Решение № 1614 от 23.10.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 1614

Видин, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ ВИТКОВ

При секретар ВЕРЖИНИЯ КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ВИТКОВ административно дело № 20267070700383 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П. Н. П. от [населено място], [улица], обл. Видин, чрез пълн. адв. П. С. от АК-Видин, съд адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.9, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1776153/28.07.2026 г. на мл. инспектор в РУ-Видин към ОДМВР-Видин, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з, (гг) от ЗДвП – „Временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца”.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, както и такива на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което се претендира нейната отмяна.

Иска се да бъде отменена заповедта. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за процесуално представителство и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от противната страна адвокатско възнаграждение.

След като обсъди становището на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното: жалбата е подадена от лице с правен интерес, в рамките на преклузивния срок за оспорване, срещу подлежащ на атакуване акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

От представените по делото доказателства се установява, че на основание чл.171, т.1, б.”з”, (гг) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса, но не повече от 6 месеца” за това, че на 28.07.2026 г. бил съставен АУАН серия GA с бланков № 3946208/28.07.2026 г. против жалбоподателя, за нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП, за това, че управлява моторно превозно средство, лична собственост, което е с прекратена регистрация на 23.06.2026 г., а именно регистрацията на лек автомобил Ф. П., рег.№ [рег. номер], поради липса на сключена Застраховка „Гражданска отговорност”.

От представените доказателства се установява, че собственикът на лекия автомобил е сключил застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с начално действие от 09:10 ч. на 28.07.2026 г. и срок на валидност до 23:59 ч. на 27.07.2027 г.

В хода на съдебното производство е приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед, като електронна преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна: предмет на оспорване е индивидуален административен акт: заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и с оглед представената по преписката Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на МВР и Заповед № 368з-2095/10.09.2025 г. на директор на ОДМВР-Видин е валиден акт.

Оспорената заповед съдържа всички необходими реквизити, заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания по отношение основанията за прилагане на процесната ПАМ. Начало на производството по издаване на заповедта е поставил съставения срещу дееца АУАН. Правото на защита на лицето е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта за прилагане на ПАМ.

Поради това съдът намира, че при издаване на оспорената ЗППАМ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По спазване на материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.171, т.1, б.”з” (нова-ДВ, бр.64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” се прилага на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца - за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3 и др.

В случая се установява, че мярката е приложена за констатирано нарушение: управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС за нарушаване на разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, след служебната му дерегистрация.

Фактическият състав по чл.171, т.1, б.”з” (гг) от ЗДвП, във връзка с констатациите на органа, включва две материално правни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, поради твърдението на органа за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства качеството „водач” на жалбоподателя. По отношение на другата изискуема от закона предпоставка, с оглед събраните по делото доказателства, съдът съобрази следното: съгласно нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г., е отпаднало изискването компетентните органи да уведомяват лицето за прекратената регистрация, за да може същата да породи правни последици и да послужи като основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.з (гг) от ЗДвП. Достатъчно е от Гаранционния фонд да е изпратено уведомление до собственика на съответния автомобил за несключена или изтекла ЗЗ „ГО”, респ. уведомление до съответните компетентни органи за прекратяване на регистрацията след непредставяне на валидно сключена застраховка в дадения 14-дневен срок. Това дава основание за прекратяване на регистрацията по силата на закона. Тук следва да се отбележи, че видно от разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ, определеният от Гаранционния фонд 14-дневен срок започва да тече от датата на изпращане на уведомлението, а не от датата на получаване на същото. Следователно законът не свързва настъпването на правните последици от несключването на ЗЗ „ГО” с получаване на уведомлението, а с неговото изпращане.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, б.”з” (гг) от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б.”з” от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е незабавно отстранено и регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради сключената валидна застраховка „Гражданска отговорност”, т.е. служебно регистрация на автомобила е била възстановена. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ вече са постигнати. При установените факти по преписката неясно и необосновано остава как наложената ПАМ би изпълнила превантивни или преустановителни цели и функции. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има.

Предвид гореизложеното процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на правния спор, своевременната претенция на жалбоподателя за присъждане на направените в съдебното производство разноски се явява основателна. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ платено в брой възнаграждение от 200,00 евро, както и писмени доказателства за платената държавна такса от 5,11 евро, които следва да се възложат за възстановяване на ОДМВР-Видин.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1776153/28.07.2026 г. на мл. инспектор в РУ-Видин към ОДМВР-Видин.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Видин да заплати в полза на П. Н. П. от [населено място], [улица], обл. Видин, направените разноски в производството по делото в размер общо на 205,11 (двеста и пет евро и единадесет цента) евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

СЪДИЯ: