Определение № 167 от 22.02.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. гр. Добрич, 22.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500041 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК въз основа на подадената от Г. С. С. ,ЕГН **********, от гр. Добрич частна жалба рег.№ 21990/ 11.12.2023 год. срещу определение №

2864/29.11.2023 год. по гр. д.№ 20233230101044 по описа за 2023 година на Районен съд Добрич ,с което е :

1./прекратено производството по предявените от нея искове за отговорността на НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, поради това, че е приета противоконституционна норма, а именно тази- на чл.170 ал.1 от КСО, в редакцията към ДВ ,бр.67/2003 год. за :1.1./сумата от 7 515.90 лв., пропусната полза от неполучаване на натрупаните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване по персонална партида под N9 536944345520 на наследодателя й Е.С.С., починал на *** год., ведно със законната лихва от откриване на наследството, евентуално от подаване на исковата претенция 29.04.2021 год.; 1.2./сумата от 2880 лв., представляваща претърпени вреди, формирани от направените от нея и присъдените в нейна тежест като ищец по гр. д№ 1415/2015 год. по описа на Районен съд Добрич съдебни разноски за три съдебни инстанции и 1.3./ сумата от 3000 лв., неимуществени вреди за причинените и морални вреди и негативни преживявания, свързани със самото увреждане и е

2./ прекратено производството по предявените от нея искове за 1 отговорността на ДЪРЖАВАТА/ДЪРЖАВЕН ОРГАН, поради това, че приетата и поддържана в законодателството норма на чл.170 ал.1 от КСО, в редакцията към ДВ ,бр.67/2003 год. , съществено противоречи на правото на Е С , за : 2.1./сумата от 7 515.90 лв., натрупани вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване по персонална партида под N9 536944345520 на наследодателя и Е.С.С., починал на *** год., ведно със законната лихва от откриване на наследството, евентуално от подаване на исковата претенция 29.04.2021 год.; 2.2. / сумата от 2880 лв., представляваща претърпени вреди, формирани от направените от нея и присъдените в нейна тежест като ищец по гр. д№ 1415/2015 год. по описа на Районен съд Добрич съдебни разноски за три съдебни инстанции и 2.3./ сумата от 3000 лв., неимуществени вреди за причинените и морални вреди и негативни преживявания.

Частният жалбоподател Г. С. С. възразява срещу фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд ,че осъдителната й претенция е нередовно заявена, респ. не е изпълнил указанията за отстраняване на нередовности, което да обуслови прекратяване на производството по делото.Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение.

При данни ,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е било връчено на дата 08.12.2023 год., частна жалба рег.№ 21990/ 11.12.2023 год. е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима,а отчасти и основателна въз основа на фактически констатации и правни доводи както следва:

Обжалваното определение е постановено въз основа на преценка на първоинстанционния съд за нередовност на исковата молба и на основанието по чл. 129 ал.3 от ГПК .

Производството по делото е било образувано въз основа на искова молба рег.№ 7636/28.04.2023 год. , уточнявана с молби рег.№№ 8972/19.05.2023 год.;9407/29.05.2023 год.; 16474/20.09.2023 год. и

20374/17.11.2023 год. по указания на съда, дадени с определение № 1083/14.05.2023 год. ;разпореждане № 2626/23.05.2023 год.; разпореждане № 2872/06.06.2023 год. ; разпореждане № 4599/30.08.2023 год. и разпореждане № 5806/01.11.2023 год.За първоинстанционния съд е съществувала неяснота 2 относно броя на исковете и съотношението, в което са били заявени; относно правното им основание, поради изложени недостатъчни правнорелевантни факти; съставляват ли изложени допълнителни твърдения ,изоставяне на първоначалните такива; кои са правните субекти ,срещу които е насочена претенцията ; как е формиран размера на претенцията за имуществени вреди, какво е естеството на претърпените неимуществените вреди и от какво произтичат ; заплатена ли е била в пълен размер държавна такса. Част от даваните указания са били ненужни,част изпълнени от ищцата, респ. не всички нередовностите са били отстранени и исковата молба е останала отчасти нередовна.

Ищецът индивидуализира предмета на иска/исковете, чрез правопораждащите юридически факти, петитум и страни. Основанието на иска, т. е. обстоятелствата на които се основава същия обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. При търсене на обезщетение за причинени вреди последните трябва да бъдат ясно посочени поотделно по вид и по размер, резултат на чие поведение е и в какво се изразява деликтното поведение. За страната е налице задължение, при сезиране на съда, да посочи в исковата молба, съответно в допълнителна молба по чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 5 ГПК, ясно, точно и последователно конкретните обстоятелства (т. е. факти), от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Преценката за наличието на тези обстоятелства, за наличието или не на причинна връзка на същите със съответните вреди, които се претендират и тяхното обезщетяване е преценка по основателността на иска.

