Решение № 13101 от 04.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13101 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110177668 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, искова молба насочена против Н. Г. У., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите както следва: – 737,90 лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 143,26 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 27.11.2024 г.., 36,47лв. – дялово разпределение за периода м.05.2021г.

– м.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата и 9,73 лв. – мораторна лихва за периода 15.04.2022 г. – 27.11.2024 г.

Ищецът твърди, че ответниците като собственици на процесния апартамент имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 1 Рег.№ 24533 / 04.06.2025 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Kalina Ventsislavova Stancheva на 04.06.2025 г. в 17:22:26 ч., SOFIA REGIONAL COURT на 04.06.2025 г. в 17:22:30 ч. 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Топлофикация София“ ЕООД. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово 1 разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се излагат доводи, че сумите са платени с представени по делото платежни нареждания, поради което е формулирано искане делото да бъде прекратено.

В молба от 12.05.2025 г. ищецът уточнява, че задълженията, претендирани с процесната искова молба, не са погасени с оглед факта, че в платежните нареждания никъде не фигурира номера на настоящото гражданско дело, респ., че поддържа в цялост исковата си молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай между страните не се спори, а и от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 127, том II, дело № 356/1999 г., се установява, че наследодателят на ответника - Д. Г. У. е придобила като купувач следния недвижим имот – апартамент № 120, находящ се в гр. София, кв.

2

„Полигона“, бл. 5, вх. Г, ет. 6, като по отношение на същия е подала и Молба-Декларация с цел да й бъде открита партида на посочения адрес. Видно от представена по деото справка от НБДН Д. Г. У. е оставила за свой наследник своя син - ответникът Н. Г. У.. Предвид изложеното, ответникът Н. Г. Урумо в качеството на собственик на топлоснабдения имот се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в имота.

Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и Виктория Г. да е упражнила правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Ето защо между нея и „Топлофикация София“ ЕАД е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за процесния имот, през процесния период.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на 17.10.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД и приложен към него списък (в който под № 24 фигурира Д. Г. У.), с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № 4542/30.09.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „Техем сървисис“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор от 22.06.2017 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Техем сървисис“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 2 отоплителни тела -радиатори, на които не са монтирани три топлоразпределители и 2 термостатни винтили, както и един брой водомер за отчитане на БГВ. През процесния период топлинната енергия за отопление на имот еопределяна по прогнозни данни, като впоследствие след всеки сезон е извършвано дялово разпределение и респ. определяно реалната стойност на действителното потребено количество ТЕ. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата 3 и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. възлиза на сумата от 1 136,69 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.

По релевираното в отговора на исковата молба възражение за плащане, съдът намира следното:

По делото е допуснато до изслушване заключение по СсЧе, вещото лице, по която съобщава, че главницата в размер на 737,90 лв. за период от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. и главницата за дялово разпределение в размер на 36,47 лв. за период от м.02.2022 г. до м.04.2023 г. не са погасени чрез плащане. Експертът разяснява, че с представените по делото от ответната страна писмени доказателства - фискални бонове, са погасени задължения извън процесния период. Уточнява, че видно от основанието, посочено в приложените касови бележки - л. 56, 57, 58 и 60 са погасени лихви в общ размер 0,25 лв. по цитирани фактури. В хода на защита на своето заклучение по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, вещото лице със специални знания в областта на счетоводните науки, мотивирано посочва, че е работила по същите изравнителни сметки, представени и от ответника в хода на проведеното на 03.07.2025 г. открито съдебно заседание и не намира основания да ревизира своето заключение.Обяснява, че е изискала данни от информационната система как са осчетоводявани процесните изравнителни сметки и подробно е разписала същите. Съдът намира, че приетата счетоводна експертиза има материална доказателствена сила за обстоятелствата, за които е допусната /Определение № 1202 от 26.08.2009 г. по гр. д. № 811 от 2009 г.на ІV ГО на ВКС/, поради което съдът се доверява на преценката на експерта и приема, че процесните вземания не са погасени чрез плащане, а с представените платежни ответниъкт е погасил по-стари свои задължения към ищцовото дружество. В този смисъл и по реда на чл. 175 ГПК съдът цени изявленията на ответника в хода на проведеното открито съдебно заседание, в неговия ход по същество, че половината сума (от платената) касае периодът, за които иска ищеца, респ. сам ответникът признава, че другата част визира стари дългове. С оглед всичко изложено, съдът намира инвокираното възражение за плащане за недоказано и неоснователно.