Решение № 73 от 14.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пловдив, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Андреана Т. Динкова в присъствието на прокурора Галин Гавраилов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20225300600092 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по жалба на адв. З.Т.- защитник на осъдения Б.Б., срещу определение на Районен съд-Пловдив, ХVІ-ти н.с. , постановено на 13.10.2021 г. по ЧНД № 5735/2021г. по описа на същия съд. Наведени са оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалвания акт. Иска се отмяната му и постановяване на акт за съдебна реабилитация на Б..

Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив намира жалбата за неоснователна. Излага становище, че виждането, изразено в Р № 555/ 26.01.2009 г. по наказателно дело № 556/2008 г. на 3-то н.о. на ВКС е изолирано. Преобладаващата и актуална съдебна практика е, че в случаите на приложение на чл. 66 от НК срокът по чл. 87 ал.1 НК следва да се брои от момента, в който е изтекъл изпитателният срок, осъденият следва да изпълни всички условия, вкл. и изискването за три години от изтичане на наказанието, който в случая ще изтече през 2024 г. Пледира обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

Осъденото лице не се явява пред настоящата инстанция, редовно призовано. Защитниците му- адв. Т. и В. Б.а пледират за отмяна на 1 обжалваното определение. Адв. Т. изразява становище, че актуалната съдебна практика е незадължителна, по делото е установено наличието на предпоставките за съдебна реабилитация на осъдения, което обуславя постановяването й от настоящия съд.

Упълномощеният защитник Б.а изразява същото становище. Наред с това сочи обстоятелства относно здравословното състояние на осъдения, желанието му да полага труд и затрудненията в тази насока с оглед отразяването в свидетелството за съдимост на осъжданията му. Иска обжалваното определение да бъде отменено и вместо това постановена съдебна реабилитация на Б..

Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и извърши цялостна служебна проверка на правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт при спазване изискванията на чл. 313 и чл.

314 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, притежаващо правото да обжалва съдебния акт, в предвидения за това срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Следва да се констатира схематичното обсъждане от първостепенния съд на съдебното минало на осъдения Б.. Макар и оскъдни, мотивите на съдебния акт позволяват да се проследи процеса на формирана на вътрешното убеждение на съда, поради което не е налице основанието по чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК- нарушение, за което съдът е задължен да следи служебно.

По делото са приложени две свидетелства за съдимост на осъдения с различно съдържание и дата на издаване. В първото такова не е отбелязано наложеното му по реда на чл. 78а от НК административно наказание. Още към момента на депозирането му срокът на валидност на този документ е бил изтекъл. На обсъждане подлежат данните, отразени във второто свидетелство, представено в изпълнение на указаното от съдията- докладчик (л. 20 от дело ПдРС). От съдържанието му се установяват следните постановени спрямо осъдения Б. Т. Б. съдебни актове:

С Присъда № 547/21.10.2009 г.постановена по НОХД № 4618/2009 г. по описа на Районен съд Пловдив, в сила от 06.11.2009 г., Б.Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, на основание чл.78а, ал.5 вр. ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800 лева. С Разпореждане на НАП гр. Пловдив от 03.08.2015 г., глобата е погасена по давност.

Не е налице наказание измежду визираните в НК, сроковете за реабилитация на лицето са предвидените в чл. 82 от ЗАНН и то е несъотносимо към предмета на настоящето дело.

От значение за настоящия казус са последващите осъждания на дееца, 2 които коректно са били отразени в молбата, по която е образувано производството:

1. С Определение № 63/24.01.2013 г., постановено по НОХД № 411/2013 г. по описа на Районен съд Пловдив, в сила от 24.01.2013 г. , Б. е признат за виновен в извършено на 19.01.2013 г. престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, за което при условията на чл.54, ал.1 от НК му е било наложено наказание глоба в размер на 300 лева. Глобата е платена на 23.03.2017 г.

2. С Определение № 344/25.05.2015 г., постановено по НОХД № 2817/2015 г. по описа на Районен съд Пловдив, в сила от 25.05.2015 г., Б. е признат за виновен в извършено на 18.05.2015 г. престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, за което му е било наложено наказание глоба в размер на 500 лева. Глобата е платена на 23.03.2017 г.

3. С Определение № 606/10.07.2018 г. постановено по НОХД № 4399/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила на 10.07.2018 г., Б. е признат за виновен в извършено на 04.07.2018 г. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което му е било наложено наказание от седем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 450 лева. На осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на определението в сила. На осн. чл.343г вр. чл.343б, ал.3 вр, чл.37, ал.1, т.7 от НК му е определено и наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца. На осн. чл.59, ал.2 вр ал.1, т.1 от НК от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от седем месеца е приспаднато времето, през което осъденият Б. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 04.07.2018 г. до влизане на определението в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. На осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което осъденият Б. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 04.07.2018 г. до влизане на определението в сила.

