Решение № 134 от 19.03.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9638/2020
- Вид
- Решение № 134
- Подписан
- 19.03.2021
- В сила
- 14.10.2021
- Състав
- Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, т.3 · Закон за закрила на детето
- чл. 142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.4 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 134 гр. Варна , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Деница Д. Добрева при участието на секретаря Росица И. Чивиджиян като разгледа докладваното от Деница Д. Добрева Гражданско дело № 20203110109638 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба с правно осн. чл. 127, ал. 2 от ГПК, предявена от М. К. Ф., ЕГН ********** от гр.Варна против И. Н. Т., ЕГН ********** за предоставяне родителските права по отношение детето Доминик Ф.
Т. на майката и определяне на местоживеенето му при нея, за определяне на режим на личен контакт на детето с бащата, a именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 в неделя без преспиване, както и 10 дни през август, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, за осъждане на последния да заплаща месечна издръжка в размер на 600 лева, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
В исковата си молба ищцата излага, че с ответника са живеели във фактическо съжителство, като от връзката им на 14.08.2016г. е родено детето Доминик.
Първоначално родителите и детето живяли в Англия, като след раздялата на родителите майката и детето се преместили да живеят в България. Поддържа се, че след раждането на детето бащата не е помагал при грижите за него. Отказвал да помогне на майката дори за да заведат детето на лекар. Когато се отзовавал, ги оставял да чакат сами пред лекарския кабинет. На шестия месец от раждането на детето ответникът настоял ищцата да се върне на работа. Отношенията между страните се влошили до степен, при която се наложило ищцата да потърси съдействие от полицията за упражнен психически тормоз. Позвава се и на упражнено срещу нея физическо насилие в присъствието на детето. В крайна сметка ищцата се изнесла от обитаванато съвместно с отвеника жилище и взела със себе си детето. През следващите 3-4 месеца бащата не търсел контакт с детето. Само от време на време го вземал за по няколко часа.
Поддържа се, че още докато живяли заедно с Ивелин, детето Доминик започнало да проявява поведенчески проблеми- било затворено, не общувало свободно, имало затруднения в говора. След редица прегледи били изразено съмнение, че детето страда от аутизум. Тъй като ищцата не могла да получи адекватно лечение, вкл. логопедична помощ в Англия, през юли 2019г. се прибрала в България заедно с детето. След 1 консултации с различни специалисти било установено, че детето не е аутист, а проявява признаци на забавено развитие. Към настоящия момент детето работи със специалисти и има значително подобрение. Навежда се, че именно майката разполага с необходимия родителски капацитет, за да упражнява родителските права по отношение на детето. Тя е тази, която ежедневно полага грижи и усилия за развитието и възпитанието на Доминик. От друга страна ответникът не притежава необходимите възпитателски качества и морален облик. Поддържа се, че той се е дезинтересирал и не отделя нужното внимание на сина си. Сочи се, че понастоящем Доминик е записан на частна детска градина предвид специфичните си потребности. Макар и с известни затруднения, майката успява да задовили материалните потребности на детето. Бащата изпраща пари за детето само при изрично искане от страна на майката.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба. В становището се оспорва ответникът да се е дезинтересирал от грижите за детето.
Подържа, че след раздялата на родителите нужди на детето са били водещи за него. Не се противопоставя родителските права да се упражняват от майката, но счита предложеният режим на личен контакт за твърде ограничен. Така предложения режим не е съобразен с обстоятелството, че бащата не живее на територията на страната и този начин на контакт не би способствал за установяване на трайна емоционална връзка между родителя и детето. Настова, при определяне на режима да се съобрази, че бащата пребивава в страната на по време на официалните празници. Претендираният размер на издръжка ответникът намира за завишен както съобразно нуждите на детето, така и спрямо собствените му възможности. Настоява, че посещението на частна детска градина е по усмотрение на майката, съответно че детето би могло да посещава и държавна институция. Оспорва детето да има специални потребности от лечение.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора.
В съдебно заседание ищцата заявява, че не настоява срещите между бащата и детето да са в нейно присъствие, тъй като работи, но желае сутрин и вечер следи грижата за детето, вкл. за приема на медикаменти.
За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Не е спорно, че страните са родителите на детето Доминик Ф. Т., роден на 14.08.2016г.
От изготвения социален доклад от ДСП-гр.Варна се установява, че основните грижите за детето са поети изцяло от майката. Същата задоволява потребностите на детето от храна, дрехи и подслон. Г-жа Ф. разчита на помощта на родителите си, с които тя и детето живеят в едно жилище. По информ ация на майката същата поддържа добри отношения с родителите на ответника.
Жилищните условия при майката са добри. Ищцата е трудово ангажирана. Работи на ненормирано работно време и получава доходи в размер на 1200 лева. Детето посещава частна детска градина „Цветни песъчинки“, за което г-жа Ф. заплаща месечна такса в размер на 400 лева. Социалното проучване е установило, че детето е привързано емоционално към майката и нейните близки. Детето се вижда и чува с баща си чрез видео разговори.
