Решение № 2957 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2957 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110215951 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. Ц., с ЕГН ********** и адрес: ***, *************** *** срещу Наказателно постановление № 25-4332-021910/28.08.2025 г. /НП/, издадено от началник сектор в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се оспорва НП, като се твърди, че то е незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Явява се и адв. К., преупълномощена от адв. Ч.. В допълнение към жалбата, пледира пред съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Според нея от доказателствата по делото и по-конкретно, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че е технически невъзможно на това кръстовище да бъде спрян за проверка водач, движещ се в насрещното платно, доколкото е налице мантинела в тази част на кръстовището и именно маневрата на полицейските служители е нарушение на закона. Адв.

К. посочва още, че полицейските служители, с показанията си не са успели да установят какъв е способът за постановяване на акт относно преминаването на червен светофар, когато водачът се движи в насрещното движение. Допълва, че както е известно, независимо дали сме шофьори или пешеходци, светофарите си имат лицева част, която подава сигнал към водачите, които се движат в тази посока на движение и е недопустимо да се правят констатации за светлинните сигнали на движещите се в едната посока на движение спрямо светлинните сигнали, като са видими за тези, които стоят от другата страна. Твърди, че не се установява категорично, че заставайки на мястото, където са били полицейските служители, са в обективна невъзможност да възприемат светлинния сигнал, на който преминава водачът, движещ се в насрещната страна на движението. По отношение на повторността, 1 адв. К. моли съда да вземе предвид, че така посоченото НП, на което се основава повторността е обжалвано и не е влязло в сила. В случай, че съдът приеме за доказано извършването на нарушението е отправено алтернативно искане за намаляване на наложеното наказание, без да се сочи конкретно кое измежду двете наложени административни наказания или и двете. Претендира разноски.

В писмено становище, административнонаказващият орган (АНО) е изложил съображения, че издадените АУАН и НП са правилни и законосъобразни, издадени съгласно изискванията на ЗАНН, поради което обжалваното НП следвало да бъде потвърдено. В проведеното по делото съдебно заседание АНО, редовно призован, не се е явил и не е бил представляван. Със същото писмено становище претендира да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от страна на жалбоподателя.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, запозна се с доводите и възраженията на страните, и със събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 15.08.2025 г., около 20.35 часа, в гр. София, жалбоподателят И. Ц. управлявал лек автомобил, марка/модел „***“, с рег. № ********, като се движил по Околовръстен път, с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Александър Пушкин“. По същото време, в района на кръстовището, образувано от Околовръстен път и бул. „Братя Бъкстон“ изпълнявали служебните си задължения свидетелите Н. Т. Д. и С. Г. П. – полицейски служители в ОСПС-СДВР, като осъществявали контрол по спазване на правилата на ЗДвП.

Преминаването през кръстовището било регулирано от светофарна уредба. Жалбоподателя И. Ц. преминал с автомобила си през кръстовището на червен (забранителен) сигнал, излъчван по това време от светофарната уредба. Полицейските служители възприели това и последвали автомобила на жалбоподателя и го спрели преди намиращата се след кръстовището бензиностанция „***“.

Тъй като свид. Д. и П. нямали правомощия да съставят АУАН, поискали съдействие от дежурната част, от където на място изпратили екип на ОПП-СДВР. В екипа на ОПП бил свид. Е. Л.. След като свид. Д. и П. му обяснили защо са спрели водача, какво нарушение е извършил и при какви обстоятелства, свид. Л. съставил против жалбоподателя Ц. АУАН, серия GA, № 4238813/15.08.2025 г., в който като нарушена отразили разпоредбата на чл. 6, т.

1 ЗДвП. Препис от акта бил връчен на жалб. Ц. на датата на изготвянето му, което било удостоверено с неговия подпис. При връчването на преписа, в графата за възражения на АУАН, е отбелязано, че жалб. Ц. няма възражения. Същият не се е възползвал и от процесуалната възможност да подаде писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на горепосочения АУАН е било издадено обжалваното наказателно постановление № 25-4332-021910/28.08.2025 г. от началник сектор в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 12.10.2025 г., което било удостоверено с подписа му.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: писмени доказателства – Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-12047/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 513з-9727/13.09.2024 г. на Директора на 2

Столична дирекция на вътрешните работи, АУАН серия GA, № 4238813/15.08.2025 г., издаден от мл. автоконтрольор Е. Л. при ОПП – СДВР, справка-картон на водача за жалбоподателя И. Ц., НП № 24-4332-010963/22.05.2024 г., депозирана жалба срещу него пред Софийски районен съд; гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Е. А. Л., Н. Т. Д., С. Г. П. и И.а Александрова П..

Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите Н. Д. и С. П., като намира, че техните показания са логично структурирани, последователно изложени и намират опора в останалите доказателствени материали по делото. Съдът намира за нормално да не пазят ясен и точен спомен за случилото се, тъй като естеството на полицейската работа се характеризира с многообразие на ситуациите, тъй като полицейските служители са ангажирани с различни по вид служебни задачи,. Отделно от това, от датата на установяване на нарушението до разпита им в съдебно заседание е изминал значителен период от време, а и процесният случай не е екстраординарен, а обичаен и често срещан в практиката на полицейските служители. Въпреки че от показанията им не става ясно къде точно са се намирали, когато са възприели извършеното от жалбоподателя нарушение, съдът намира показанията им за информативни, тъй като в тях те са заявили, че именно извършването на нарушението е станало причина да го последват и да го спрат. Отделно от това, при разпита си, свидетелите споделят, че е обичайна практика, когато възприемат извършването на нарушение, особено по време на провеждане на специализирана полицейска операция, да вземат отношение по случая. В допълнение следва да се посочи, че в съдебното следствие на свид. П. е предявен АУАН, в който той фигурира като свидетел при съставянето му, като е потвърдил, че подписът положен в графата „свидетел“ е негов. Това, от своя страна, също свидетелства за верността на дадените от него показания, тъй като подписвайки се в АУАН, свидетелят е изразил съгласието си, че изложената в акта фактическа обстановка е идентична с това, което действително се е случило. От показанията на тези свидетели се установява и това, че са поискали съдействие от екип на ОПП-СДВР за съставянето на АУАН.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Е. Л., съставил АУАН. Неговите показания намират опора в доказателствата по делото, не са противоречиви, поради което съдът цени същите като достоверни. От тях се установи, че той не е присъствал при установяване на нарушението, а е съставил акта въз основа на сведенията, които са му били дадени от колегите му – свид. Н. Д. и свид. С. П..

Съдът подложи на внимателен и критичен анализ показанията на свид. И.а П. предвид това, че същата има отношения с жалбоподателя Ц. и това, че е потенциално възможно, предвид отношенията им, същата да е заинтересована от изхода на делото. Вследствие на проведения анализ, съдът намира, че тези показания следва да бъдат кредитирани частично, доколкото същите намират опора в доказателствата по делото и не са противоречиви както с останалите доказателствени материали, така и вътрешно. От нейните показания се установява, че на процесните време и място, посочени в АУАН и НП, тя е пътувала в автомобила, заедно с жалбоподателя Ц.. Неясни са твърденията на свидетелката относно това от къде полицейските служители са видели, че жалбоподателят Ц. е преминал на червен светофар. Появата на полицейските служители, свид. П. описва със следните твърдения „Спряха ни на околовръстното, преди бензиностанция ***. Беше вечерта, около 20.00ч., не разбрах защо ни спряха. Като ни спряха разбрахме защо, но бяхме изненадани, защото както си карахме изведнъж изскочи полицай отляво и каза, че сме минали на червено. Аз бях на пасажерското място. Той изскочи от ляво, от страната на шофьора. Там имаше две платна и мантинела. Не помня в кое платно се движехме. Спряха ни след светофара. Не знам на какво разстояние е бензиностанция ***, може би около двеста метра след светофара е бензиностанцията.“ От тези твърдения, единственото което се установи е, че полицейските служители са спрели жалбоподателя в близост до бензиностанция ***. По отношение на това от къде точно полицаите са започнали да следват жалбоподателя, нейните показания са 3 лишени от конкретика, тъй като се изчерпват с твърдението, че полицаят и изскочил от ляво, от страната на шофьора. Това не означава, че същата е видяла къде са били позиционирани, а споделя възприятията си за един по-късен момент, когато полицаите вече са следвали жалбоподателя. Пред съда свидетелката заявява „там имаше две платна и мантинела“, като не се разбира дали свидетелката има предвид мястото, на което полицаите са спрели жалбоподателя, платното, по което те са се движили ли е или има предвид нещо друго. Това е и причината съдът да не се съгласи с твърдението на адв. К., което тя е направила в съдебните прения, че е технически невъзможно на това кръстовище да бъде спрян за проверка водач, движещ се в насрещното платно, доколкото е налице мантинела в тази част на кръстовището и именно маневрата на полицейските служители е нарушение на закона. С оглед на това, съдът намира това твърдение за недоказано. По-нататък, съдът не кредитира твърдението на свидетелката, че са минали на зелен светофар. Това твърдение не намира опора в нито един друг доказателствен източник на делото, а преобладаващият доказателствен материал формира извод точно в обратна насока.

Обясненията на жалбоподателя Ц., съдът прие изцяло за негова защитна теза. Същите са формулирани изключително неясно и съдържат в себе си твърдения като „полицаите дойдоха от пряката, в насрещното, от там тръгнаха да идват към мен, но аз мислех, че искат да се включат в движението“. Неясно за съда е какво има жалбоподателят предвид като казва „дойдоха от пряката в насрещното“, тъй като не става ясно конкретна улица ли има предвид или насрещното движение, спрямо неговата посока на движение. Нелогично е движещите се в насрещното МПС да се опитват да се включат в посоката на движение на жалбоподателя. Използвайки думата пряка, същият не посочва дали става въпрос за улица, която се намира отляво или отдясно, спрямо посоката му на движение. Поради това, тези негови твърдения не биха могли да послужат за изясняване на обстоятелството къде са се намирали полицаите, когато са го възприели да извършва нарушението. Нелогично е твърдението на жалбоподателя, че разстоянието, което е от кръстовището до отбивката е 300 метра. Не става ясно за коя отбивка говори – за тази от която са го последвали полицаите или тази, на която са го спрели. Именно поради тези неясности, съдът не кредитира тези негови обяснения, а твърдението, че е минал на зелен светофар намира за негова защитна версия, доколкото същото остана недоказано по делото.