Решение № 1814 от 03.10.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1814/3.10.2019г. гр. Пловдив, 03.10. 2019 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря Р.П.като разгледа докладваното от СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1862 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на дял трети, глава десета, раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на П.А.И., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-99/09.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на П.А. *** против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-160/27.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване /“ПО“/ при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на И. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.9а ал.2 КСО.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като жалбоподателят счита, че неправилно органите на НОИ не са зачели положения от него осигурителен стаж за периода от 17.09.1986 г. до 31.07.1989 г. Твърди се също така, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, както и, че на лицето не е дадена възможност да ползва Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и в тази връзка не е спряно административното производство.

В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на осигурителния орган за ново произнасяне. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. П., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване, като подробни съображения са изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Началното на административното производство е сложено с подаването на заявление вх. № 2113-15-5405/03.11.2017 г. (л.5), с което И. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Установено е, че към датата на подаване на заявлението - 03.11.2017 г., лицето е навършило 64 г. 01 м. 06 д., и има придобит осигурителен стаж за периода от 02.10.1971 г. до 02.11.2017 г. включително, както следва: от II категория – 03 г. 10 м. 00 д. и от III категория труд – 29 г. 07 м. 02 д., или общ стаж, на основание чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд е 34 г. 04 м. 17 д. Стажът е зачетен по документи, както следва: - от 04.06.1975 г. до 17.06.1975 г. – 00 г.

00 м. 13 д. на длъжност „складов работник ОРС“, положен в „Дърводобив и строителство“ ЕООД – София; от 17.06.1975 г. до 03.09.1979 г. – 03 г. 09 м. 17 д. на длъжност „шлосер цех „Топлофикация“, положен в „Дърводобив и строителство“ ЕООД – София.

С уведомително писмо изх. № 2113-15-5405#12/26.02.2018 г. (л.49) И. е уведомен за недостигащия осигурителен стаж по реда на чл.9а ал.2 от КСО и общата сума на осигурителните вноски.

С декларация вх. № 2113-15-5405#13/26.02.2018 г. (л.50) лицето декларира, че не желае да се възползва от правата по чл.9а ал.2 от КСО и не желае да внесе осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж.

Въз основа на тези данни, ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, е постановил спорното разпореждане (л.52), с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.9а ал.2 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж от 38 г. 04 м.

Този резултат е обжалван от И. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-99/09.05.2018 г. (л.56) е потвърдил оспореното разпореждане. За да постанови процесното решение директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив е приел за установено следното:

П.И. със заявлението за пенсия представя трудова книжка № 159/19.04.1970 г., в която е вписан осигурителен стаж от 17.09.1986 г.

– 31.07.1989 г. в СО "Редки метали", МГК „Октомври“, р-к „Шести септември“ – с. Царимир, на длъжност „сондьор“, който не е редовно оформен – липсва кръгъл печат върху правоъгълния. За посочения стаж И. представя Удостоверение № 09-65/26.07.2017 г. (л.10), издадено от „Тракия – РМ“ ЕООД в уверение на това, че за периода 17.09.1986 г. – 31.07.1989 г. дружеството не разполага с данни за П.А.И. и не може да издаде документ за стаж, тъй като вследствие на пожар, възникнал в административната сграда на дружеството, в която се съхранява архивът му, голяма част от документацията е унищожена.

С писмо изх. № 2113-15-5405#1/17.11.2017 г. (л.43) от И. е изискано да представи документ за неоформения стаж в СО „Редки метали“ от 17.09.1986 – 31.07.1989 г. Лицето е получило лично писмото, но документи не са представени.

При това положение е прието, че не се зачита осигурителен стаж за сочения период в СО „Редки метали“, МГК „Октомври“, р-к „Шести септември“ – с. Царимир, на длъжност „Сондьор“, тъй като не е редовно оформен в трудова книжка и осигурителят „Тракия – РМ“ ЕООД не може да издаде документ за стажа, тъй като не разполага с данни за П.А.И..

В решението е посочено, че на И. е указана възможността да се възползва от правата си по чл.9а ал.2 от КСО, но същият е декларирал, че не желае да стори това.

При това положение е прието, че на И. правилно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.1 и 2 от КСО, поради липсата на условието за придобит осигурителен стаж 38 г. 04 м., тъй като И. има осигурителен стаж от трета категория – 34 г.

04 м. 17 д.

Прието е, че на основание чл.68 ал.3 от КСО, правилно е отказано на И. отпускане на ЛПОСВ, тъй като същият няма навършена изискуема възраст от 66 г., както изисква законът, а има навършени 64 г. 01 м 06 д.

В решението е посочено, че лицето не представя нови доказателства за осигурителен стаж и възраст, които да водят до различен извод относно правото на ЛПОСВ на жалбоподателя, като същевременно е указано, че на И. следва да се посочи възможността за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, съобразно условията на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

С тези именно съображения е обоснован изводът на решаващия орган за законосъобразност на оспореното разпореждане, съответно за неоснователност на жалбата на П.А.И..

