Решение № 544 от 10.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Благоевград, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231200500635 по описа за 2023 година съобрази следното:

Второинстанционното производство е образувано по жалба на „К.А.“ ЕООД /н/, ЕИК ********, представлявано от синдик К. В. К., подадена срещу решение № 500134 от 09.02.2023 г., постановено по гражданско дело № 501 от 2019 г. на Районен съд Р.. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е постановен по недопустим иск, в противоречие с материалния закон и се явява необоснован. Първоинстанционният съд неправилно приел в решението си, че ищецът е доказал правния си интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост на идеални части от недвижим имот.

Твърденията за това, че същият владее процесния имот чрез едноличното си дружество „А.“ ЕООД, не били доказани. И двамата разпитани свидетели за тези обстоятелства били служители по трудово правоотношение със същото дружество и при обсъждане на показанията им следвала да се отчита служебната им зависимост от ищеца като техен работодател. От събраните доказателства в процеса се установило, че „К.А.“ ЕООД /н/ е станало собственик по давност на претендираните от ищеца идеални части от процесната масивна постройка на 2 етажа, с РЗП от 468,51 кв. м., както и на евентуално претендираната с исковата молба реална част от сградата. Съгласно т. 8 от сключения от „К.А.“ ЕООД /н/ нотариален акт за покупко-продажба № 68 от 08.10.2010 г. на нотариус М.К., дружеството придобило поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б., с площ от 1574 кв. м., заедно с всички подобрения и приращения в имота, извършени въз основа на разрешение за строеж № 2 от 12.01.2007 г., за сумата от 190 000 лева, като цената на имота била изцяло заплатена преди сключване на нотариалния акт. Имотът бил деклариран в общината още през 2007 г., т. е. към датата на сключване на нотариалния акт сградата била построена до етап „груб строеж“, имала покрив и оградни стени и била годен обект за прехвърляне на право на 1 собственост върху нея. Нямало как в общината да се декларира сграда, която не е завършена поне до етап „груб строеж“. Безспорно било, че същата сграда е построена именно въз основа на законно издаденото разрешение за строеж № 2 от 12.01.2007 г.

Този факт не се оспорвал от страните. Съгласно изричното отбелязване в нотариалния акт, несмущаваното от никого владение на прехвърляните с акта имоти, включително процесната сграда, било предадено на дружеството-купувач в деня на подписването на нотариалния акт, т. е. на 08.10.2010 г. „К.А.“ ЕООД /н/ владеело цялата сграда поне до датата на подаване от ищеца на исковата молба на 12.10.2016 г., приета като доказателство по делото, по която било образувано гражданско дело № 1051 от 2016 г. на Pайонен съд Р., като се имало предвид заявеното в нея искане за предаване на владението на спорния имот. Допълнителни доказателства за продължаващото владеене на сградата от „К.А.“ ЕООД /н/ били преместването на адреса на управление на дружеството в същата сграда на 16.05.2013 г. и декларирането на цялата сграда като негова собственост и част от масата на несъстоятелността в представена по търговско дело № 33 от 2014 г. декларация от управителя на дружеството за притежавано имущество, в която изрично била декларирана цялата сграда - „Автосервиз и офис сграда в гр. Б., ***“. Дори част от процесната сграда да попадала в имота на ищеца, то същата идеална, съответно - реална част от сградата, била придобита от „К.А.“ ЕООД /н/, като добросъвестен владелец в продължение на повече от 5 години, за периода след придобиване на владението на 08.10.2010 г. В случая дружеството владеело вещта на правно основание, което било годно да го направи собственик /нотариален акт, с който са му прехвърлени всички подобрения и приращения, извършени въз основа на разрешение за строеж № 2 от 12.01.2007 г./, без да знае, че част от тези подобрения - построената сграда - не е собственост на продавача, защото евентуално е изградена в съседен имот. Към момента на подаване от ищеца на исковата молба от 12.10.2016 г., с която фактически било оспорено правото на собственост на „К.А.“ ЕООД /н/ върху процесния имот, била изтекла 5-годишна придобивна давност в полза на дружеството, като добросъвестен владелец на имота, считано от получаване на владението на 08.10.2010 г. Доколкото имотът бил придобит на основание, годно да го направи собственик - нотариален акт № 68 от 08.10.2010 г. на нотариус М.К. - и без наличие на знание за каквото и да е оспорване или несъществуване на правото на собственост на праводателя /чл. 79, ал. 2 вр. чл. 70 от ЗС/, „К.А.“ ЕООД /н/ станало собственик на имота с изтичането на 5-годишния давностен срок. Ищецът не доказал в производството да е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот. С представените по делото документи за проведената публична продан от ЧСИ Г. Ц. се установило, че праводателят на ищеца при сключения договор за покупко-продажба - Я.М.Х., не е придобил собствеността върху процесния имот на проведената публична продан, защото частта от постройката, намираща се върху продадения имот, не е била предмет на публичната продан, т. е. продавачът не е можел и не е прехвърлил на ищеца, при продажбата на имота с нотариален акт № 78 от 23.11.2012 г. на нотариус Л.К., право на собственост и върху процесната част от сградата, защото сам не е притежавал право на собственост върху нея. Не се установило със събраните доказателства по делото и ищецът да е придобил процесния недвижим имот по давност, доколкото не се установило с пълно доказване същият да е владял имота без противопоставяне от страна на ответника за период от 10 години. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на разноските пред двете инстанции.