Всички подадени от ищцата Г. С. С. молби-първоначални и уточняващи са основани на твърдения, че е единствен наследник по съребрена линия (сестра) на брат си Е.С.С.. Приживе Е.С. внасял вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване в универсален фонд “Алианц България” АД. След неговата смърт с решение № 516/02.11.2021 год. по гр. д № 1415/2021 год. на ДРС , преминало въззивен контрол и потвърдено с решение № 91/11.04.2022 год. по в. гр. д.№ 100/2022 год. на ДОС и недопуснато до касационно обжалване с определение № 50190/04.04.2023 год. по гр. д.№ 2621/2022 год. на ВКС,IV г. о. , съдът отхвърлил иска на ищцата С. да й бъде изплатена натрупаната във фонда вноска, като се основал на обстоятелството, че откриване на наследството е станало преди да се въведе 3 изменението на чл.170 ал.1 от КСО през 2021 год., с което е разширен кръга на правоимащите наследници ,като в него са били включени и братята и сестрите на починалото лице. Ищцата счита ,че разпоредбата на чл. 170 ал. 1 от КСО в редакцията към ДВ, бр. 67 от 2003 год. противоречи на чл.17 от Конституцията на Република България и гарантиращ правото на собственост и наследяване ,а самото й приемане от Народното събрание противоречи на разпоредбата на чл. 5 ал.1 на Конституцията и бездействието ,години наред да бъде променена, като противоправни действия представляват деликт.Със свое решение № 7/31.05.2011 год. по к.д.№ 21/2010 год.,Конституционният съд се бил произнесъл по въпроси,свързани с КСО , а именно че натрупаните средства по индивидуални партиди са лични и се наследяват ,като се спазва редът съгласно ЗН. Кръгът на лицата,оправомощени да внесат конституционна жалба бил ограничен, поради което от обстоятелството ,че дадена норма не е била оспорена пред Конституционния съд ,не следвал автоматично извод ,че не е противоконституционна. Случай, в който дадена норма не е достигнала до Конституционния съд ,но е отменена от Народното събрание именно защото нарушава Конституцията,следвало да бъде приравнен на норма,прогласена от Конституционния съд за противоречаща на Конституцията. Разпоредбата на чл.170 ал.1 от КСО,действала в периода 2003-2021 год. е била променена от Народното събрание, именно защото противоречи на Конституцията .Противоконституционната разпоредба е такава от момента на приемането й от законодателния орган, а Народното събрание следва да уреди възникналите правни последици по отношение на наследниците,лишени от правата им, т.е. да възстанови претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Отговорност на Народното събрание по чл. 5 ал.4 от Конституцията било приемането на закони не само в съответствие с конституцията , а и с правото на Европейския съюз и други ратифицирани международни договори,а всички правоприлагащи органи били овластени да преценяват съответствието на приетите закони с правото на ЕС и да го приложат с приоритет пред националния закон.Съществуването на този закон не освобождавал нито Народното събрание от отговорността,че е приел и/или поддържа националния закон в несъответствие с правото на ЕС,нито държавата от отговорността за вреди,когато този механизъм не е сработил ефективно и вреди са причинени. Причинният процес започвал от приемането 4 или поддържането в националното право на нормата и преминавал без прекъсване до нейното приложение и осъществяване на съответните негативни последици.Правната рамка на института на отговорността на държавата за вредите ,понесени от нея поради нарушаване на изискването за това съответствие била определена от чл. 8 от Всеобщата декларация за правата на човека, Международният пакт за гражданските и политическите права, чл.215 ал.2 от Договора за европейската икономическа общност, чл.13,чл.17 и чл.18 от ЕКПЧ , чл.1 от Допълнителния протокол № 1 към Конвенцията,чл.17 и чл. 41 от ХОПЕС, Препоръка №R 84/15 на комитет на министрите към съвета на Европа,чл.4 §3 от ДФЕС.

Счита ,че с действията и бездействията на Народното събрание по повод тази му законодателна дейност, са й били причинени вреди в размерите ,както следва: сумата от 7 515.90 лв., равняваща сена натрупаните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване по персонална партида под N9 536944345520 на наследодателя и Е.С.С. , починал на ***,неполучени от нея; сумата от 2 880 лв.,съставляваща сбор на от направените от нея разноски от 530 лв. за заплатени от нея държавни такси и присъдените в нейна тежест като ищец по гр. д№ 1415/2015 год. по описа на Районен съд Добрич съдебни разноски от 2350 лв. за три съдебни инстанции;сумата от 3000 лв. ,неимуществени вреди за причинените и морални вреди и негативни преживявания, свързани със самото увреждане.Отправено е било искане тези суми да й бъдат заплатени, съответно сумата от 7 515.90 лв. ведно със законната лихва от откриване на наследството, евентуално от подаване на исковата претенция 29.04.2021 год.

В хода на делото ищцата последователно е настоявала претенциите й да бъдат разгледано по ЗОДОВ и срещу заплатената от нея проста ДТ в размер от 10 лв.

С оглед на горното ,въззивният съд счита , че първоначално заявените искове са редовно заявени с исковата молба и уточняващите такива и следва да бъдат квалифицирани като такива,черпещи правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД ,съобразно посоченото в тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 год., ОСГТКС. С разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ ,законодателят дава превес на правната сигурност, предвид оборимата презумпция, че законът е в 5 съответствие с Конституцията и валидно регулира обществените отношения, за чието уреждане е създаден, докато Конституционният съд не го обяви за противоконституционен. Обявените за несъответни на Конституцията закони губят своето действие занапред /ex nunc/, а възникналите от прилагането на закона правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния съд, се запазват, но Народното събрание е длъжно да преуреди тези последици според посоченото в това решение-така чл.22 ал.4 от ЗКС. В резултат на противоправното действие на приемане на противоконституционен закон и противоправното бездействие, изразяващо се в неуреждане на имуществените последици след обявяването на закона за противоконституционен, за частноправните субекти могат да настъпят вреди като пряка и непосредствена последица от противоправното деяние. Правното основание на предявен срещу държавата иск осъдителен иск за вреди предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД.Исковете по чл. 49 от ЗЗД подлежат на разглеждане по общия ред и срещу заплатена държавна такса,определена в размера по чл. 1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК. На ищцата са били дадени конкретни указания за внасянето й с посочване на точния размер на задължението