 от 29.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 641 гр. Благоевград, 28.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20211200500759 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

С Решение № 472/04.08.2022 година, постановено по в.гр.д. № 759/2021 година, Окръжен съд Благоевград е ОТМЕНИЛ решение № 292/06.12.2019г. на Районен съд-гр.П., постановено по гр.д.№ 489/2019г. и вместо него ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявеният на основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗС иск от Н. Г. Н., с адрес в ***, ЕГН **********, бивш жител на гр. П., починал на ,,,,, година, с КОНСТИТУИРАНИ на осн. чл. 227 ГПК в правата му негови наследници по закон: К. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и Г. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ***, против Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ****, с код по БУЛСТАТ ,,,,,, за установяване право на собственост на основание давностно владение и изтекла придобивна давност върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 870 кв. м., с административен адрес - гр. П., ул. „Огражден“, с предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), при съседи - имоти с идентификатори ***,

***, ***, ***,

*** и ***.

С решението си БлОС е осъдил К. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.

П., *** и Г. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. П., *** да заплатят на Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ****, с код по БУЛСТАТ ,,,,,, сумата от 1443,23 лв. / хиляда четиристотин четиридесет и три лева и двадесет и три стотинки/ - сторени разноски по делото.

Постъпила е молба от Община П. за изменение на това Решение, в 1 частта за разноските, с искане съдът да осъди другата страна да заплатят допълнително сумата в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по първото възз. гр. дело № 194/2020г. по опис на ОС - Благоевград, включваща възнаграждението на вещото лице за изготвената СТЕ и юрисконсулско възнаграждение за тази въззивна инстанция.

Изразено е становище от насрещната страна по делото за неоснователност на молбата.

Като съобрази материалите по делото, съдът намира, че постъпилата молба следва да бъде разгледана по реда на чл. 248 ГПК относно изменение на постановения съдебен акт, в частта за разноските. Съображения:

Въззивинят съд намира, че не е налице основание за допълване на съдебно решение по реда на чл.248, ал.1 ГПК в частта за разноските, когато има произнасяне в диспозитива на същото и са присъдени разноски. По искане за допълване по чл.248, ал.1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от страната искане за присъждането им. Ако решението съдържа произнасяне по искането за присъждане на разноски, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл.248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция или ако искането на изменение на решението е направено от страната, в чиято тежест са възложени разноските. Произнасянето на съда по изменение на решението е ограничено от посочените в списъка разходи на страната, която претендира разноските и който списък е представен в съответната инстанция.

В представения списък от страната по това в.гр.д. № 759/21 г., която е подала сега настоящата молба, е посочено, че се претендират разноски за възнаграждение за вещо лице от общо 800.00 лв., юрисконсултско възнаграждение – 200.00 лв. и разноските за другите съдебни производства, по които е представен нарочен списък.

С решението си, въззивният съд е приел, че : Въззивникът, чрез процесуалния си представител е направил своевременно искане за присъждане на разноски - с отговора на исковата молба и с въззивната жалба за въззивното производство. За първоинстанционното производство е прието, че следва да се присъди като разноски само юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78 ал.8 ГПК е определено в размер на 200лв.. В същия размер се дължи юрисконсултско възнаграждение като деловодни разноски на въззивника и за въззивното производство. Съдът е приел и, че от въззивника са доказани разноски за държавна такса по въззивната жалба 43,23лв., както и 800 лв. - за възнаграждение на вещото лице по представените платежни документи за внесен депозит-300лв. и доплащане2 500лв. Счел е, че следва да се включат и разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер 200.00 лв. при разглеждане на делото от ВКС.

Обосновал е в мотивната част, че общо дължимата сума за разноски от въззиваемите на въззивника е 1443, 23лв.

Отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес има обективен характер и е обусловена от изхода на правния спор, предмет на конкретното дело. Съгласно чл.81 ГПК, съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, като разпределя отговорността за разноски според правилата на чл.78 ГПК. Когато делото приключва с уважаване на иска, съдът присъжда разноски на ищеца чл.78, ал.1 ГПК /освен в случаите на чл.78, ал.2 ГПК/, а при отхвърляне на иска, както и при прекратяване на делото, право на разноски има ответникът чл.78, ал.3 ГПК. Разпределянето на отговорността за разноски по правилата на чл.78 ГПК се извършва тогава, когато разглеждането на делото пред съответната инстанция приключва окончателно, без възможност за последващата му висящност пред същата или пред предходна съдебна инстанция по повод на същия правен спор. Поради функционалната обусловеност на отговорността за разноски от изхода на спора, по-горната инстанция няма основание да присъди разноски в случаите, когато след осъществен инстанционен контрол отменя или обезсилва обжалвания пред нея съдебен акт и връща делото за ново разглеждане на по-долната съдебна инстанция. В този случай разноските следва да се разпределят при новото разглеждане на делото с акта, с който ще се сложи край на спора /чл.78, ал.1 ал.4 ГПК/. Аргумент за посоченото разрешение се съдържа в чл.273 ГПК, който предвижда, че за въззивното производство се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция, а това включва и правилата на чл.78 ГПК за разпределяне на разноските в зависимост от крайния изход на делото, и в чл.294, ал.2 ГПК, според който при връщане на делото за ново разглеждане от Върховния касационен съд разноските за касационното производство се разпределят с акта на въззивния съд, постановен при повторното разглеждане на делото. Тъй като в случай на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане , касационната инстанция не прилага чл.81 от ГПК,с нормата на чл.294 ал.2 от ГПК се възлага на въззивния съд,който ще се произнесе с акта по същество, да вземе предвид не само разноските пред въззивната, но и тези, направени пред касационната инстанция,съобразно това в чия полза ще бъде постановеното от него решение по същество при спазване правилата на чл.78 от ГПК. Отмяната на първоначалното въззивно решение /включително частта за разноските/, която е последица от процесуален пропуск на въззивния състав, не е пречка при новото произнасяне направените в предходното въззивно производство разноски да бъдат взети предвид и присъдени като направени,както и не е основание за лишаване на страната,в чиято полза е крайния изход на делото, от правото да получи възстановяване на платените от нея във връзка с неоснователното обжалване от другата страна разноски / така в Определение № 611 от 4.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1077/2023 г., III г. о., ГК и др. /.

3

В този смисъл, подадената молба за изменение на решението по настоящето гражданско дело, в частта досежно разноските, като допълнително бъдат включени такива и за молителя при по-рано разгледаното въззивно дело - се явява основателна, което налага нейното уважаване и присъждане на исканите разноски за юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. и за вещо лице от 800 лв., по представен списък по чл. 80 ГПК / л. 109 от приложеното в.гр.д. № 194/2020 г./, с общо посочени и доказани като сторени разноски в размер на 1043.23 лв. , от които : 200.00 лв.

– за юрисконсултско възнаграждение; 800.00 лв. – за вещо лице при това разглеждане на в.гр.дело № 194/2020 г. и 43.23 лв. – внесена държавна такса по см. на БлОС.

Сумата от 43.23 лв. – внесена държавна такса по см. на БлОС, въззивният съд обаче я е включил в присъдените вече разноски в полза на Община П., поради което и не следва да бъде взета предвид, като това е съобразено и от молителя по чл. 248 ГПК.

Мотивиран така и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

По молба на Община П., представлявана от Кмета - Д.Б., със служебен адрес: гр.П., ****, действащ чрез М.К.З. - старши юрисконсулт, ИЗМЕНЯ Решение № 472/04.08.2022 година, постановено по в.гр.д. № 759/2021 година, по описа на Окръжен съд Благоевград, в частта за разноските, с която БлОС е осъдил К. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и Г. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. П., *** да заплатят на Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ****, с код по БУЛСТАТ ,,,,,, сумата от 1443,23 лв. / хиляда четиристотин четиридесет и три лева и двадесет и три стотинки/ сторени разноски по делото, както следва:

ОСЪЖДА К. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и Г. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. П., *** да заплатят на Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ****, с код по БУЛСТАТ ,,,,,, сумата общо от 2443,23 лв. / две хиляди четиристотин четиридесет и три лева и двадесет и три стотинки/ - сторени разноски по делото, както следва:

1. във въззивното производство по това в.гр.д. № 759/2021 г. в размер на 1000.00 лв. – 200.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 800.00 лв. – за вещо лице ;

2. разноски в първоинстанционното производство – гр.д. № 489/2019 г. по описа на РС П. - 200.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

3. на основание чл. 294, ал.2 ГПК – сторени разноски пред ВКС в размер на 200.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение;

4. По в.гр.дело № 194/2020 г. по описа на БлОС – сторени разноски в общ 4 размер на 1043.23 лв., от които : 200.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение ; 800.00 лв. – за вещо лице и 43.23 лв. – внесена държавна такса по см. на БлОС,

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните на основание чл. 248, ал.3 ГПК, и по реда на обжалване на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5