Решение № 137 от 12.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000760 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 21060 от 19.10.2021 година, постановено по т. дело № 39/2020 година по описа на Окръжен съд – Смолян, е признато за установено по отношение на А. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр.Ч., ул. М, № ******, че дължи на „УБ“ АД, ЕИК*******, следните суми: 52 447.56 евро главница по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ********* год. и анекс № ****** год. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019 год. до окончателното изплащане на вземането; 3 496.97 евро договорна лихва за периода от 30.06.2018год. до 01.01.2019год.; 2134.46 евро лихва върху просрочена главница за периода от 30.06.2018 год. до 24.04.2019год. и 611.88 евро наказателни лихви при просрочие за периода от 30.06.2018год. до 24.04.2019 год., както и 524.48 евро законна лихва върху главницата, дължима за периода от 25.04.2019 год. до 30.05.2019 год., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 44/З.06.2019 год. по 1 ч.гр.д.№ 94/2019год. на РС - Ч..

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск по чл. 422 от ГПК от „УБ“ АД срещу А. Д. В. за следните суми: разликата от 2 134.46 евро до 2 822.13 евро лихва върху просрочена главница за периода от 24.04.2019год. до 30.05.2019год. и разликата от 611.88 евро до 815.85 евро наказателна лихва при просрочие за периода от 24.04.2019год. до 30.05.2019год., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 44/ 03.06.2019год. по ч.гр.д.№ 94/2019год. на РС - Ч., като неоснователен и недоказан.

Осъден е А. Д. В. да заплати на „УБ“ АД разноски за заповедното производство в размер на 5032, 72 лева и разноски за първоинстанционното исково производство в размер на 7316,85 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Така постановеното решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство А. Д. В. чрез процесуалния му представител адвокат И. Т.. Във въззивната жалба е посочено, че решението се обжалва изцяло, формулираното искане също е за отмяна на цялото първоинстанционно решение и за постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят предявените от „УБ“ АД искове. Съобразявайки искането и липсата на правен интерес за ответника да обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените срещу него искове, въззивният съд приема, че жалбата е срещу решението в частта, с която са уважени предявените положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК, но не и в отхвърлителната част.

Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност, незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения от пъроинстанционния съд. Твърди се, че първоинстанционното производство се е развило едностранно, без съдът да съобрази възраженията и исканията на ответника. Липсвало произнасяне на съда по молбата –становище на ответника, както и по възраженията, направени в отговора на допълнителната исковата молба, нямало произнасяне за това дали съдът ги признава за своевременно направени или не. Неправилно била оставена без уважение молбата на ответника за отлагане на първото съдебно заседание при невъзможността му да се яви поради пандемията от Ковид и строгите ограничения при пътуванията, включително пътуването на ответника до 2

България.

Във въззивната жалба се твърди, че договорът за банков ипотечен кредит не е подписан на посочената в него дата и място, а именно 10.06.2010 година в град Ч., а бил подписан на 14.06.2010 година в град К. при съставянето на нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека от ипотекарните длъжници Я. А. и П.

В.а. Двамата подписали освен нотариалния акт и договора за банков кредит, като никога не били ходили в град Ч. и в този смисъл имало противоречие със записаното в договора. По това възражение нямало произнасяне на съда.

Съдът допуснал нарушение, като не се произнесъл и по искането за допускане на двама свидетели, които да установят, че при подписването на договора за ипотечен кредит не са предоставени общите условия, за да се запознаят страните с тях. Твърди се, че съдът устно заявил на жалбоподателя, че по дела за банкови кредити не се разпитват свидетели, което според него било неправилно, тъй като в това производство били допустими всички доказателства по ГПК, включително свидетелски показания.

Направено е възражение за нищожност на връчването на 24.04.2019 година на нотариалната покана от банката до ответника, с която той бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като то станало извън кантората и района на действие на Нотариуса, което водело до нищожност на всички действия по договора за кредит, свързани с тази покана.

Първоинстанционният съд нарушил основни начала в гражданския процес, а именно чл. 7, ал. 3; чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от ГПК. Не бил спазен и чл.

159 от ГПК, задължаващ съда да се произнесе по доказателствените искания с определение.

Във въззивната жалба е посочено, че всички тези нарушения са съществени и обуславят неправилност и незаконосъобразност на решението.

Решението било незаконосъобразно и поради това, че съдът не приел доводите за нищожност на части от договора, както и на целия договор.

Нищожни били клаузите от договора, препращащи към общите условия на банката, с които не била дадена възможност на кредитополучателя да се запознае. Неправилно не било уважено и възражението за нищожност на целия договор като сключен при заобикаляне на закона.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания, които 3 съдът е оставил без уважение с мотивирано определение в проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „УБ“АД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Изложени са подробни съображения за неоснователност на оплакванията, направени с въззивната жалба.

Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните намира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена от лице, имащи право на въззивно обжалване, а именно от ответника в първоинстанционното производство срещу решението в частта, с която са уважени предявените срещу него искове положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК. При подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок. Съобщението за изготвеното решение е връчено на жалбоподателя на 03.11.2021 година, а въззивната жалба е изпратена по пощата на 16.11.2021 година и е заведена с вх. № 10211267/ 18.11.2021 година.

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността на първоинстанционното решение съдът е ограничен от посоченото във въззивната жалба, съгласно разпоредбата на чл.

269 от ГПК, освен когато става дума за приложение на императивни материално правни норми или когато съдът е длъжен служебно да следи за интересите на някоя от страните в процеса.

По същество, преценявайки конкретните оплаквания във въззивната жалба, съдът намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Пред Смолянския окръжен съд по т. дело 39/2020 година е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „УБ“ АД срещу А.

Д. В.. Искането е да се установи по отношение на ответника съществуването на вземания на банката, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 03.06.2019 година по ч.гр. дело № 94/2019 година по описа на Районен съд –Ч., включващи главница от 52 447,56 евро,

3530,25 евро договорна

4

/възнаградителна/ лихва за периода от 30.06.2018 година до 01.01.2019 година; 2822,13 евро лихва върху просрочена главница за периода от 30.06.2018 година до 30.05.2019 година и 815,85 евро наказателна лихва за просрочие за периода от 30.05.2018 година до 30.05.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Предмет на въззивното производство, след постановения от първоинстанционния съд отхвърлителен диспозитив и липса на правен интерес за обжалване на решението в частта, с която са отхвърлени частично предявените искове досежно дължимите лихви върху просрочена главница и наказателни лихви, са главницата от 52 447,56 евро, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК -30.05.2019 година до окончателното изплащане на сумата;

3496,97 евро договорна

/възнаградителна/ лихва за периода от 30.06.2018 година до 01.01.2019 година; 2134,46 евро лихва върху просрочена главница за периода от 30.06.2018 година до 24.04.2019 година и 611,88 евро наказателна лихва за просрочие за периода от 30.06.2018 година до 24.04.2019 година, както и 524,48 евро законни лихви върху главницата, дължими за периода от 25.04.2019 година до 30.05.2019 година.

Обстоятелствата, на които се основава искът на „УБ“ АД, са за сключен между страните договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ********* година за сумата от 66 000 евро със срок за погасяване на дълга до 30.05.2035 година, при уговорен годишен лихвен процент върху редовна главница от 11,40% , обезпечен с ипотеки върху недвижими имоти, описани в исковата молба. Посочено е, че на 09.12.2011 година между страните е сключен анекс към договора, след направена от кредитополучателя вноска от 8000 евро, с който е намален размера на дължимата месечна анюитетна вноска от 669,37 евро на 625,63 евро , считано от 30.12.2011 година и е заличена учредената като обезпечение по договора ипотека върху единия от трите недвижими имота. В исковата молба се твърди, че ответникът не е заплатил дължимите вноски по договора за периода от 30.06.2018 година до 30.12.2018 година, поради което считано от 01.01.2019 година банката обявила задълженията по договора за изцяло и предсрочно изискуеми на основание т. 17 от договора във връзка с раздел ІХ, чл. 29 и следващите от Общите условия към него и чл. 60, ал. 2 от Закона 5 за кредитните институции. За обявената предсрочна изискуемост ответникът бил уведомен с нотариална покана, връчена му на 24.04.2019 година. За дължимите суми по договора било подадено заявление по чл. 417 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение от 03.06.2019 година по ч.гр. дело № 94/2019 година по описа на Районен съд – Ч.. Ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск по чл.

422 от ГПК.

Ответникът А. В. не е подал писмен отговор на исковата молба по чл.

367 от ГПК в преклузивния срок за това, а именно двуседмичен от получаването на преписа от исковата молба. Подаден е допълнителен отговор на допълнителна искова молба в срока по чл. 373 от ГПК от негово име.

Въззивният съд, съобразявайки извършените от първоинстанционния съд процесуални действия в хода на размяната на книжата, по-конкретно разпореждането, с което въпреки липсата на отговор по чл. 369 от ГПК е дал възможност на ищеца за допълнителна искова молба, след което е връчил препис от същата на ответника и му е дал срок за отговор, намира, че следва да съобрази и да се произнесе по възраженията срещу основателността и размера на иска и доводите, изложени от ответника в отговор вх. № 20210167 от 03.02.2021 година. Първоинстанционният съд, макар да не е посочил изрично, че счита този отговор като отговор и на първоначалната искова молба, в мотивите на определение № 21033 от 04.02.2021 година, постановено по реда на чл. 374 от ГПК и в доклада си по делото е приел, че е сезиран с възраженията, съдържащи се в отговора на А. В.. Наред с това е приел, че дължи произнасяне по въпроса за наличието на неравноправни клаузи в договора и общите условия към него, с оглед потребителската защита на ответника по ЗЗП, без да е сезиран с такова искане, доколкото става дума за приложение на императивни правни норми и е уведомил страните, че ще се произнесе по тези въпроси.