В съдебно заседание на 30.05.2019 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза (л.148), за изготвянето на която вещото лице д-р Ц.И. е използвала всички приложени по делото материали, при което е посочила, че при извършване на дейности при добив на уран персоналът е изложен на облъчване с източници на йонизиращи лъчения, вследствие на което, може да се очаква проявата на два вида биологични ефекти: - стохастични и детерминирани, които са подробно обяснени в констативната част на заключението. Сочи също така, че при рутинна работа, най-често се възможни стохастични или т. нар. вероятностни ефекти. Според експерта, те могат да получат клинично проявяване след продължителен скрит период от време – 10-20 и повече години.

При ниски и средни дози, каквито се срещат най-често в практиката на радиационната защита, в т. ч. при професионално облъчване, възникването на злокачествени новообразувания определя главния радиационен риск – вероятност за очаквана вреда от въздействието на йонизиращите лъчения върху съответния биологичен обект или популация.

Проявата на детерминирани (прагови) ефекти при професионално облъчване може да се случи само при извънредни ситуации на остро или хронично облъчване с високи дози, характерно при груби нарушения на трудовите норми и принципите на спазване на радиационната защита при радиационни инциденти или аварийни ситуации. В заключението се посочва още, че при добив на уран чрез геотехнологични сондажни системи, едно от комбинираните нерадиационни вредни въздействия, е работата с разтвор на сярна киселина, която представлява химичен фактор на работната среда; заедно с йонизиращите лъчения, действа синергично и кумулативно върху здравето на работещите.

В съдебно заседание на 18.09.2019 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ на вещото лице Н.Г. (л.188), за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото материали и е формирало следните изводи:

- 1. Технологията, при която е било извършено сондирането и добива на радиоактивни материали в „Тракия – РМ“ ЕООД (СО „Рекди метали“ ЕООД, конкретно рудник „Шести септември“ – с. Царимир, е хидрометалургичен. Прокарвали са се сондажи по определена схема. Обикновено през един сондаж се нагнетявал под налягане разтвор от сярна киселина в дълбочина на земните пластове, а от определени сондажи около този за нагнетяване, се е изсмуквал отработеният разтвор. Нагнетяваният разтвор на сярна киселина е разтварял урановата суровина – полученият продукт се нарича „смола“ и се изпращал за последваща преработка – т. нар. метод хидрометалургично излужване. Експертът сочи, че по смисъла на т.61а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ (отм.), работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добиви и преработка на радиоактивни вещества, методът е хидрометалургичен; 2. Без налична длъжностна характеристика, експертът счита, че който е сондьор, той основно управлява сондата, изпълнява всички необходими технологични процеси през работното време;

3. Майстор – сондьор се явява като бригадир на сондата – той е най-старшият, отговаря за изпълнението на всички технологични процеси и изисква притежаване на защитен минимум VI разряд, съгласно приложения производствен щат на обекта. Вещото лице е установило, че П.А.И. е защитил IV разряд по професията „старши работник на сонда“, специализация „Геотехнологично сондиране“ на 23.04.1987 г. в СО „Редки метали“ – Бухово и притежава удостоверения за разряд № 668 (л.126). Обяснява също, че „работник сонда“ се явява като помощник на сондьора, изпълнява всички помощни операции около работата на сондата и трябва да притежава защитен минимум III разряд; 4. Трудът е полаган на обект за извличане на радиоактивни вещества в с. Царимир – рудник „Шести септември“. Длъжността е работническа – И. е бил назначен на работническа длъжност като „сондьор“ IV разряд (л.103), а от представената ведомост се установява, че са му начислявали 25 лв. за вредни и 60 лв. за по-трудни условия на труди. Такива суми са начислявани и на други сондьори (трудов договор № 155/11.09.1089 г. (л.93). От списъка – Приложение № 1 (л.94) т.3 е установено, че се дават по 18 работни дни допълнителен отпуск за работа в среда с йонизиращи лъчения, което е обусловило и щат за длъжност „дозиметрист“.

В съдебно заседание на 31.01.2019 г. са разпитани като свидетели лицата: И.К.К.и Н.Т.Й..

От показанията на свид. К.се установява, че познава И. като колега от „Редки метали“ в с. Царимир, рудник „Шести септември“, където са работили. Обяснява, че сондажният участък е поле, на което са пробивали дупки в земята по зададени показатели – 160-180 метра, което е ставало в уранови находища. Полето е голямо и не е ограден участък. Работата се състояла в пробИ.ето на дупки в сондажния участък и извличане на уран. Получавал допълнително възнаграждение за работа в радиоактивна среда.

От показанията на свид.Й.се установява, че с П.И. са съседи в ж. к. „Тракия, а преди това били колеги в бившия завод „Антон И.“.Били колеги и в рудника в с.