Необсъдено от първостепенния съд с дължимата задълбоченост е наличието на основанието по чл. 86 от НК – реабилитация по право за първото осъждане. То е станало изпълнимо на 24.01.2013 г. По делото не се установява да е било образувано изпълнително дело за събиране на вземането. Датата на плащането му- 23.03.2017 г. несъмнено е след изтичане на визираната в чл. 82 ал. 1 т. 5 от НК давност. В този случай двегодишният срок по чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК следва да се зачита от датата, на която изпълнението е било погасено по давност- 24.01.2015 г., а не от датата, когато въпреки настъпването й деецът е погасил задължението си. В този смисъл е указаното по задължителен начин в ТР № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК- доброволното погасяване на задължението след изтичане на 3 давността не би следвало да предизвика неблагоприятни последици за осъдения, поради което и в този случай началният момент, от който започва да тече срокът за реабилитация, остава същият.

Реабилитация по чл. 86 от НК (по право) би настъпила на 24.01.2016 г. В конкретния случай такава не е налице, тъй като на 18.05.2015 г. е извършено второто престъпление от общ характер ( за което на Б. е било наложено същото по вид наказание). Т.е. за него реабилитация по право за първото му осъждане е недостъпна. От този факт следва невъзможност за реабилитация по право и за последващите осъждания. Съгласно категоричната забрана на чл. 86, ал. 2 от НК реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. На още по-голямо основание тя е невъзможна когато предходната реабилитация изобщо не е настъпила и е невъзможна.

Изложеното обуславя необходимост да се обсъди наличието на предпоставките на чл. 87 и чл. 88а от НК за всяко едно от сочените в молбата наказания.

Не са налице основанията на чл. 87 от НК за което и да е от осъжданията му, тъй като не е налице изискването на ал. 1 от цитирания текст- в течение на три години от изтичане на срока на наложеното наказание деецът да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Това е относимо и за наложените му по първите две сочени в молбата наказания глоба, тъй като са определени като самостоятелно наказание, а не наред с друго, по- тежко такова.

Към датата на извършване на деянието, за което е бил санкциониран по второто дело- по НОХД № 2817/2015 г., не е бил изтекъл и срокът по чл. 87 ал. 1 от НК за първото му осъждане.

Наказанието глоба, наложено му като самостоятелно наказание по НОХД № 2817/2015 г. по описа на Районен съд Пловдив, е станало изпълнимо на 25.05.2015г. Глобата е заплатена на 23. 03.2017 г. и тогава е започнал да тече срокът по чл. 87 ал. 1 от НК. Преди изтичането му- на 04.07.2018 г. Б. е реализирал престъплението, за което е било наложено последното му наказание. Срокът за реабилитация по нито едно от предходните му две осъждания не е бил изтекъл.

Основният спорен по делото въпрос е дали е настъпил визираният в чл.

87 ал. 1 от НК тригодишен срок за наложеното му при третото осъждане наказание лишаване от свобода, с приложение на чл. 66 от НК за срок от три години. Правилно проверяваният съд е констатирал неналичие на това законово изискване. Обсъденото като неприложимо от прокурора, като приложимо от защитата в Р № 555 от 26.01.2009 г. по наказателно дело № 556/2008 г. на 3-то н.о. на ВКС се явява изолирано от трайната съдебна практика виждане както с оглед многобройните противно заявени такива, вкл.

4

Решение № 51 от 21.III.1996 г. по н. д. № 656/95 г., I н. о. , Решение № 216 от 4.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 647/2015 г. и др., така и поради разрешението, дадено в задължителното за прилагане ТР № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д.

№ 2/2017 г., ОСНК.

Изпитателният срок за изпълнение на най- тежкото наложено наказание е започнал да тече на 10.07.2018 г. и към датата на образуване на настоящето производство той е бил вече - на 09.07.2021 г. Във вече цитираното ТР № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК е ясно изразено виждането на ВКС, последовотелно прилагано от съдилищата и към настоящия моментпри неизпълнено наказание, когато възможността за изпълнението му е погасена след условно осъждане, срокът за реабилитация започва да тече от изтичане на изпитателния срок. Т.е. на 09.07.2024 г. за осъдения Б. ще изтече тригодишният срок по чл. 87 ал. 1 от НК. Липсата на това законово изискване налага извод за несъотносимост на наличните доказателства, от които се извеждат добри характеристични данни за поведението на осъдения след последно наложеното му наказание. Изискванията на чл. 87 от НК не са налице в съвкупността, очертана от законодателя. Така приетото от проверявания съд е в съответствие с доказателствата по делото относно отсъствието на първата изискуема предпоставка за допустимост на реабилитация от съд- изтичане на изрично предвидения тригодишен срок от изтърпяване на наказанието.

Не може да се обсъжда реабилитация по чл. 87 от НК за първите две наложени наказания, тъй като наред с вече изложеното следва да се сподели и виждането, изразено в Р № 216/04.06.2015 г по н.д.647/2015 г. на ВКС, І н.о., че реабилитацията е правен институт, който засяга и се разпростира върху юридическия статус на личността като цяло. Не е възможно да настъпи реабилитация само за едно престъпление ( изключение е визирано в чл. 86 от НК), а за други- не.

Не са налице и основанията на чл. 88а от НК, при наличието на които съдебното производство подлежи на прекратяване, тъй като реабилитацията на лицето настъпва по силата на закона, а не на съдебен акт. Съгласно чл. 88а, ал. 4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.

За последното от осъжданията му не е изтекъл срокът по чл. 88а ал. 3 вр. с ал.