Подаден е отговор на жалбата от насрещната страна. В него се изтъква, че атакуваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано. Предявеният отрицателен 2 установителен иск бил допустим, тъй като предмет на този иск била идеална част от сграда, която се използвала за офиси и която част била построена върху имот, собственост на ищеца. Позоваването на фактическото състояние било достатъчно за допустимостта на иска. Правният интерес произтичал и от факта, че ответното дружество било в несъстоятелност. В масата на несъстоятелността, без да има каквото и да е основание за това, била включена частта от сградата, която се намира в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б.. Правото на собственост върху въпросния имот било придобито от ищеца на основание покупко-продажба.

Пред първоинстанционния съд бил приет като писмено доказателство и договор за наем, сключен на 01.11.2018 г., с който ищецът предоставил на „А.“ ЕООД правото да ползва възмездно идеалните части от масивната сграда, които попадат в притежавания от него недвижим имот. Двамата свидетели, които районният съд разпитал, били категорични, че им е известно, че дворното място е собственост на ищеца, както и че офисите, които са там, също са негова собственост. „А.“ ЕООД ползвало тези офиси по волята на собственика на земята и му плащало наем. Ищецът провел пълно и главно доказване, че осъществява фактическата власт върху процесната идеална част от сграда чрез „А.“ ЕООД, на капитала на което е едноличен собственик. В хода на делото, чрез приобщената и неоспорена СТЕ, се установило, че процесната идеална част от сградата се намира в имота на ищеца, поради което доводът, че ответникът е придобил същата на основание кратката петгодишна давност, която е започнала да тече на правно основание, годно да направи ответното дружество собственик, която идеална част се намира в съседния имот, бил неоснователен. Ответникът по делото бил носител на правото на собственост върху съседния поземлен имот с идентификатор ***, върху който било изпълнено строителството на другата част от сградата, част от която /144,13 кв. м./ попадала в имота на ищеца, без да е учредено право на строеж и в отклонение от издаденото разрешение за строеж № 2 от 12.01.2007 г. При тълкуване на съдържанието на нотариалния му акт следвал единствено възможният правен извод, че дружеството е придобило всички подобрения и приращения върху продавания имот, но не и тези върху съседните имоти. Напълно неотносимо било обстоятелството, че „К.А.“ ЕООД /н/ е вписало в ТР като свое седалище и адрес на управление адрес, съвпадащ с административния адрес на сградата. Това било така, защото „К.А.“ ЕООД /н/ към момента било собственик на частта от сградата, в която се намирала авторемонтната работилница. Обстоятелството, че дружеството е декларирало цялата сграда като своя собственост, не водело до извод, че въз основа на декларирането фирмата е придобила собствеността върху идеалната част от сградата, която се намира в чужд имот. Нотариалният акт от 08.10.2010 г. не бил правно основание за владение на подобренията, които се намирали в имота на ищеца. Ответното дружество не провело не само пълно и главно, но и каквото и да било доказване, че в определен период от време е упражнявало фактическа власт върху процесната идеална част от сграда, която се намира в имота на ищеца, с намерение за своене. Предмет на доказване били собственическите права на ответника, а не тези на ищеца. Ответното дружество не установило, че то упражнява фактическа власт - било лично, било чрез трето лице - за да опровергае твърдението на ищеца, което той установил в хода на делото, че упражнява фактическа власт върху процесната идеална част чрез дружество, капитала на което притежава. Районният съд не допуснал процесуални нарушения по преценка на доказателствата. Решението му следвало да бъде потвърдено.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

3

Не се събираха нови доказателства.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд.

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като негов предмет е идеална част от сграда, която се използва за офиси и е построена върху имот, собственост на ищеца. Както е прието в т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Л.И. и С.П., позоваването на фактическото състояние е достатъчно за допустимостта на иска.

За ищеца е налице правен интерес да установи спрямо дружеството, че то не е собственик на съответните идеални части от двуетажната масивна постройка, защото в притежавания от него поземлен имот попадат 144,13 кв. м. от същата. Въпросният правен интерес произтича и от факта, че ответното дружество е в несъстоятелност и в масата на несъстоятелността е включена частта от сградата, която се намира в поземления имот на В..

Правото на собственост върху терена е придобито от ищеца чрез деривативен способ покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 78, том I, рег. № 958, дело № 69 от 2012 г. на нотариус Л.М.. Пред първоинстанционния съд е приет като писмено доказателство и договор за наем, сключен на 01.11.2018 г., с който В. е предоставил на „А.“ ЕООД правото да ползва възмездно идеалните части от масивната сграда, които попадат в притежавания от него недвижим имот. „А.“ ЕООД изразява воля чрез своя орган на управление - управителя и едноличен собственик на капитала Г. З. В.. Той не претендира право на собственост върху идеална част от обекта от името на дружеството, което управлява, тъй като дружеството упражнява фактическа власт за него в качеството му на физическо лице. С оглед на това, че физическото лице се слива с управителния орган на дружеството-държател, то само и единствено от анимуса на физическото лице зависи в какво качество владее. Намерението на ищеца е да владее в качеството на физическо лице, тъй като именно в това качество той притежава правото на собственост върху земята, на която е построена претендираната идеална част от сграда.