От заключението на назначената комплексна психиатрична и психологична експертиза и обясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че са налице данни за изоставане в развитието на детето Доминик предимно относно 2 развитието на речта. Установени са дефицити в експресивната, а на моменти и в рецептивната реч. Речевите способности на Доминик са значително под очакваните за възрастта му. Разстроената реч се характеризира със замени, пропуски, добавяне на звукове, на срички и/ или тяхното разместване. Често собствената реч на детето е извън контекста на разговора. Д оминик може да разбира и да общува по-добре в определени познати ситуации отколкото в непознати. Вещите лица са дали заключение, че затрудненията в развитието на езика често са последвани от трудности в четенето, правописа, абнормност при общуването, емоционални и поведенчески разстройства. Според тях такива нарушения могат да се изразят в хиперактивност, липса на концентрация, тревожност, чувствителност, прекалена плахост. Същевременно установеното разстройство в развитието на Доминик няма пряко отношение към възможностите за приспособяването му в нова среда и за нормална социална привързаност. Невербалната интелигентност и нелингвистичните аспекти на развитие са в статистическата норма. Лечението на специфичните разстройства на развитието на речта се провежда чрез езиково-речева рехабилитация и логопедични сесии. Прилагането на медикаменти е необходимо само при съпътстваща симптоматика- свръхвъзбуда, напрежение, тревожност. По време на проведеното изследване вещите лица са установили близка емоционална връзка между майката и детето. По време на вайбър контакт детето е разпознало и е реагирало позитивно на своя баща, макар редките контакти помежду им. Признаци на родителско отчуждение с бащата не са констатирани, но риск е налице, предвид родителския конфликт и невъзможността за чести контакти с бащата.
Експертите изразяват мнение, че регулярните контакти между родителите относно цялостното развитие на Доминик и редовните контакти на детето с всеки един от тях, които да са позитивно приети и подкрепени от другия, са от огромно значение за доброто му психоемоционално функциониране.
От показанията на свидетеля Аля Ф. се установява, че до навършване на една година Доминик се е развивал напълно нормално. Тогава семейството живеело в Англия. След навършване на две години, според свидетелката, се проявили признаци на разстройство- детето не отговаряло на името си, играело без да използва език, изразявало емоцията си с писъци и крясъци. Като бебе Доминик имал рефлукс.
Майката искала да го лекуват, но бащата не позволявал, като отричал всякакви здравословни проблеми. В момента детето с майка са в България. Доминик провежда лечение, приема различни медикаменти. Когато детето е неуверено, става хиперактивно. Когато е без майка си, изпада в криза. Доминик ходи на градина, но ако не се чувства комфортно от градината веднага звънят.Посещава частна детска градина, защото има нужда от специално отношение. Детето не може да си сменя мястото за спане, не позволява да му се сложат нови дрехи или обувки. От времето, което свидетелката прекарала със семейството в Англия има впечателния, че бащата не позволява детето да вдига шум. Ответникът настоявал да се прибират шумните играчки на детето. В Англия Доминик живеел в тъмнина с пуснат телевизор.
Ответникът рядко проявявал желание да се погрижи за него. Макар детето да нямало дъвкателен рефлекс, бащата настоявал да му дава кебапчета, грозде. Бащата винаги е смятал, че детето няма проблеми. След като осъзнал, че детето може и да има здравословен проблем, коментирал, че ако се установи, че Доминик е аутист, системата в Англия може да г о приеме безплатно. Предлагал на ищцата да си направят второ дете, а държавата да се погрижи за Доминик. След като се прибрали в България майката започнала да търси помощта на различни специалисти. Башата не прудружавал майката и детето на прегледите, макар и да бил в страната. Приемал като тежест разходите за лечение и медикаменти. Свидетелката споделя и за случай, при който при посещение на спешното отделение в Англия, бащата дошъл пиян.
3
От показанията на свидетеля Н. П., се установява, че Доминик е хиперактивно дете и има затруднения с говора, лесно се разстройва. Детето приема лекарства ежедневно. Домик се вижда с баща си по скайп и по телефона. Когато бащата е в България, взема детето. От майката знае, че след тези срещи детето се прибира разстроено и не яде.
От показанията на свидетеля Радка Т.а, майка на ответника се изяснява следното: свидетелката се е грижела за Доминик в Англия преди раздялата на родителите. Когато свидетелка била при семейството в Англия здравословното състояние на детето било нормално, имало само проблеми с говора. При връщането на семейството в България свидетелката и сина й настоявали детето да посети специалист.
Марчела отклонявала предложението. Това лято бащата бил в България, но успял да види детето само няколко пъти. Майката настоявала за PSR-тест, а по-късно отказала среща с мотив, че детето не е добре, че се нуждае от специални грижи, които бащата не може да осигури. Ответникът не е прекъсвал връзката си с детето, не е отказвал издръжка. По мнението на свидетеля ответникът може да се справи с грижата за сина си, вкл. да се вижда с детето с преспиване.
Свидетелят Албена Т.а-Саздова, сестра на отвеника, споделя, че в Англия бащата е помагал в грижите вкъщи, вкл. за детето. След раздялата на родителите и прибирането на майката с детето в България, ответникът имал трудности в контактите с детето, тъй като ищцата имала големи претенции относно това как да се осъществяват вижданията. Всеки месец бащата редовно заплащал издръжка по банков път.
По делото е приет като писмено доказателство договор за обучение, сключен между М.Ф. и „Частна детска градина Мелита“ с предмет осъществяване на целодневна грижа, обучение и възпитание за детето Доминик Т.. От приложената на л.
124 от делото фактура №2/19.11.2020г. се установява, че М.Ф. е заплати сумата от 574 лева в полза на ЧДГ“Цветни песъчинки“ ЕООД. На 10.11.2020 г-жа Филипон е заплатила такса за детска градина в размер на 378 лева(фактура от 10.11.2020г.), а на 19.11.2020г.- 574 лева(фактура на л. 143).
По делото са представени многобройни доказателства за сторени разходи за психологично изследване на детето и закупуване на медикаменти, които съдът не намира за необходимо да посочва поотделно.