Решение № 4359 от 09.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4359 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20211110147772 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Д. АС. Т. , с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: 5273,00 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава о т 18.08.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 697,86 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 21.01.2021 г., сума в размер на 62,98 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 12.2017 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 18.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 11,19 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.01.2018 г. до 21.01.2021 г.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ответника въз основа на качеството собственик или ползвател на процесния имот.

1

Оспорва и материалната легитимация на ищеца да претендира суми за дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни 2 да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

В случая по делото е представен нотариален акт № 112, том VII, дело № 1312 от 20.07.1971 г., от който се установява, че процесният недвижим имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, бл. № 16, на 4 етаж, е придобит от Керачка Димитрова Т.а посредством покупко-продажба по реда на чл. 55г от ЗПИНМ.

От приложено удостоверение за наследници № 471/19.05.1998 г. на Керачка Димитрова Т.а, починала на 23.08.1997 г., се установява, че същата е наследена от съпруга си Асен Иванов Т. и от сина си и ответник по делото Д. АС. Т.. По делото е уважено доказателствено искане на ищцовата страна за изискване по реда на чл. 186 ГПК на актуално удостоверение за наследници на Керачка Т.а и препис от акт за смърт на Асен Иванов Т.. До последното съдебно заседание, проведено на 12.04.2022 г. изисканите писмени доказателства не са постъпили по делото. От изготвена по делото справка за родствени връзки на ответника Д. АС. Т. се установява, че неговите родители – Асен Иванов Т. и Керачка Димитрова Т.а, са починали, както и че ответникът няма братя и/или сестри. При съвкупната преценка на тези доказателства и приложимата материалноправна разпоредба на чл. 5, ал. 1 ЗН се установява, че след смъртта си Асен Иванов Т. е наследен от сина си Д. АС. Т., който въз основа на наследствено правоприемство от своите родители е придобил процесния недвижим имот в изключителна собственост.

Изводът за наличието на облигационно отношение между ответника и ищцовото 3 дружество се подкрепя и от приложената по делото молба-декларация за откриване на партида по отношение на процесния недвижим имот от 10.10.2002 г.

Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор № 1914/10.01.2001 г., сключен между етажната собственост с адрес гр.

София, ж.к. „Бъкстон“, бл. 16, вх. Б и „Т. С.“ ЕООД, както и от протокол от проведено Общо събрание на собствениците на етажната собственост, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, като въз основа на доказаното право на собственост на ответника върху процесния имот, последният се явява презумиран ползвател на топлинна енергия, а наличието на договорна връзка се подкрепя и от представената молба-декларация за откриване на партида.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни от дружеството, извършващо дялово разпределение, че през процесния период в имота на ответника е имало монтирани 3 отоплителни тела и съответно 3 топлоразпределители. От 2019 г. уредите са сменени с радиоуреди. В имота има също щтранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна топлинна енергия. В процесния апартамент има и водомер за топла вода, по който се отчита разхода на същата. Отопляемият обем на жилището е 200 м3, на базата на който се разпределя топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация. Разпределението на топлинната енергия се извършва от ищеца при спазване на реда по чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. Начислената сума за доставена топла вода за процесния период е в размер на 5208,41 лв. след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, начислена по изравнителни сметки.