Решение № 5535 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5535 гр. ., 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110105535 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата А. Т. Т. твърди, че на 31.03.2024 г. е сключила с „.“ ЕООД договор за потребителски кредит № ., за сумата от 1000 лева със срок на връщане 30 дни. Поддържа, че в договора са заложени следните параметри:

40,99% годишен лихвен процент, 49,7% годишен процент на разходите (ГПР) и 206,31 лв. такса за „бързо разглеждане“. Сочи, че е заплатила общо 2112 лв. по този заем, като голяма част от сумата е под формата на многократно плащани такси за „удължаване“ в размер на 240 лв. всяка. Излага доводи, че таксата противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като представлява заплащане за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за каквито кредиторът няма право да изисква такси. Посочва, че таксата прикрива възнаграждение за кредитора и представлява скрито оскъпяване на кредита, с което се заобикаля нормата на чл. 19 от ЗПК относно максималния размер на ГПР. Излага, че таксата е в значителен размер (близо 1/5 от главницата) и е в явно несъответствие с предоставената услуга (проверка на документи за 15 минути), което нарушава принципа на еквивалентност на престациите.

1

Описва, че на уебсайта на ответника опцията „Искам бърз заем до 15 минути“ е избрана по презумпция и се изисква активно действие от потребителя, за да я премахне, което налага „допълнителната услуга“ без изрично първоначално искане от потребителя. Смята, че таксата за „бързо разглеждане“ (206,31 лв.) и таксите за „удължаване на срока“ са разходи, които по смисъла на закона (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК) трябва да се включат в ГПР, каквото не е сторено.

Подчертава, че ответникът е обявил параметрите на оскъпяване по начин, който пречи на потребителя да прецени действителната финансова тежест, тъй като е разделил изкуствено цената на кредита от цената на „допълнителните услуги“. Заключава, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като ГПР е посочен неправилно (49,7% без включените такси), което означава, че потребителят дължи само чистата главница, без лихви и такси. С тези доводи претендира прогласяване на недействителността на Договор за кредит №./31.03.2024 г., сключен между страните, поради неточно посочения в него ГПР, както и осъждането на ответника, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПК, да върне сумата от 1112 лв. (понастоящем 568,56 евро), представляваща разликата между общо платените 2112 лв. и получената главница от 1000 лв., като платена при изначална липса на основание.

Ответникът „.“ ЕООД оспорва изцяло предявените искове, като излага подробни фактически твърдения и правни доводи за валидността на договора за кредит и законосъобразността на начислените такси. Поддържа, че е изпълнил всички законови изисквания при сключването на договора от разстояние. Сочи, че на ищцата е бил предоставен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) още преди сключването на договора, в момента, в който тя е избрала параметрите на заема на уебсайта. Излага, че потребителката е била точно и ясно уведомена за размера на задължението, общата дължима сума и разпределението й по пера, което изключва възможността тя да е била подведена. Оспорва твърдението, че таксата за „бързо разглеждане“ е нищожна с доводи за това, че услугата е „допълнителна незадължителна услуга“, която се предоставя само при изрично искане на потребителя и не е условие за отпускане на самия кредит. Също така посочва, че таксата е за реално доставена услуга, доколкото стандартният срок за разглеждане на документи и проверка на кредитоспособността (чрез справки в НОИ, НАП, ЦКР и др.) е 7 календарни дни, и в случая таксата се дължи за ангажирането на допълнителен финансов и човешки ресурс, за да се предостави отговор в рамките на 15 минути. Подчертава, че ползването на тази услуга по никакъв начин не повишава шансовете на кредитополучателя за одобрение, а само съкращава времето за чакане, а също и че размерът и основанието на таксата са ясно посочени в Специалните условия на договора и в преддоговорната информация. Категорично отхвърля твърдението за недействителност на 2 договора поради неточно посочен ГПР с довод, че обявеният ГПР от 49,7% е изчислен правилно съгласно законовите изисквания, като в него е включена само договорната лихва, а тъй като таксите за „бързо разглеждане“ и „удължаване“ са за незадължителни услуги по желание на клиента, те не следва да се включват в ГПР според т. 7.1 от Общите условия на дружеството.

Смята, че дори да се приеме, че таксата е трябвало да бъде включена в ГПР, това би довело само до нищожност на конкретната клауза (ако се надвишава законовият праг), но не и до недействителност на целия договор. По отношение на платените от ищцата суми за удължаване, ответникът твърди, че между страните са били сключени девет анекса за удължаване на срока, като последният падеж е бил 09.02.2025 г., като услугата по удължаване се предоставя по искане на клиента, за да не изпада в забава и да не влошава кредитната си история, което представлява допълнителна полза за него, а същевременно, всяко удължаване е ставало след нова индивидуална кредитна оценка и съгласие на страните. Ответникът поддържа, че е налице свободно договаряне и липса на накърняване на добрите нрави, тъй като ищцата е имала избор между две ясни опции. В заключение, ответната страна иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни, тъй като сумите са получени на годно правно основание – валидно сключен договор и реално предоставени допълнителни услуги.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отрицателния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД в тежест на Ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивни правни разпоредби и/или накърнява добрите нрави.

С оглед конкретните твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е отделил като безспорни между тях и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:

На 31.03.2024 г. ищцата А. Т. Т. е сключила с „.“ ЕООД договор за потребителски кредит № ., за сумата от 1000 лева, със срок на връщане 30 дни;

3

В договора са заложени следните параметри: 40,99%, лихвен процент за срока на кредита, 49,7%, ГПР и 206,31 лв., такса за „бързо разглеждане“.

Ответникът е включил в стойностите, структуриращи ГПР по кредита само сумите на кредита лихвата за срока на кредита;

Ищцата е получила сумата по договора за кредит;

Ищцата е заплатила, а ответникът е получил общо 2112 лв. по договора за кредит;

От съдържанието на приложения по делото и неоспорен от ответника договор за кредит № . от 31.03.2024 г. се установява, че между ищцата и „.“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответното дружество се е задължило да предостави на ищцата кредитополучател сумата от 1000 лв., срещу задължение за връщането й в срок от 30 дни, заедно с договорна (възнаградителна) лихва в размер на 33,69 лева. В договора е предвидена такса за бързо разглеждане, възлизаща в размер на 206,31 лева, като между страните не се спори, че горната такса не е била включена сред стойностите, участващи при изчислението на ГПР по кредита.

В общите условия на договора за кредит, горната такса е определена като допълнителна незадължителна услуга, предоставена по изрично искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и предоставяне на отговор в рамките на до 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или в офис на партньор. В случай, че потребителят не избере тази услуга, кредиторът разглежда заявлението и предоставя отговор в срок до 7 календарни дни. В т. 4.1 до 4.5 на Раздел III от горните общи условия „Разглеждане на искане за кредит и сключване на договор за кредит“ са уредени детайлно условията за заявяване, сроковете за изпълнение (включително при подаване извън работно време) и начина на изчисляване на таксата спрямо сумата и срока на кредита. Горната такса е регламентирана в специалните условия на договора за кредит, в които е посочен конкретният й размер (в случая 206,31 лв.), като част от общата дължима сума по кредита. В Стандартния европейски формуляр (СЕФ) таксата е включена в описанието на общата сума, която потребителят следва да заплати, и е посочена като отделно перо в разпределението на задължението. Допълнително, стойността на услугата е включена и в официалната тарифа на дружеството, обявена на неговата начална страница.

Настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят А. Т. Т. е физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С оглед на това ищцовата страна има качеството на „потребител“ по смисъла на 4

§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелство също не се явява спорно по делото.

От изложеното по–горе съдът намира, че в случая към съдържанието на договора за потребителски кредит между страните са приложими специалните изисквания на Закона за потребителския кредит, а също и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който транспонира разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. При тълкуване на разпоредбата се наблюдава ясно разграничение в подхода на законодателя към двете групи такси, а именно между тези, които са дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и чието начисляване и събиране от потребителя е допустимо и тези, които кредиторът е предвидил за действия по усвояване и управление на кредита, които са забранени по силата на изричната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същевременно, целта на таксите и комисионите, чието събиране е разрешено по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, в т.ч. застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия – арг. §1. т. 1 ДР на ЗПК, а съгласно чл. 10а, ал. 2 последният не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита.

Клаузата на чл. 9, ал. 1 от процесния договор за кредит от 31.03.2024 г. е предвидено заплащането от ищцата, в качеството й на кредитополучател, на сумата от 206,31 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на искането й за отпускане на кредит, предоставянето на която услуга кредитополучателят е заявил при кандидатстването си за отпускане на кредит при условията на т. 4.2 от Раздел III от Общите условия. Съобразявайки съдържанието на тази клауза и основно на предпоставките, при наличието на които е дължима горната такса, съдът приема, че услугата за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит по естеството си е услуга, свързана с усвояване на 5 кредита, поради което събирането на такса за същата е забранено по силата на разпоредбата в чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съдът отбелязва, че обстоятелството, че в процесния договор за кредит изрично е посочено, че услугата се предоставя след изрично искане от кредитополучателя, заявено при кандидатстване за отпускане на кредита, не променя забранения характер на тази услуга.